4 Неделя след Пасха на Разслабения. Св. 9 мчци в Кизик. Преп. Мемнон Чудотворец

/КРОСС/  Който чете Евангелието внимателно, забелязва, че Христос Господ не отказвал на никой болен да го изцери, а много пъти и без да Го молят за това, се притичвал на помощ. Така Спасителят постъпил и с разслабения от 38 години във Витезда, когото излекувал, подбуждан единствено от Своето милосърдие. Но Божият Син не върши нищо без наше съгласие, когато това касае нашата лична свобода и избор. Той попитал разслабения дали иска да оздравее и едва тогава пристъпил към изцелението.

Някои ще кажат: що за въпрос, кой болен не иска да оздравее? Но едно е да искаш на думи, а друго – на дело. Болният трябва да придружи желанието си за оздравяване с молба към Господа, с вяра, с мъничко труд, често – с търпение...  

Ето, колко много болни лежали в къпалнята, а само един получил изцеление от Господа! Нима другите болни на това място не знаели за дивния назаретски Изцелител и че в този момент Той бил сред тях? Нима не видели с очите си и не чули с ушите си за изцелението на техния другар? Те също можели да помолят Господа за изцеление, ала не сторили това. Продължили да чакат раздвижването на водата от Ангела, защото “Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат” (Йоан 5:4). Чудни хора, странно маловерие... Сред тях е Творецът на ангелите и Лекарят на лекарите, а те не Го умоляват за помощ, очаквайки такава не от Господаря, а от слугите!

Господ излекувал разслабения, той взел одъра си и си тръгнал. Евангелският разказ не споменава нищо за благодарност от страна на изцеления, за желание у него да последва Спасителя, което често ставало при другите излекувани. Но евангелистът отбелязва две обстоятелства, които никак не са в полза на изцерения разслабен: първо, че когато юдеите го обвинили в нарушаване на съботата, той прехвърлил тази вина върху Христос; и второ, че срещайки го в храма, Господ го предупредил: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14).

Това предупреждение не стреснало бившия разслабен: той отишъл при Христовите врагове – юдеите, и услужливо им донесъл кой го излекувал, а година или две след това, по свидетелството на някои свети отци, същият ударил плесница на Изцерителя си, когато Христос бил изправен на съд пред първосвещеник Ана (Йоан 18:22).    Днес светът е заприличал на една голяма болница, на една огромна Витезда, в която лежат милиарди болни.

Водата е пресъхнала, ангели няма! Няма Го да минава тук и Спасителят, защото е прогонен с камъни –  камъните на човешкото неверие и беззаконие. Вместо вода – греховна нечистотия, вместо ангели – зли демони... Но Господ, макар и изгонен, не престава да зове със силен глас: “Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си дела; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда... Тогава дойдете – и ще отсъдим... Да бъдат греховете ви и като багрено,  – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,  като вълна ще избеля (Ис. 1:16-18). Защото тъй казва Господ: ,,както напратих върху тоя народ всичкото това голямо зло, тъй ще напратя върху тях всичко добро, що съм изрекъл за тях” (Иер. 32:42).  

Безводна пресъхнала Витезда може да стане и всяка християнска душа, ако в нея престанат да струят живителните потоци на милосърдието и покаянието. Страшно би било за нея, ако от жилището й си отлети нейният ангел пазител, ако от нея Си отиде Христос. Това може да се случи, ако, подражавайки на разслабения от 38 години, проявим черна неблагодарност към Бога за благодеянията Му към нас, ако клеветим Господа и Го удряме с плесниците на нашите неразкаяни и дръзки грехове. ,,Но ако една душа сама обвини себе си пред Бога и се разкае – наставлява авва Пимен, - Той не само ще й прости, но и ще я възлюби.” Светото Тайнство Покаяние е купелът, в който грешникът се очиства и за земята, и за небето. При Кръщението ние се раждаме чрез вода и Дух; при покаянието се възраждаме чрез сълзите и Светия Дух.

В книгата на нашия живот има много мрачни страници. Те всички трябва и могат да се измият чрез сълзите на покаянието. Грехът слага върху нас едно мръсно петно, което не може да се измие с нищо друго, освен със сълзите на Покаянието. Който иска да се очисти от греховете, очиства се с плач.

Братя и сестри,     Сред огромната духовна пустиня на света, в който живеем, Милостивият Бог е насадил за ония, които вярват в Него, един разкошен оазис, една пълноводна Витезда. Това е Едната света съборна и апостолска Църква – ,,който пие от водата на тази Христова Витезда, той вовеки няма да ожаднее и сам ще се превърне в извор с вода, която тече в живот вечен” (Йоан 4:14). В духовната Витезда на Църквата ние приемаме Светото кръщение, без което никой не може да се спаси (Марк 16:16); пак там се измиваме от греховната нечистота чрез покаянието и Тайнството Изповед.

В къпалнята и лечебницата на Църквата ние също така лекуваме външния и вътрешния си човек, и предимството на църковната Витезда пред тази в Йерусалим при Овчи порти е несравнимо: там Господният Ангел слизал и раздвижвал водата само от време на време; а тук – в Църквата, водата, тоест благодатта, се движи винаги, и то не от Ангел, а от Светия Дух. Там оздравявал само първият, който влизал след раздвижването на водата; тук изцеление получават всички. Там Христос минал само един път; тук Той минава всякога и никога няма да си отиде от нея...  

  Да направим своя избор между пустинята на света и оазиса, къпалнята на Църквата; между безводната Витезда на врачки и лъжелечители, изпълнена с демони, и Христовата Витезда! Ако изберем Църквата, значи избираме Христос, Който зове: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода (Йоан 7:37-38). Амин.