Виткова: Ако в здравеопазването се направят промени като в пенсионната система, трусовете ще са по-тежки

София /КРОСС/ Сериозен разговор върху здравноосигурителния модел няма, а той е необходим, защото за последните 14 години публичните разходи за здравеопазване са се увеличили със 1004% и то без частните разходи за този сектор. Това коментира в интервю за Дарик бившият здравен министър Мими Виткова. Тя посочи още, че за същия период броят на прегледите на застаряващото българско население не нараства.
„След като населението ни не ходи по-често на лекар, след като е намаляло с близо 2 милиона, защо броят на приетите в болница се е увеличил близо два пъти - това ако не е източване какво е", попита още бившият здравен министър.
Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване предупреди, че ако в този сектор се случат подобни промени, въведени на принципа на спорните поправки, свързани с вноските за втора пенсия, трусовете ще бъдат много по-тежки за хората.
"Няма друга сфера, в която разходите от 1999 г. до 2013 г. включително са се увеличи 1004 процента. Говоря за публичните разходи за здравеопазване - от малко над 320 млн. лв. на 3,54 млрд. лева, на фона на скромния ръст на БВП, който има страната", аргументира се в ефира на Дарик Виткова.
Тя допълни, че към тези разходи трябва да се добавят т.нар. частни разходи за здравеопазване, които са още 48% отгоре. „Бедното българско общество заделя близък до европейски процент от БВП за здравеопазване - Европа харчи около 8-8,2% от БВП и ние харчим някъде толкова. Въпросът е, че нашата система е ужасно несолидарна, след като 48% излиза от джоба на болния човек, този процент е в Европа е под 15%", допълни бившият здравен министър.
Системата е ужасна несолидарна, заредена е със страшно много проблеми, някои от които наскоро ние с НЗОК изнесохме, защото не е ясно за какво могат да вземат пари лечебните заведения, заяви Мими Виткова. „Дори когато наскоро изнесохме данни за злоупотреби, ни се каза да не ни се бъркат частните фондове, защото работим в пазарни условия - в пазарни условия се работи, когато ползваш частен ресурс. Когато ползваш публичен ресурс, както те ползват в 90 на сто средства от НЗОК, се работи по правила и държавата упражнява своя контрол", допълни тя.
Нашата държава е абдикирала напълно от контрола. Коя система има ръст от 1004% ръст на разходите?!? При тази неудовлетвореност, резултатът абсолютно не кореспондира с парите, за които непрекъснато твърдим, че са малко, категорична е тя.
По думите на Виткова „не може една държава да осигурява държавни служители, които имат доходи в хиляди лева месечно и да не осигурява тези, които нямат никакви доходи". Ако системата ще е солидарна, ако обичат държавните служители да си плащат, смята тя.
Според нея проблемът, който се преекспонирал тези дни по отношение на насилието към лекари и изнасянето му в етнически аспект, бил абсолютно неправилен ход. „Работила съм в провинцията, но циганите не биеха лекарите си, те се отнасяха към тях с уважение - те имаха работа, а сега те нямат осигуряване, нямат доходи и единственият им достъп до зднравеопазване е спешната помощ. Не говоря за условията, при които работят лекарите от спешната помощ и ето го конфликтът - той е неизбежен, той не е етнически, той е дълбоко социален", допълни тя.
Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване предупреди, че ако в този сектор се случат подобни промени, въведени на принципа на спорните поправки, свързани с вноските за втора пенсия, трусовете ще бъдат много по-тежки за хората.
„Това, което се случи и с нас преди две години (бел. ред. прелицензирането на фондовете за доброволно здравно осигуряване в застраховтели) горе-долу е същата история - липса на всякаква последователност, всякаква политическа логика, на всякаква визия за бъдещето. При нас вноските са само доброволни, но позицията ни беше, че не трябва да излизаме от сферата на осигурителната система", коментира бившият здравен министър.
„Защо трябваше да преминаваме изцяло в застрахователния сектор и до днес не е ясно. Мотивите, че като се качи капиталът трябва да намалеем, защото бяхме 17-18 дружества, сега капиталът се качи - нищо подобно не се случи, 27 сме в момента, ако говорим за численост на субектите, които се занимават със застраховка „Заболяване". За съжаление 27 дружества правят същият премиен плик, който правеха 17-18 фонда - 45 млн. лева за 2013 г., сега ще видим как ще приключи тази година", разясни Мими Виткова.
Според нея много въпроси пораждат лансираните идеи за промени от здравния министър Петър Москов. „Като че ли се опитват с едно изречение да се промени цялата философия на настоящата здравноосигурителна система - предлага се пакетът, който сега се нарича „основен" и се финансира от НЗОК, да се раздели на две - на основен и допълнителен. Ангажиментът на касата остава да финансира и двата пакета, но продължава новото изречение в текста, че вторият допълнителен пакет може да се финансира и от застрахователите, от тези дружества като нас, които предлагат доброволно здравно осигуряване", поясни Виткова.
Мими Виткова допълни, че цялата материя е оставена да бъде уредена в наредба на министъра на здравеопазването. „За да се произнесем какво ще се случва точно, би трябвало да разполагаме и с проект за наредба. По какви критерии ще бъдат структурирани тези два пакета не зная, не е коментираме и затова ми е трудно да се произнеса това предложение до какво ще доведе", каза още бившият здравен министър.
Тя призна, че се страхува само евентуални промени да не бъде приети по начина, по който са били прокарани промените в пенсионната система. „Но ако в здравеопазването се случи това, което се случва в пенсионната система, вярвайте, че трусовете ще бъдат много по-тежки, защото става дума за болен човек", предупреди Виткова.