Международна експертиза на прокуратурата искат от правосъдното министерство

/КРОСС/ Независима международна експертиза на състоянието и ефективността на прокуратурата, факторите за политическо, йерархично и друго неправомерно влияние в нея, както и формите на злоупотреба с прокурорски правомощия. Това е една от мерките за ефективна прокуратура в проекта за актуализиране на стратегията за съдебна реформа, подготвен от екипа на служебния вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов. Документът се представя в момента от Министерството на правосъдието. И това как ще бъде възприет и дали ще започне работа по него ще бъде отчетено в предстоящия доклад на ЕК за България.

Според проекта тази международна експертиза трябва да се случи през 2015 г. Като в изследователския екип освен международни експерти трябва да участват и български. Ефективността на държавното обвинение ще се оцени на базата на изследване на извадка от дела. Изводите и препоръките на експертите пък се очаква да бъдат подложени на обществено обсъждане. Според проекта водещата институция в тази мярка е Висшият съдебен съвет, а прокуратурата му е партньор.

Постигането на ефективна прокуратура според стратегията минава и през изследване на статуса на прокурорите и факторите, които ограничават тяхната професионална самостоятелност, ефективност, отговорност и мотивация.

В стратегията изрично се подчертава обаче, че мястото на прокуратурата е в съдебната власт и това е важна гаранция за независимостта на съда. Целта на актуализираната стратегия е в следващите 7 години реформата най-сетне да приключи и това да „доведе до осигуряване на европейски стандарт на правосъдие и да превърне съдебната власт в ефективен гарант за върховенството на закона и оздравяването на държавното управление и институциите в страната".

„Настоящото състояние на съдебната власт е от интерес за различни политически и икономически фактори. Има групи в самата съдебна власт, за които нейната нереформираност води до различни ползи и предимства. Те нямат мотивация да подкрепят реформа, особено такава, която би внесла реални промени в съществуващото положение. Има и група съдии, прокурори и следователи, които биха били склонни да се противопоставят на едни или други реформи поради обикновено нежелание да се излагат на промени, с потенциално непредсказуеми последици.

Стагнацията в реформите на съдебната власт в страната ни води до засилващ се контраст с останалите новоприсъединили се страни-членки на ЕС. Това води до все по-сериозни вреди за репутацията на страната ни и до ерозия на доверието към нея в рамките на ЕС, което е ключов фактор за пълноценно използване на всички възможности, които членството ни в съюза предоставя", подчертава се в проекта.

Документът акцентира върху управлението на съдебната власт, кадровото й обезпечаване, започвайки още от юридическото образование, електронното правосъдие, прозрачността и отчетността й, бюджетирането й и т.н.

Според проекта трябва да се направи оценка на инстанционната структура на съдилищата и съдебната практиката от гледна точка на ефективната защита на правото на достъп до съд и създаването на гаранции за спазването на основните права по конвенцията за правата на човека.

Актуализацията на стратегията отново поставя идеята за конституционни и законодателни промени, които ще въведат пряката конституционна жалба.

Има и идея изцяло да се преструктурира дисциплинарното производство, за да отговоря на международните стандарти и препоръки. Предложението е процедурата да се провежда пред Върховния касационен съд, който да бъде единствено компетентен да налага дисциплинарни наказания на магистратите.

Друга идея е да се въведат възможности за търсене на дисциплинарна отговорност на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.

Ако стратегията бъде изпълнена, трябва да има и нова концепция за наказателна политика.

Говори се за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска и всяка да отговаря за дисциплинирането и кариерното израстване в съответната гилдия.

Ключов момент в проекта е въвеждане на програмно бюджетиране за всяка структура от институциите на съдебната власт и ориентиране на бюджета към постигане на резултати и обвързване на финансирането със заложените цели, дейности, натовареност и обективна оценка на разходите по видове преписки и дела така, че да се постигне адекватно финансиране на правораздаването.

Предвидена е и оценка на състоянието на досъдебното производство и разследващите, както и на ефективността на структурите за специализирано правосъдие - административните, военните и съдилищата за дела срещу организираната престъпност.