МП публикува за обсъждане промени в ГПК и ЗСВ

/КРОСС/ Проекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) са публикувани на сайта на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации.

Едно от основните предложения за промени в ГПК е свързано с разширяване обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. Аргумент за това са многобройните проблеми, свързани с определените начални цени при публична продан.

По отношение на изпълнителното производство още се регламентира по нов начин налагането на запор върху вземане на длъжника по сметка в банка чрез запорно съобщение в електронна форма съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Необходимостта от това е продиктувана от установени в практиката редица правни, организационни и технологически проблеми, което прави процедурата по действащия текст невъзможна за изпълнение.

Прецизирани са текстовете, свързани с цялата процедура на публичната продан на движими вещи и недвижими имоти, като целта е максимална прозрачност в действията на съдебните изпълнители и максимален ефект от продажбите при гарантиране в пълна степен на правата и интересите на страните в процеса.

Проектът предлага изменения и допълнения в Глава двадесет и осма „Поставяне под запрещение" в изпълнение на международноправни ангажименти на страната, произтичащи от ратифицирането и влизането в сила на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Станев с/у България" на ЕСПЧ от 17.01.2012 г.

Отменя се институтът на пълното запрещение и се реформира ограниченото запрещение, така че да се гарантира пълното признаване на правоспособността и дееспособността на хората с увреждания във всички житейски сфери. В тази връзка се предлагат конкретни подкрепящи мерки, които съдът следва да прецени и определи на лицата, който се нуждаят от съдействие, преди да се наложи ограниченото запрещение като мярка.

Предвидено е поставянето под ограничено запрещение да се прилага като крайна мярка.

С промените в ГПК се въвеждат и три регламента на Европейския съюз:

I. Регламентът (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство, което се прилага при наследяване в случай на смърт.
В ГПК се създава Глава петдесет и осма „б", в която се определя, че компетентният орган за издаване на европейско удостоверение за наследство е всеки нотариус, без оглед на района на неговото действие.

II. Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно осигуряване на защита по граждански дела.
Той цели да засили правата на жертвите на психическо или физическо насилие, когато се преместват, пътуват или работят в чужбина. Регламентът създава опростен механизъм, позволяващ защитата да бъде разширена в другите държави-членки и да се осигурят процесуални гаранции за засегнатите лица.

III. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Променя се Раздел ІІ на Глава петдесет и седма на ГПК „Признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и актове при действието на правото на ЕС", с която се създава и подходяща вътрешна уредба, позволяваща приложението на Регламента.

Измененията и допълненията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) предвиждат въвеждане на електронното правосъдие в органите на съдебната власт.

Предлага се изграждане на единен портал за електронно правосъдие, чрез който да се предостави достъп на гражданите за упражняване на процесуални права пред всички органи на съдебната власт. Урежда се режимът на създаване на електронни дела, както и воденето, съхраняването и достъпът до единния електронен регистър на актовете на съдилищата. Така всеки гражданин ще може да проследи движението на неговата преписка и дело и да се установи къде се забавя и поради каква причина.

Друга предвидена промяна се отнася до избора на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт, чрез пряко гласуване по електронен път.

Във връзка с натовареността на магистратите се въвеждат понятията „разумна норма на натовареност" и „индивидуална степен на натовареност" на съответния съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и заместник на административен ръководител. Предвидено е задължение за административния ръководител ежегодно да изготвя индивидуална статистическа справка за натовареността на всеки магистрат. Индивидуалната степен на натовареност за периода на атестирането ще се взема предвид освен при атестирането, и при поощренията и при дисциплинарната отговорност на магистратите.

Относно конкурсите, се предлага първоначално назначаване в органите на съдебната власт да може да се извършва само „в първоинстанционните органи на съдебната власт", а свободните длъжности, предназначени за първоначално назначаване, да бъдат определени „до 20%" вместо сегашното съотношение „по 20%".

С цел усъвършенстване на процедурата по атестирането са предвидени и промени по отношение на периодичното атестиране, като са диференцирани сроковете за извършването му в различни случаи. В законопроекта ясно са разграничени критериите за атестиране от показателите за тяхното изпълнение.

Проектът предлага командироването на магистрати да може да се извършва само в конкретно посочени от закона хипотези. По този начин ще се избегне заобикалянето на конкурсното начало чрез командироване на магистрати за неопределен срок от време. В същото време е въведена забрана за командироване на административни ръководители.