Българската кризата е криза на лидерството

/КРОСС/ Днес сме тук за трети път през последната година и половина. Но ако през юни миналата година за да покажем, че не сме се предали и че поражението няма да ни пречупи, днес настроението ни е друго, друго е и самочувствието ни - защото сме заедно, за да отбележем връщането на реформаторската десница на власт.

I. Какво се случи с ДСБ за тази година и половина? И накъде отиваме?

Ние тръгнахме преди година и половина по пътя на промяната без представителство в парламента, със скромно присъствие в местната власт и изтичащ частичен мандат в Европейския парламент, без видими надежди за съхраняване на позициите. Без медийно влияние, без средства и имущество, със съкрушено политическо лидерство. Нямахме нищо - освен вашата вяра и упорство, съчетани с енергията на събудената средна класа и гнева на поколението, родено през `70-те и `80-те години.

Благодарение на тази вяра, упорство и енергия, година и половина по-късно, ние сме с възстановени позиции в Европейския и националния парламент и за първи път от тринадесет години сме част от управлението на България. Традиционните десни избиратели, но и хората от средната класа, доскоро политически пасивни, и едно цяло, до 2013 изгубено за политиката поколение, дадоха власт в ръцете ни. Енергията да я дадат обаче беше енергия на протеста - всяка власт е отговрност, но тази тежи двойно повече, защото е дадена с една единствена мотивация - за промяна.

Днес ние сме изправени пред отговорността не да констатираме кризата, а да изведем страната от нея. Не да осъждаме властта на мафията, а да я отнемем.

За да стигнем дотук, ние направихме големи отстъпки, достигнахме до границата на компромиса. Но това беше, което обещах преди година и половина. Обещах широка коалиция, блок, който да обедини десните гласове, гласовете на всички, които знаят, че пътят към богатството минава през законността, през правилата и честния труд. Изпълнихме мандата на XI Национално събрание да запазим "Демократи за силна България" като част от широк реформаторски блок, който да се бори за властта в България.

Обещах ви труден път, разочароващи резултати и трудни коалиции, защото в днешна България тези хора, които се борят за законност, не са мнозинство. Обещах промяна сектор по сектор, политика по политика, Обещах всяко наше участие във властта да води след себе си нови правила - в правосъдието, в опазването на здравето и сигурността, в образованието и икономиката . Всяко наше участие във властта да носи нови работни места.

Дали компромисът си струваше? Днес отговорът изглежда безусловно положителен. Тръгнахме от нулата, за да стигнем там, където в десетгодишната си история нито веднъж не сме били. Успехът е категоричен, несъмнен. Но това е дребният отговор, малкият успех, егоистичният, тяснопартиен интерес. Дали компромисът си струва зависи от това дали ще изпълним големите си обещания - не дали ще влезем в трудната коалиция, а дали ще я използваме за истинска промяна, в полза на всеки българин, дали ще можем да използваме леката вълна на оптимизъм в обществото и да го поведем към излизане от кризата.

Това обаче зависи от два фактора. Първо, не можем да изпълним задачите си без запазване и засилване на единството на десницата. Без мощна политическа сила зад гърба си, всеки министър е безпомощен - жертва на могъщи интереси, на опасни противници и силни конкуренти. Надявам се, че Петър няма да ми се сърди - неговата смелост, воля и енергия са основна причина днес да отчитам пред вас успехите на ДСБ. Но те няма да са достатъчни да се пребори за реформа в системата, да даде на българските граждани достоен достъп до здравни услуги и да спаси парите ни от мафията. Зад неговата смелост и воля трябва да стои смелостта и волята на единна десница, на единен Реформаторски блок.

Второ - кризата в българското общество е криза на лидерството.

Големите промени се извършват от хора, способни да поемат отговорност и да променят правилата, да накарат нещата да се случват, да отприщят вътрешната сила нацията за смела промяна. През 2013 година, ДСБ загуби своя лидер. С голямо усилие събрахме ръководен екип, който да упражнява колективно лидерство до укрепване на партията и намиране на подходяща коалиционна формула.

Преди година този екип се състоеше от неуспели канидат-депутати. Днес тези хора са евродепутат в началото на нов, пълен мандат, председател на комисията по вътрешен ред и сугурност в новия парламент, министър на здравеопазването. Да стигнем дотук, колективното лидерство на партията беше достатъчно. За да изпълним обещанията си и да отговорим на очакванията на избирателите си, обаче, е нужно повече - и във вътрешната организация на партията, и в консолидацията на коалиционния ни формат.

Затова и днес за пръв път се изправям пред вас, за да поискам лично доверието ви и лидерството на Демократи за силна България. За да укрепим и развием организациите си, за да привлечем нова енергия в редиците си, за да дадем сила на представителите си във властта, ние имаме нужда от обединение около ясна посока за развитие, която да не бъде вътрешно оспорвана в периода до следващото отчетно-изборно Национално събрание, което ще се проведе в първата половина на 2017 година. На днешното събрание ще представя проект за Постоянен национален щаб, който да подготви партийните организации за изборните кампании в този период, а в близките седмици ще представя на Националното ръководство програма за организационно укрепване и развитие. Ние не можем да постигнем целите си без Реформаторския блок, но Реформаторският блок не може без здравата структура на Демократи за силна България.

II. Реформаторският блок

Реформаторският блок е несъмнено успешен политически проект. Събрал хора с различно светоусещане и различна биография, обединил политици с минало в СДС, ДСБ, НДСВ и ДПС с граждани, които нямат партийна история и принадлежност, той изглеждаше невъзможен в началото си и несигурен в развитието си. Но той постигна целите си, в тесен политически смисъл - върна в парламента съставните си партии и дори постигна мащабно участие в изпълнителната власт. Премина успешно два национални избора, като увеличи двойно подкрепата си между май и октомври 2014 година.

И все пак, Реформаторският блок е и голямо разочарование. През изминалата година доверието между партиите не нарастна, скандалите следваха един след друг, лидерите често говорехме на различни езици и дори представяхме пред обществото различни политически цели. Вие, които неуморно работихте за каузата и кандидатите на Блока, направихте огромни и незаслужени лични и политически компромиси. Хората, които гласуваха за нас, дадоха огромно доверие в аванс на политическа сила, която ежедневно ги разочароваше.

Недоверието се разпростря от централните към местните ръководства на партиите, просмука кампанията за парламентарни избори и стигна апогея си в преговорите за съставяне на правителство и определяне на политическите представители в изпълнителната власт. Без съмнение мога да заявя, че значителна част от предизборните обещания на Блока не бяха изпълнени в прегорворния процес, защото липсваше единна политическа воля. Днес чувството на общност е разклатено, има отчуждение помежду ни. Не навсякъде има усещане, че народните представители на Блока са общи представители и обединители на десницата от съответния район. И на мен днес ми е трудно да погледна в очите делегатите на някои от най-силните организации на ДСБ - Бургас, Русе, Стара Загора.

Но по-опасното е, че в този си нестроен вид, Реформаторският блок на може да отговори на очакванията на българските граждани. Без единна структура и силно лидерство, не е възможно да се осъществят реформи. Без консолидация зад гърба на всеки от министрите на Блока, както и без вярност на всеки един от министрите към предизборната програма и документите на съюза ни, ние рискуваме да се провалим във властта.

И повярвайте ми - нашият провал не е страшен и не ние сме важните. Ние сме се проваляли много пъти, ще го преживеем още веднъж... Но провалът на целите ни е провал на най-смелата и активна част от българското общество, която ни възложи незаслужено много надежди, мечти и очаквания. Бюлетината с номер 7 беше за десетки хиляди последна алтернатива на еднопосчния самолетен билет за цялото семейство. Провалът ни ще е провал на национални цели и приоритети, а не на няколко малки политически партии

За да успеем, ние имаме три непосредствени задачи:

Да продължим да удържаме парламентарното мнозинство и да поддържаме волята му за реформи, заложени в програмната декларация на кабинета;

Да започнем и проведем обещаните реформи в поверените ни сектори на изпълнителната власт;

Да се стабилизираме и постигнем отчетлив успех на местните избори през 2015 година, за да свалим реформите на местно ниво, в близост до хората и тяхното ежедневие, да ударим ДПС и БСП в сърцето на властта им - българските общини и региони.

Нито една от тези задачи не е изпълнима от Реформаторския блок в сегашния му вид. Трябва да имаме силна и единна парламентарна група, консолидирано и единно присъствие в Министерски съвет, министерствата и областните управи, обща организационна структура на районно и общинско ниво, която да предложи най-силните кандидати на изборите догодина.

За да постигнем това, ни е нужна единна национална структура, способна да взима и да отстоява бързо и непоколебимо общи политически решения и да формира обща политическа воля. В тази задача изоставаме опасно.

Аз нямам еднозначен отговор на въпроса КАК да се извърши тази консолидация. Аз искам да чуя вашето мнение по въпроса. Виждам поне три възможности:

Ускорено създаване на единна политическа партия (за което усещането ми е, че ние в ДСБ не сме готови, а част от колегите - още по-малко);

Създаване на стегната политическа федерация с общ национален съвет, изпълнителен съвет и политическо лидерство;

Създаване на нова политическа партия, която да обедини около себе си старите партии, като запазва тяхната самостоятелност, но определя общата политика, водещите лица и послания.

По всеки един от тези пътища могат да тръгнат както всичките пет партии от съюза, така и само част от тях, които са готови, а защо не и значително повече, ако има желаещи? Но моят призив е да не избързваме, а да дадем на партньорите си време да се подготвят и на всички ни - да оценим допуснатите грешки и да опитаме да ги поправим. И все пак - въпросът с единството на Блока трябва да бъде решен достатъчно рано преди местните избори, за да не стигаме отново да конфузната ситуация от 14 септмеври... И тук не говорим за моето лидерство, а за сигурността, че Рефоматорският блок ще бъде локомотив на българското правителство, а не тежък багаж за него...

III. Правителството - безспорно най-важната тема пред нас.

И най-противоречивото и трудно наше решение. Ако не участваш във властта, със сигурност не можеш да промениш нищо. Но участието съвсем не гарантира, че ще промениш страната. Или че ще я промениш към по-добро.

В процеса на преговори за съставяне на правителство, ние постигнахме основната си цел - управление, независимо от ДПС и БСП. Доказахме, че в България е възможно да има и тепърва ще има мнозинства и коалиции, в които златната акция няма да е в ръцете на Ахмед Доган. За да постигнем този успех, приложихме цялото изкуство на компромиса, всичките си умения за водене на преговори.

Но каква е цената на тези компромиси? Какъв е резултатът от тези преговори? Не направихме ли компромис отвъд допустимото? Не преминахме ли границата на търпимостта на нашите симпатизанти и избиратели?

Бъдещето ще покаже. Но ако сме силни и единни, това бъдеще е в нашите ръце. Ние - след всички компромиси - сме длъжни да покажем ново управление. Да сложим нов стандарт за упражняване на публичната власт. Да се изправим и да назовем рисковете на властта и смело да ги пресрещнем.

Няма да се уморя да поватрям - демоните не са в гардероба, те са вътре в нас. Демоните на корупцията, на партизанщината, на самозабравянето и арогантността дремят във всяка власт, във всеки управник, във всяко управление. И с влизането си в кабинетите на властта, ние сме длъжни като Одисей край острова на русалките сами себе си да привържем към мачтите, за да се предпазим от изкушенията на властта.

В политиката, това става по два начина: с нови правила, които ограничават възможността за злоупотреби, и с публично назоваване на рисковете и изкушенията.

Ние трябва неотстъпно да прилагаме стратегията за реформа в правосъдието, за да не допуснем отново намеса и злоупотреба на властта със съдебната система. Трябва да се предпазим от партизанщината и представата за властта като бюро по труда за партийни кадри. На нас, от ДСБ, не ни отива да тичаме с папчици по коридорите на държавните институции. И ние няма да го правим. Трябва да насърчим и коалиционните си партньори да не стават жертва на тази стара българска политическа болест.

И докато се борим за прокарване на съдебната и административна реформа, ние не трябва никога да забравяме, че те на са цел сами по себе си. Целта е качество на живот за отделните граждани. От нас зависи управлението на най-важните сектори, нас гледат българските граждани в тревогата си за своето ежедневие, за здравето на семействата си, за образованието на децата си, за работата, бизнеса и доходите си. Ние поехме и тежестта да удържим външнополитическия курс на страната към истинска интеграция в Европейския съюз. Имахме смелостта да гарантираме външната сигурност и отбраната на родината си в най-тежката международна криза и пряка заплаха за националната сигурност от войната в Югославия насам.

Програмната декларация на кабинета не е съвършена, но е добра. Нашите приоритети са отразени в нея, реализирането на правителствената програма ще доведе до подобряване на живота на мнозинството българи. И което е по-важно - до поставяне на страната на коловоза на законността, на пътя, който - съвестно следван - винаги води до богатство.

Но за да се приложи програмата успешно, България трябва да излезе от

IV. Политическата криза, в която затъва повече от две години. В обществото има енергия за измъкване от кризата. Нужно е стабилно управление, което да се отърсва - може би бавно и постепенно, но да се отърсва от пороците на миналото.

Ние сме изправени пред вътрешни и международни рискове, непознати за повече от десетилетие и стратегически рискове, непознати от повече от четвърт век. Ако преди пет-шест години реформите бяха разглеждани като луксозна претенция на елитарно малцинство, днес те са предмет на политически консенсус.
Днес отказът от реформи е лукс, който не можем да си позволим.
Вече десет години, българските правителства си купуват отказ от реформи, плащат за популизма си с нашите пари - с дългове и със скубане на фискалния резерв.
Вече няма такива възможности. Фискалният резерв е намален, а възможностите за външно финансиране - изчерпани от необходимостта да се покрият загубите на гарантираните вложители от грабежа на Корпоративна търговска банка. Без реформи ни чака дългова спирала, която ще загроби перспективите на следващи поколения българи.

Проектобюджетът за 2015 година е предпазлив, правен е по старому. Той залага основно на дълговото финансиране и на съкращаване на разходи по равно в различните ведомства. Това е обяснимо и простимо заради политическата криза - тя не даде възможност за нов, смел и компетентен подход. Но това трябва да е последният подобен бюджет на България.

И в заключение - именно защото ДСБ винаги е била партия-локомотив на българската политика - ще си позволя да кажа, че в тези тежки времена реформаторският дневен ред е нужен, но не е достатъчен. Ние трябва да говорим за големите национални цели на България. За модерния национален идеал, за новите измерения на българския патриотизъм. Това не е тема за днешното ни събрание, но е въпрос, който никога не трябва да бъде забравян.

Единството на българската нация - съставена от различни етноси, от хора, живеещи в различни държави, от граждани с различни ценности и убеждения, трябва да бъде винаги в нашия кръгозор.

И ще се повторя: Ние сме консерватори и реформисти. Ние знаем, че няма революционни решения. Но знаем и пътя напред. Днешното мнозинство и управление не са най-добрите. И дай, Боже бъдещето да ни дава по-добри. Но ние нямаме право да се провалим. Защото след толкова кризи и провали, неуспехът ни ще бъде неуспех на всеки български гражданин, на общия ни - възрожденски и модерен - стремеж за силна България в обединена Европа.

Реч на Радан Кънев пред делегатите на Националното събрание на ДСБ