Волгин и Цензорите

/КРОСС/Три седмици откак предаването "Деконструкция" е арестувано, а водещия Петър Волгин - запрян в карцера на мълчанието. Без обяснения. С недомлъвки. Временно, казват. До след изборите. Може би. Ако вярваме - на кого? На властта?! Коя власт? На служебното на негово президентско безличие правителство, озарено от самодоволната ухилена физиономия на Близнашки, въздигнат до личен "чистач" на ББ (в мафиотската култура и практика "чистачът" прочиства терена от всякакви неудобни за Боса личности и политики)? На едно правителство, конструирано от елитни протестъри, постигнали своите елитни цели за сметка на гражданите, които предадоха и продадоха на третия ден? Какво им оставаше на конструкторите, освен да деконструират "Деконструкция"? 

Волгин е

осъден на мълчание

Да не мъти главата на бедния слушател с нечестиви леви мисли, да не докача общественото благоприличие с еретични социални идеи, с недопустими разсъждения за свобода, солидарност и справедливост, и особено - със своето "небалансирано и манипулативно поведение", "безпардонен, невъзпитан и обиден тон", "нискокачествена, изпълнена с омраза пропаганда", "ярки политически пристрастия, лични коментари, подбора на гостите и съдържанието на въпросите", както гласят гневните писма на четирима възмутени граждани до СЕМ от септември 2013 г.
Волгин, удостоен от колегите и слушателите с наградата "глас №1 на "Хоризонт" за 2013 г.", е лишен от глас. До 11 октомври. Уж. Защо? За да не се срамуват Г. Лозанов и Г. Папакочев може би? На 4 януари 2014 г. в сайта NОresharski.com отекна техният жален поплак: "НИЕ СЕ СРАМУВАМЕ!" Срамуването изби като Herpes protesticus по повод и в чест на четвъртвековния юбилей на предаването "12 плюс 3".

От какво се срамуваха?
 
"От това, че напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването Петър Волгин... От това, че в опит да се манипулира аудиторията се използват перфидните агитационни методи на ЦК на БКП и ДС, за да се лансират груби антиевропейски и антизападни нападки за сметка на проруските и евразийски тези - нещо, което е далеч от официалната (засега поне в нейната видима част) политика на България и което е несъвместимо с националните й интереси."
От което следва - какво? Че Волгин, бидейки изобличен като антизападничав антиевропеец, перфиден олигархо-русофил и путинист, е несъвместим с "националните интереси". "Интереси", конструирани от патологични русофоби, хонорувани поклонници на украинските неонацисти, любители на "Пуситата" и на курабийките с надпис "Fucк!" В този смисъл Волгин и "Деконструкция" са направо зловредни.
Един заглушен, затъкнат микрофон изтри срама от челото на двамата срамежливци. Срамливите вече не се срамуват. Дано не им е за първи път. Те са, макар и асиметрично, отмъстени. Дано им е за последен път.
Волгин е наказан. И правилно! Защото - "Какво иска да ни каже водещият?", попита покъртително президентската комисарка в СЕМ Мария Стоянова на 28 януари 2014 г. "Какво иска да ни каже водещият?" означава "Как смее! Какво си позволява?! Позор!" и прочее прелести.
Наистина - "Какво иска да ни каже водещият" с "тези коментарни монолози, които си позволява", които "монолози са доста патетични и емоционални", "до каква степен въпросните монолози са издържани, балансирани, обективни, до каква степен те са подплатени с факти, когато са насочени да информират публиката, и каква всъщност е тяхната цел", и изобщо - "Каква е целта, когато се изрича всичко това?" Защото (недопустимо!) "В предаването "Деконструкция" мнението и фактът са свързани и слушателят има проблем да разграничи мнението от факта", казва президентската комисарка и ей така, лежерно, някак между другото, с небрежността на гений, прави исторически принос в теорията на журналистиката. 
Ех, г-жо! Факт без анализ има. Това се нарича информация. Но

анализ без факт няма

Ако пък се пръкне "анализ" (а) без факт или (б) въпреки факта, въпреки истината, това се нарича (а) интрига, клюка, клевета или (б) пропаганда, манипулация, лъжа. 
И тук идва библейското откровение на г-жа комисарката: "Това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение, е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като служител на една компания, в случая медия".
Свобода на словото?
На мисълта?
На съвестта?
Лично мнение?
Гражданска позиция?
Имате много здраве от президентския комисариат!
Няма журналисти, драги читателю! Има служители, обслужващ персонал, ливреи с микрофон, които нямат право да произнасят мисли. Те са длъжни да произвеждат само политически целесъобразни междуметия, придихания, въздишки и възклицания, възторжени при това.
Едно отклонение: Докато щудирах трепетно горецитираната стенограма (разтърсващо четиво!), машината на времето проскърца зловещо с ръждясалите си зъбища и ме заби обратно в миналото, и си спомних безбройните "разговори" отпреди 1989 г., когато разни високопоставени лица (в смисъл - поставени, турени, инсталирани нависоко) периодично ме "профилактираха" с гневния въпрос: "Какво искаш да кажеш с това?!", и размахваха яростно собствените ми творения. "Каквото съм искала да кажа, това съм написала", отвръщах. "Обаче между редовете се чете друго!", изригна веднъж нависоко поставеното лице. "Аз отговарям за написаното в редовете. Какво четете Вие между редовете - това си е Ваша работа!", казах. Лицето хлъцна и онемя. После се вля възторжено в сините редици.  
Цензорът, който

сложи намордник на един микрофон

щото хапе, е безименен и безлик. Не си казва името, нито си показва личицето, но пък ни демонстрира задника на властта. Този властен задник иска да пречупи, прекърши и дресира Волгин. Та утре, вместо да разобличава "безсрамното лицемерие на Запада", Волгин да истеризира до припадък за "безсрамното лицемерие на Русия и агресията на кръволока Путин, който-персонално-взриви-Боинга", да дитирамби за "вечната и неувяхваща българо-американска дружба, която за нас е като шистовия газ", да възпява бандеровците като пазители и гаранти на свободата и демокрацията, и пътьом да наплюва "Южен поток".
Така се става свръхбезпристрастен и суперобективен, мил и любезен. Така си мисли задникът на властта. За сведение на споменатата телесна част, "безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух". Казал го е Йосиф Хербст.

Властта обича журналистическите евнуси и не понася Хербст

Затова го уби най-демократично.   
Волгин е натикан в медийния изолатор. Той няма право да говори. Нямат право да говорят и Калина Андролова, Божан Петров, гостите на предаването - също, слушателите - съвсем.
Но! Властта не бива да спира дотук. Тя трябва демократично и свободнословно да въздаде справедливост и да нанесе окончателен и смертелен удар по оная орда "комисари на подмяната" "дървояди на демокрацията", "паразити", "вируси" и "зарази", с "криминално минало", принадлежащи "към комунистическия репресивен апарат". Помните черния списък с враговете народни, оня публичен донос, списан с хунвейбински плам, гестаповска ненавист и сталинистки цинизъм. Един мрачен писък, изригнал из морално-естетическата преизподня на шпицкомандаджийския дух и душевност на сияйните и великолепните.
Враговете бяха идентифицирани и посочени. За опозоряване и отстрел. За гражданско убийство и политически терор. В този миг - беше 4 ноември 2013 г. - започна политическият терор. А "моралната революция" катастрофира морално с цялото си фалшиво благочестие, лицемерна добродетелност и безпределна велзевулщина. Черният списък регистрира

гражданската смърт на качествените

но те не разбраха това. Защото черното дадзибао е апотеоз на техния страх от тези, които не ги е страх да пишат това, което мислят, и да мислят това, което говорят.
Това е цензурата. Страхът на властта. Ужасът на властта. Гнилият, отровен дъх на властта, който задушава всеки глас, всяка мисъл, всяко стенание на угнетения човек.
"Забранено е -
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете
а най-сетне и
да се живее".
Казал го е Гео Милев. Убит най-демократично заедно с Йосиф Хербст. 
Цензурата винаги е една и съща.
Нямат право да говорят ония, които говорят не това, което говори генерал-лейтенант, център-нападател, притежател на не знам какъв колан Борисов, по-точно - което му е разпоредено да говори; нито ония, които мислят не така, както мисли премиерът Близнашки, по-точно - както му е заповядано да мисли; нито ония, които пишат не така, както пише овластеният протестърски елит, по-точно - както му е платено да пише; нито ония, които четат и нещо друго, освен невежествените мудрословия на Джон Маккейн, Карл Билд, Расмусен, Барозу, Сикорски, Порошенко, Яценюк, Псакито и Фъкито...
Арестът на "Деконструкция" е поредният ултиматум към българската журналистика и българските граждани. Един безсмислен акт за сплашване.
 
Цензурата е гласът на властта

Не на гражданите, не на обществото, не на човека. А на отровната симбиоза между явната власт и скришната; между олигархията с нейните мутри, муцуни и мафиоти, и тия, дето 300 дни изобразяваха титанична битка срещу олигархията.
Цензурата е самоизобличението на властта. Нервният тик на властта, нейният панически гърч пред свободата, нейната морална мизерия, нейната нравствена нищета. Но не и гузната съвест на властта. Властта съвест няма. Защото е направена от алчност, арогантност, егоизъм, властолюбие, високомерие и непомерна, дебилна самовлюбеност. Защото слуша само своя собствен глас, опиянява се от собствения си глас и през цялото време тръби най-нагло, че това бил гласът на народа.
Цензурата е покушение срещу свободата на словото, инквизиторският инструмент, чрез който властта заглушава гласа на народа. За да го изтръгне. Завинаги. Че да се възцари най-сетне благодатна тишина. Като в гробище. Гробище на думите, на мисълта, на словото, на съвестта, на достойнството, на гражданската позиция. Нашите скъпи покойници..., с каква искрена, чистосърдечна радост цензурата им пали свещи, обсипва ги с венци и цветя, обезсмъртява ги в паметници!
Тя! Цензурата!
Това "цивилизовано чудовище"! Този "напарфюмиран изрод"! Както казва Карл Маркс.

Коментар на Велислава Дърева, "Деконструктурът" - в. "Дума"