Конфликтът

/КРОСС/ Свалянето на руския самолет от Турция според мен е най-голямата изненада за годината. Защото едни сравнително нормални, да не кажа дори приятелски отношения между двете страни бяха внезапно и драматично влошени до нескривана враждебност. Традиционните руско-турски отношения не са се отличавали никога с топлота. Може би най-добри са тогава, когато се създава кемалистка Турция, сиреч скъсва се с османското имперско наследство, минало и поведение. Това е едната страна на въпроса. Ако трябва да търсим някаква историческа аналогия, колкото и парадоксално да звучи, руско-турските отношения се нормализират сравнително добре след Освобождението на България, след Руско-турската освободителна война. По простата причина, че тогава Турция беше подмамена, измамена и подведена от западния свят, специално от Англия, да се съпротивлява на реформи и на автономии, а когато Русия обяви война на Турция, Западът я изостави и само два крайцера минаха през Дарданелите, които някои определят като музейни експонати. И Турция беше оставена сама да понесе поражение, унижение и загубена територия.

Сега, според мен, интуитивно усещам, че пак има някакво подтикване за разрушаване на общата антиислямистка коалиция. Защото обикновените хора като нас се удивляват как е възможно една територия не чак толкова голяма с 30 хиляди бойци да създава такива главоболия, такива тревоги, такива ужасии, при положение, че е отхвърлена от всички от Австралия и Китай до Ирландия и Белгия. Хората не могат да си обяснят толкова ли е трудно да бъде преодоляна и унищожена тази държава при положение, че всички говорят за това, а не за някакви споразумения между света и това образувание.

Виждаме реално, че беше прекъсната акция на Русия срещу същата тази „Ислямска държава". И не само прекъсната, а и поставена под заплаха от много по-голям конфликт, отколкото е този, който се прави. Той все пак колкото и да е тревожен, е локален конфликт и затова вече се говори ако не за пряка война, то за война с посредници, война финансова, война пропагандна. Обикновено световните конфликти са предхождани именно от такива мини стълкновения, при които накрая цялата драма се превръща в световна. Съвсем друг е въпросът, че аз не вярвам на такава перспектива по простата причина, че няма толкова сложни демаркационни линии по света, както имаше при предишните войни. Има толкова общи корпоративни интереси, при които например не можеш да бомбардираш територия, където има американски инвестиции и обратното.

Според мен това зверство със свалянето на руския самолет е изцяло в ущърб на самата Турция, независимо от частичните успехи, които тя преживя при посещенията в Европейския съюз. Смятам, че това е едно подтикване към конфликт, който постави на изпитание и руската бойна мощ, и мира в Черноморския район, и най вече общите усилия за ликвидацията на „Ислямска държава". Наблюдаваме едни геополитически стремежи Русия да бъде обкръжена с врагове и притисната. Русия винаги е била заобиколена с врагове и император Александър III неслучайно беше казал, че Русия има два съюзника - флотата и армията, а сега вече и военновъздушните сили. Това за мен не е доказателство, че Русия не е права, след като всички се „стягат" около нея, защото нека да припомним, че през 1913 г. България беше във война с всичките си балкански съседи плюс Черна гора, която не й беше дори териториален съсед. Без да оправдаваме всичко, което са направили и руснаците, но в кримската коалиция например, в която участва даже и Пиемонт, който е ембрионът на бъдещата обединена Италия, започна война срещу нея. Как да гледат с добро руснаците на такива действия? Когато Русия се европеизира по техните европейски стандарти, тя обикновено е нападната. Така става при Наполеон, така става при Кримската война. Дали мнозина знаят, че убиецът на Пушкин - Дантес, след това става външнополитически съветник на император Наполеон III, който е главният инициатор на Кримската война, в която участват Англия, Франция, Италия, Турция. При благосклонния антируски неутралитет на Австрия и Прусия.

Къде е стояла България в конфликтите между Русия и Турция? В продължение на векове основният стратегически противник на Турция е Русия, разбира се. А това беше и в интерес не само на българската кауза, на идеята всички балкански християни, които по една или друга система, начин и степен бяха подчинени на Османската империя. Сега ние стоим в непривлекателното, да не кажа унизителното положение, да одобряваме това, което стана с този самолет. Принципно не може пилот, даже да е боен пилот, да бъде стрелян във въздуха. Нали говорим толкова за хуманизъм, за човечност, за цивилизованост? Това не се е случвало по време на Втората световна война, водена тогава дори с по-голяма жестокост, но никой не е стрелял по парашутисти във въздуха, дори и по бойни пилоти.

Проф. Андрей Пантев

„Дума"