Психологически ползи от "губенето" на време

/КРОСС/ Винаги ще има безкраен списък с домакински задължения или работа, която трябва да се свърши, и културата на неумолимата продуктивност ни казва да го свършим веднага и да се чувстваме ужасно виновни за всяко пропиляно време. Но истината е, че живот, прекаран в покорно отговаряне на имейли, е наистина скучен. А „пропиляното" време всъщност е много задоволително и необходимо, пише сп. "Българска наука".

Не вярвате ли? Тогава повярвайте на създателя на Inbox Zero. Както Oliver Burkeman, съобщава за The Guardian, на Merlin Mann му била възложена задачата да напише книга за своята усъвършенствана система за електронна поща. Две години по-късно той изоставил проекта и след това написал блог-пост (изтрит по-късно) за това, че толкова дълго се фокусирал върху начина, по който да се прекарва времето, че в крайна сметка изпуснал ценни моменти с дъщеря си.

Проблемът се появява тогава, когато прекараме толкова дълго време във френетично преследване на продуктивността, че откажем да си взимаме истински почивки. Отказваме се от дългия сън или от дългите разходки, или от четенето до прозореца, и дори и да успеем да си вземем малко време за такива дейности, винаги е придружено с осъзнаването за нещата, които би трябвало да правим, и така преживяванията са обременени с вина.

Вместо това се наблюдава тенденция към изпълняването на най-незадоволителното от всички неща: да седим на бюрото пред компютъра, сърфирайки в уебсайтове и по този начин не допринасяме нито за щастието, нито за продуктивността си.

„Съществува представата, че трябва винаги да сме на разположение, да работим постоянно", казква Michael Guttridge, психолог, който се фокусира върху поведението на работното място. „Трудно е да спреш с това и да излезеш в парка." Но лошите страни са очевидни: накрая се опитваме да излезем от положението, като прекарваме време на компютъра в търсене на нещо, което да ни разсее в социалните мрежи, с идеята, че изпълняваме няколко неща наведнъж, докато всъщност отделяме много повече от необходимото време при изпълняването на елементарни задължения.

Освен това, казва Guttridge, ние изпускаме психическите и физическите ползи от това да отделяме време за себе си. „Хората се хранят на бюрото и пълнят компютъра си с храна - отвратително е. Те трябва да излязат на разходка, до магазина за кафе, просто да излязат", казва той. „Дори викторианските фабрики са имали някакъв вид почивки."

Не е нужно да работим толкова усилено. Както пише Alex Soojung-Kim Pan в Nautilus, автор на „Почивката: защо успявате да свършите повече, когато работите по-малко" (REST: Why You Get More Done When You Work Less), светила като Чарлз Дикенс, Габриел Гарсия Маркес и Чарлз Дарвин са имали сравнително спокойни графици, работейки по 5 часа на ден или по-малко. Истината е, че работата се разгръща така, че да запълва всичкото време, което ѝ е отпуснато и повечето от нас всъщност могат да прекарат по-малко часове в офиса и все пак да свършат същото количество работа.

Понякога дори дейностите, които би трябвало да са награда - гледането на филм или излизането навън за тичане - могат да бъдат натоварени с чувство за отговорност. Guttridge казва, че е чувал за изпълнителни директори, които гледат филмите забързано, за да стигнат до същността по-бързо. И вероятно го правят, но със сигурност няма да изпитат удоволствието, което идва при потапянето в кинематографичния свят.

„Смисълът на губенето на време е да се презаредят батериите и да отмори човек", казва Guttridge. „Времето, което е тотално, славно и съвсем гордо непродуктивно ще ви направи по-добри в работата ви", добавя. Но също така е удовлетворително само по себе си.

Дори и най-оклеветените телевизионни гуляи могат да бъдат преживяване - ако се отпускате и им се наслаждавате. Едно проучване открило, че гледането на телевизия е по-малко приятно за онези, които се считат за безполезни, правейки го.

В крайна сметка всички ние искаме да си отмъкнем малко време, прелиствайки списание, разхождайки се около блока или просто да не правим нищо. Ние трябва да приемем тези моменти и да ги погледнем като това, което са: добре прекарано време.