Православната църква почита паметта на преподобни Наум Охридски

/КРОСС/ Този велик наш преподобен отец се роди в Мизия, както тогава наричаха България, от благочестиви родители. Но след като порасна, счете за плява своето благородство и богатство и се прилепи към славянските равноапостоли Константин Философ и брат му Методий, които вървяха и учеха народите мизийски, далматински, панонски и моравски, всякъде ги следваше и дори до стария Рим. А там блаженият папа Адриан по Божие откровение ги срещна тържествено вън от града с целия църковен причт и сановити граждани. Бог пък показа много чудеса и изцеления и прослави Своите светци. После блаженият папа отслужи божествена литургия и пострига в монашество Константин Философ, като го наименува Кирил, а Методий ръкоположи за архиепископ на Моравия и цяла Панония. След завършека на литургията той показа на всички книгите, преведени от гръцки на български език, при което самите книги серазгъваха и се показваха, като казваше: "Благословен е Бог! Тези книги са истински жертвоприношения, угодни на Бога." После ръкоположи за свещеници и дякони Климент и Наум с останалите и заповяда цялото богослужебно правило, вечерно и утринно, да бъде извършено по българските писания в големия храм "Свети апостол Петър", което и стана. Също така и литургията беше извършена вкупом от всички, и за всичко това прославиха Бога, Който показа такива чудеса.
По това време в Рим умря богоносният Кирил на 14 февруари 869 г. и всехвалното му тяло беше положено в храма "Свети Климент Римски", ученика на свети апостол Павел. А Бог показа чудеса чрез свети Кирил след смъртта му и чрез знамения прослави Своя истински угодник. Като прежали скъпия си брат и като получи благословение за път от блажения папа Адриан, Методий заедно с всички свои ученици замина за Панония и Моравия, които наследи по архиерейство, и там уреди всичко добре.

А след смъртта на свети Методий ­ 6 април 885 г., архиерейския престол зае някой на име Вихинг, пълен с ереста на Македоний и Аполинарий, защото казваше, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина. И много измъчи учениците му, като ги предаде в тъмници и вериги. Но светците се помолиха на Бога и стана голямо земетресение два и три пъти, така че всички избягаха от домовете си, а вратите на тъмницата сами се отвориха и веригите се развързаха от нозете и ръцете им. Всички се удивиха на това чудо и нарекоха светците велики. Но духоборците приписаха всичко това на Веелзевул, както иудеите при Христа, а тях изгониха далеч от онази земя с много мъки. Други пък ­ презвитери и дякони, предадоха на евреите за пари. Евреите ги взеха, заведоха ги в град Венеция и когато ги продаваха по Божие усмотрение, дойде от Цариград във Венеция царски човек по царска работа. Като узна за тях, едни откупи, а други взе така, заведе ги в Цариград и каза за тях на император Василий Македонец. И ги възстановиха пак в техните чинове и никой от тях не умря в робство. И едни от тях получиха спокойствие, снабдявани от царете в Цариград, а други дойдоха в България и бяха приети с голяма почит.

А Моравия, както пророчества за нея светият архиепископ Методий, скоро получи отмъщението си от Бога за беззаконните си дела и ереси, за изгонването на правоверните отци и за претърпените страдания от еретиците, на които те повярваха. Защото не след много години дойде пеонският народ "унгарци", който плени и опустоши земята им; а които унгарците не плениха, те пък избягаха при българите, и така земята им остана пуста под властта на унгарците.

Други от Методиевите ученици дойдоха към река Дунав, след като изтърсиха праха от нозете си според Писанието. Там възкресиха с молитвата си умрелия единороден син на един велможа и просветиха дома му и мнозина други в това село. Много почетени от всичките се отправиха към голямата река, където се помолиха, призоваха името на Света Троица, завързаха три дървета и така преминаха до другия бряг на реката. В Белград Боритаканът на българския цар ги посрещна с почит и ги препрати веднага на своя цар ­ благоверния Борис-Михаил, в столицата му град Плиска.

Като узна за тяхното пристигане, благоверният цар Бориссе зарадва с голяма радост, защото отдавна търсеше такива учители на български език. Светите Климент и Наум настани в дома на болярина Есхач, а Ангеларий ­ в дома на Чеслав. Но блаженият Ангеларий скоро се разболя от тежка болест и при-ключи земното си житие. Благоверният цар Борис много обичаше да беседва с преподобните и с удоволствие слушаше техните медоточиви слова за вярата и благочестието. После в 886 г. изпрати блажения Климент в западните предели на своята земя, в покрайнината, наречени Кутмичевица, където той основа училище на български език и събра ученици до 3500 души, които научи на българската писменост, на Свещените Книги, на християнско благочестие и църковно благочиние, и от които постави свещеници, дякони и четци.

А преподобният Наум остана в Плиска и Преслав, като вършеше същото учителско дело. Но свети Климент беше поставен за епископ Дрембички или Белички в 893 г. по молбата на цар Симеон, сина на благоверния Борис, който се отказа от царския престол и прие монашески чин. Тогава същият цар отпусна свети Наум, приятеля на Климент, да бъде учител вместо него в град Охрид. А той продължаваше да върши същите подвизи за угождение на Бога, като запази девството си от детинство до кончината си. Преподобният Наум построи голяма обител, в която създаде храм "Свети Архангели" при устието на Бялото езеро, с богатството и по нареждането на благоверния български цар Борис-Михаил и неговия син, благочестивия цар Симеон. След като прекара в учителство 7 години, преподобният се прости с учителството, отиде в своя манастир и поживя още 10 години. В края на живота си прие монашески образ и почина в Господа с мир в дълбока старост на 23 декември. Честното му тяло беше приготвено от божествените ръце на Христовия архиерей Климент Охридски и бе положено в гроб отдясно на храма. Бог го прослави с големи чудеса, като изцеляваше всякакви болести и изгонваше бесове.

Нека се знае и следното, че презвитер Наум почина 6 години преди епископ Климент, което значи 910 година. Нека за всички това да бъде слава на нашия Бог във вечни векове! Амин.

Светите Десет критски мъченици

Римският цар Деций назначил на остров Крит за управител съименника си Деций, който бил подобен на него по жестокостта си, мъчителството и гоненията над християните. Като пристигнал на остров Крит, Деций веднага наредил да заловят всички вярващи в Христа и да ги доведат за мъчение. И започнали да водят при него християни, твърди във вярата, а след много изтезания и мъки, ги предавали на различни видове смърт. По това време били доведени при мъчителя десет най-славни мъже. Те били родени в различни градове: в Гортина ­ Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан; от Киос ­ Зотик; от Епиней ­ Помпий и Агатопуст, от Кидония ­ Василид, от Ираклия ­ Еварест. Всички те еднакво се стремели към вечното небесно блаженство. Застанали пред мъчителя и какви само смели думи не казали, какво мъжество не показали, какви само мъки не изпитали и какви мъчения не победили със своето търпение! Мъчили ги, били ги, влекли ги по земята, били ги с камъни, надсмивали им се, заплювали ги. Тридесет дни те търпели различни поругания. На 23 декември бил назначен съд и когато игемонът седнал, довели за последен съд страдалците, пълни с мъжество и доблест. Игемонът в безумна ярост жадувал да погуби с жестоките си ръце светите мъченици, а те били готови да търпят до последното си издихание. Убиецът игемон погледнал с гняв към тях и казал:

Що за безумци сте вие, които нито благоразумието, нито времето научи на това, което е полезно?

След това, като помислил, че ги е уплашил с гнева си, прибавил:

Принесете жертва, а ако ли не, няма да кажа нищо повече, но вие ще узнаете какъв е Деций, комуто не искате да се подчините!

На това мъчениците отговорили:

Игемоне! Ние вече достатъчно дълго време и със слово и с дело ви показахме, че нито на боговете ще принесем жертви, нито на вашето нареждане ще се покорим.

Игемонът ги прекъснал и казал:

Никак ли не мислите за мъките, нечестивци?

Ние изобщо не се боим от мъките ­ отговорили светите, ­ дори сме ти много благодарни, че ни приготви такова духовно тържество, мъчение за Христа, и ни го предложи.

Игемонът продължил:

Това не е всичко. Вие ще узнаете силата на великите богове, които безсрамно хулите, като не се срамувате от многото присъстващи премъдри хора, които почитат първия от боговете Дий, а също и Хера, Рея и другите. Сега ще бъдете подложени на такива мъки, че не само ще изчезне мъжеството ви, но и другите, непокорни като вас, ако само се намерят такива, ще се уплашат.

На това твърдите по душа мъже отвърнали:

Не ни говори, игемоне, за Дий и майка му Рея! Това за нас не е новост ­ знаем, чували сме от бащите си за произхода, живота и нравите му. Той е бил толкова невъздържан и нечестив, че е прелюбодействал не само с жени, но и с мъже. С чародейство и магьосническа хитрост изменял истинския си вид и приемал друг, за по-голямо и по-голямо прелюбодеяние, ипостоянно се осквернявал със срамни дела. Някои, обхванати от същата страст, подражавали на мерзостта му, понеже по-лесно е да се подражава на злото. Провъзгласили го за бог, по-строили му храмове, започнали да му принасят жертви, та и нему да се струва приятно това, което се искало на тях самите, за да се счита блудът и невъздържанието не само ненавистни, но, уви, да се признават за богоугодни.

Така говорели Божиите угодници, а игемонът се късал от гняв, като чувствал, че те са прави. Народът изпаднал в неистово и нахвърляйки се върху мъчениците, би ги разкъсал, ако Деций с махване на ръка и с глас не прекратил вълнението и виковете. Като въдворил мълчание, той започнал да обмисля каква жестока смърт да изобрети за мъчениците. По заповед на игемона мъчителите веднага хванали светиите и ги подложили на различни мъки, еднакви по жестокост и мъчителност. Един от тях бил окачен и стърган с железни нокти: от тялото му се късали сухожилията и парчета месо падали на земята. Други били с камъни и с остри колове по ребрата, докато се показали кости. На трети разбивали ставите, като ги удряли с олово, чупели и раздробявали костите им. Всекиго мъчели по различен начин. Даже да се слуша за това е мъчително ­ толкова жестоко било мъчението! Но мъчениците приемали страданията съвършено спокойно, или, по-правилно е да се каже, претърпявали ги с радост, а на стоящите наоколо изглеждало, че те не толкова страдат от болка, а съжаляват за недостатъчността на мъките и биха желали повече. Всички бързали да ги видят като нещо ново и удивително. И верни и неверни. Едните, като пазели вярата си в тайна, бързали да се удивят на мъжеството на страдалците и чрез това да се утвърдят във вярата, а другите ­ да се надсмеят и да поругаят търпението на светиите, да гледат и да се наслаждават на страшните им мъки. Те несамо че не показвали ни най-малка жалост, но подбуждали игемона и мъчителите към още по-голяма жестокост. Подтикван от тях, игемонът давал заповеди, а мъчителите ги изпълнявали. През това време глашатаят викал:

Пощадете себе си, покорете се на началниците, принесете жертва на боговете.

Но мъчениците и сред тези жестоки страдания превъзхождали с мъжеството и търпението си всички: и народа, и глашатая, и мъчителите и самия игемон, а най-много техния княз ­ сатаната и цялата му сила. Всички мъченици, като че уговорили се помежду си, казвали:

Ние сме християни, Христова жертва, заклана заради Христа. Ако и десет хиляди пъти е нужно да умрем, ще умрем с радост!

Когато светите мъченици презрели всички мъки, усърдният слуга на сатаната Деций, отчаян от невъзможността да ги убеди да принесат жертва, произнесъл смъртна присъда. Повели светиите на посичане с меч към едно място, недалече от града. У жителите на тази страна то се наричало Алоний. По пътя страдалците проявили нещо ново и необикновено: във всички мъчения те били единодушни и единомислени, но преди края започнали да спорят само за това ­ кой пръв да отиде под меча и да приеме най-рано от всички венец. Но спорът бил прекратен от Теодул ­ един от светите мъченици, който казал, че ще бъде пръв този, който подложи главата си под меча след всички. Ако види посичането и смъртта на всички свои приятели и не се уплаши, не прояви ни най-малка скръб, не промени дори израза на лицето си, то той наистина ще бъде най-славният подвижник и победител. Всички се съгласили с думите на Теодул. След това запели заедно песен към Бога:

"Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка натехните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме".

Като стигнали на уговореното място, всеки от тях се помолил така:

Прости, Господи, на Твоите раби и приеми проливането на кръвта ни за нас, за нашите сродници и приятели и за цялото Отечество. Нека те да се освободят от мрака на незнанието и да прозрат християнската вяра, да познаят Тебе, Истинската Светлина, Вечния Цар!

След молитвата започнали да посичат светите им глави, а душите им с радост възхождали към Христа Бога. След посичането, когато мъчителите си отишли, някои от християните, събрали телата на мъчениците и ги погребали с чест.

След като преминало гонението, когато отново възсияло благочестието, блаженият Павел, епископ на град Гортина, пристигнал в Константинопол и изпросил позволение да пренесе телата на светиите от Алония, където били погребани, в Гортина. Той отишъл в Алония заедно с множество християни, някои от които присъствали на страданията на светиите. Разкопали лежащата върху тях земя и намерили по Божия воля телата им неповредени и цели. Пренесли ги със слава за защита и помощ на всички нуждаещи се. По техните молитви да се сподобим и ние да станем участници на приготвените за тях небесни блага по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, чест и слава во веки. Амин.

СВ. НАУМ ОХРИДСКИ
(+910г.)
Паметта му се празнува на 23 декември

Смирението е основата на добродетелите и залог за успех в живота. Това качество развива в себе си св. Наум Охридски Чудотворец.
Роден в Мизия в пределите на българското царство, той става усърден ученик на св. Кирил и Методий. Съпровожда ги във Великоморавската им мисия и пътуването в Рим с новопреведените славянски книги. След заглушаването на просветителското дело във Велокоморавия и Панония е хвърлен в затвор заедно с другите ученици. Тази участ ги сполетява не заради престъпления, а заради благочестието.
След пристигането на учениците в България св. Наум живее заедно със св. Климент в дома на болярина Есхач. След заминаването на св. Климент в Охрид става главната движеща сила на просветно преводаческата школа в Плиска и Преслав. Участва в превеждането на останалите книги нужни за богослужението и за изграждането на кадри в източната част на българската държава.
След като св. княз Борис приема монашество, св. Наум е изпратен в Охрид на помощ на другаря си св. Климент. В Охрид построява манастир "Св. Архангели" и продължава да върши духовни подвизи, като запазва девството си от детство до кончина.
Почива в дълбока старост в манастира си. Опелото му е извършено от св. Климент, който го надживява десет години.
Бог го прославя с големи чудеса, като изцеряване на всички болести и изгонване на бесове. Мощите му и досега почиват неоткрити, тъй като светецът не желае това.

Тропар, глас 4-ти:
Света остави и към Христа се привърза, плътта разпъна и живя духовно, Науме всеблаженне. Потруди се да се подвизаваш с апостолски подвиг и улови за вярата безбройно множество българи. Заради това с твоите молитви избави ни от изкушения.