В каква държава живеем?! Под страх от „тефтерчето на Василев“

/КРОСС/ Когато чужденец се вслуша в словата на нашите политици, може да си формира доста странни изводи. И преди, и сега.

Примери от миналото. Как би реагирал, например, един германски гражданин, ако чуе че милионер-хидроинженер твърди че „аз съм инструментът във властта, аз разпределям порциите"? Или че (по-късно) премиер послъгва, като казва че „аз давам парите"? Или, че премиер-социалист въвежда „плосък данък"?

За чужденецът това може да се случи само в авторитарна държава от Третия свят, но не и в прилична страна, членка на „чистия и свят" Европейски съюз. За българския гражданин, това е „нормално". Мъжествено. Точно. Даже...мъдро.

Каква е държавата, в която сме живели 28 години, ако не картелни прояви на плутократи и клептократи?

По-пресни примери.

Пример №1.

Президентът Радев вчера каза точно: „Целият скандал около Слънчев бряг показа няколко неща, които всъщност всички знаем Едното е, че не се спазват законите наистина, но другото е, че институциите не работят достатъчно ефективно." Какво друго означава това за просветените, ако не че Радев предупреждава че свободата в България се е трансформирала в слободия, частното предприемачество - в хищнически капитализъм (Слънчака, но и презастрояването в София, а и „усвояването на средствата")?

Факт е, че разградена държава не води до спазване на законите. Политическият ни Одисей, който дълго се вслушваше в омайните песни на неолибералите, които грачеха че „държавата е лошо нещо" и че тя „харчи парите на хората", стигна до разградения държавен двор. Междувременно пазарници и неолиберали се тъпчеха с парите на чужди фондации и обикаляха на „специализацийки в чужбина", харчейки „парите на хората". Хората от други страни.

Друг факт е, че институциите не работят достатъчно ефективно. Но пък рентабилно. Когато гражданинът не вижда работещи институции, той им се моли; когато институциите работят ефективно, те се молят на гражданина. Така например, ние, живущите в София, ул. „Димитър Стефанов" - дълга над 500 метра, от началото на преврата, наречен „преход", се молим за улично осветление. Няма! Не институциите не работят ефективно, а - освен че са оглавени често от пълни лаици - са на принципа „Първо дай бакшиша"!

Заключение №1. Когато „не се спазват законите" и „институциите не работят достатъчно ефективно" се появява Нуждата от волята на Вожда. Той решава всичко, той дава пари за всичко, той открива всичко и той рита топката. Преди Живков, след 10.10.1990 г. - който и да е друг Месия.

Пример №2.

Друга нотка в тона на Радев е още по-тревожна. Чуйте внимателно: „Дадох своя дял от осветляването на скандала с Корпоративна търговска банка. Той вече е в ръцете на правосъдието, но господин Цветан Василев може да допринесе много за разрешаването на този скандал, като даде валидни показания и, надявам се, представи доказателства. Разбира се, според мен, осветляването на случая с КТБ трябва да стане в един прозрачен и открит публичен процес. Ако господин Василев реши да се завърне в България с тази цел, ще направя всичко възможно за гарантиране на неговата сигурност."

„Осветяването на случая с КТБ трябва да стане в един прозрачен и открит публичен процес"... „Открит публичен процес", това не е ли елегантен намек че процесът може да се наложи - по волята на Някому - да се води при затворени врати? Вероятно има такива мощни интереси, защото ако се отвори „Тефтерчето на Цветан Василев", показващо кой негодяй колко пари е взел, ще трябва да се смени част от „политическата каста". По-голямата част, вероятно. Сигурно сега поне 1000 души, които цитират за щяло и нещяло „тефтерчето на Левски", се кръстят пред всяка икона под път и над път да не се отвори „Тефтерчето на Василев"! Треска ги тресе. Корпоративната треска на клептоманите. Двете разсекретени стенограми за КТБ всъщност показаха как „държавата" е упражнявала логиката на камилската птица - като нарочно е проспала проблемите. Държавата - и БНБ, и разузнаване, и правителство, и президент, и прокурор, и т.н. - до портиера на КТБ.

Ами другото: „Ако господин Василев реши да се завърне в България с тази цел, ще направя всичко възможно за гарантиране на неговата сигурност." Президент да успокоява публично подсъдим че „ще направя всичко възможно за гарантиране на неговата сигурност"! В коя друга страна това ще го каже действащ президент, а не шеф на МВР или Главен прокурор?

Но в коя друга страна, освен в България, на заподозрян се вика: „На колене, вие сте абсолютен престъпник!"? Защото „банкерът-беглец", както го нарича булевардния български език, наистина е подсъдим, но не е осъден. Още не е признат за виновен. И вероятно има за какво да се страхува повече за своята сигурност, отколкото за финалните акорди на процеса. Дали не се вижда като самоубит? Или като починал внезапно от неизследвано заболяване? Или от примерните условия на следствието? Радев не е адвокат на Василев, но предчувства че последният има сериозни основания да се страхува от справедливото българско правосъдие. Не толкова от изхода на процеса, колкото от „текущите процедури" по този процес.

Заключение №2. „Органите на държавата", които са призвани да служат на народа, понякога може да са опасни за гражданите.

Президентът Радев с няколко изречения каза много. Лошото е не че го каза, а че народът мисли същото за институциите си. „Стабилността" в държавата, за която толкова пледират „ефективно неработещите институции", може да се поразклати 9-та степен по Рихтер, ако Василев си покаже тефтерчето.

Проф. Боян Дуранкев

Поглед.инфо