Съдът бетонира такса „юрисконсулт“

/КРОСС/ Конституционният съд (КС) отказа да отмени практиката за защита по дела на администрацията и фирмите да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, като за адвокат. Решението е взето единодушно днес, информира "Правен свят". 

Присъждането на възнаграждение на търговските дружества и на администрацията за защита по дела от собствените им юрисконсулти, които са на заплата и не получават тези пари, беше атакувано в КС от омбудсмана Мая Манолова. Тя нарече тази практика "такса юрисконсулт". 

Тя е регламентирана в два текста - в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които приравняват разноските за защита от юрисконсулт с тези за адвокат.

Първият чл. 78 ал. 8 ГПК предвижда, че "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт", а другият е третото изречение от чл. 161 ал. 1 ДОПК и гласи: "На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат".

В искането си за отмяната им Мая Манолова посочи, че тези разпоредби противоречат на основни принципи на Конституцията - на правовата държава (чл. 4, ал. 1), за неприкосновеност на частната собственост (чл.17, ал. 3), за еднакви правни условия на стопанска дейност (чл. 19, ал. 2), за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1).

Членовете на КС обаче не са видели противоречие на текстовете в ГПК и ДОПК с Конституцията.

Основните аргументи на омбудсмана бяха, че, когато за юрисконсулт се присъжда възнаграждение като на адвокат, това не са реално направени разноски, а именно тях бива осъдена да плати загубилата страна. Освен това юрисконсултът е служител на трудов договор и му се дължи заплата, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото, което пък в повечето случаи е основа за изчисляване на адвокатския хонорар.