Зърнопроизводството ще бъде по-конкурентно без субсидии

/КРОСС/ Българските производители на зърнени култури са едни от най-големите получатели на европейски субсидии - на година сумата е 1.2 млрд. лв., голяма част от които са съсредоточени в най-големите производители. Субсидиите в икономиката обаче често са критикувани, че като изкуствена мярка изкривяват пазара, свиват конкуренцията, ограничават иновациите и карат производителите да увеличават производството си само за да получават повече средства.

"Българското зърнопроизводство ще бъде по-конкурентно от европейското, ако ЕС спре субсидиите за отрасъла", коментира Ангел Вукодинов - заместник председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в разговор с "Капитал Daily". Да чуеш това от човека, който представя отрасъл, наистина е изненадващо. Вукодинов обаче има своите аргументи и застава на 100% зад думите си.

"Знам добре, че чисто икономически субсидиите са вредни за бизнеса. Споделям това на 100%", казва той и допълва, че страната ни има конкурентните предимства, необходими за просперитет на отрасъла - произвеждаме повече на по-ниски цени в сравнение с много европейски държави. Част от факторите са обективни и са свързани с по-подходящите природни условия. "Зърнопроизводителите вече обработват земята с техниката, с която и европейците я обработват, използваме торовете и семената, които те ползват, но в същото време българският работник получава по-малко. Затова нашият бранш не се притеснява вече, ако се премахнат субсидиите на ЕС", смята Вукодинов. Той обаче не вярва, че това може да стане в близко бъдеще. Затова е по-реално да искаме от Европа еднакви субсидии, та ако ще да са нула. Това е справедливото отношение. Ако има криза в Европа, нека да ги редуцира и да ги спре, но това трябва да бъде общо решение и еднакво отношение към всички, счита заместник-председателят на националната асоциация на зърнопроизводителите. Още повече че и в Европа, и в България има и други не толкова явни начини за подпомагане на селското стопанство като преотстъпения данък върху печалбите, преотстъпения акциз на горивата и други.

Защо не като в САЩ

В националната асоциация на зърнопроизводителите се обсъждат и намират положителни страни на американския начин на подпомагане на фермерите. Практиката в САЩ, която е един големите производители на зърно в света, е да се подпомага застраховането на дохода на фермера. Изискванията са стриктни - всеки, който поиска такава помощ от правителството на САЩ, трябва да докаже с баланс и отчет приходите си от зърнопроизводство през последните 10 години. Субсидията, която държавата дава, е за покриване застраховката на 75 на сто от този доход, разказва Вукодинов. Разбира се, фермерът може да вложи и свои средства, така че да има 100-процентова гаранция, че в случай на лоша реколта той ще получи от застрахователя осреднената сума на доходите си за последните 10 години. Предимствата според Ангел Вукодинов са поне две - сумата на субсидиите, които САЩ дават, е по-ниска от тези, които дава ЕС. Подкрепя се само бизнесът на светло, което особено за България е много важно.
Ангел Вукодинов прогнозира, че в близко бъдеще ще има категорична преоценка на цената на труда на заетите в зърнопроизводството. Ще сработят пазарните механизми и след като няма предлагане на селски труд, цената му неминуемо ще се вдигне. "Като няма хора, ще трябва да вкараме машини, които да ги заместват. И да плащаме подобаващо. Цената на труда на човека, който управлява система от сложни селскостопански машини, не може да е по-ниска от тази на човека, който работи в индустрията", разсъждава той. Защото производителността на селския труд ще става по-висока с новата техника. Това е икономическата логика. Затова и следвайки тази логика, Вукодинов плаща на своите 22 работници във "Вуки" 45% по-висока заплата от средната за страната. Плюс бонуси за производителен труд и при високи резултати.
Шансовете да се насочат работници в аграрния сектор в този момент са два. "По-вероятният е да привличаме емигранти от по-бедни страни, а другият е стандартът на живот да се вдигне толкова, че да могат хора да си позволяват да живеят и работят на село", казва заместник-председателят на националната асоциация на зърнопроизводителите.
"Не виждам шанс българското село да се възстанови във вида, в който на мен ми се иска - с множество здрави малки стопанства. Една слаба държава като нашата няма да задели ресурс за това, казва Вукодинов и добавя, че за него по-голям инвеститор от българския инвеститор през последните години надали има в България. При 30 млн. дка обработваема земя и при 100 - 150 лева на декар, необходими само за оборотни средства - това са 5 млрд. лв. само оборотни средства. Отделно по данни на асоциацията на вносителите на агротехника всяка година българските фермери купуват техника за 0.5 млрд. лв. със собствени средства - без субсидии", казва той.

Как земеделието да стане привлекателно

"Земеделието в цял свят е непривлекателен занаят. Затова ще трябва да стимулираме хората да се занимават с него, като им осигурим нормална доходност, но при условие да произвеждат достатъчно храна с минимален праг на качество, определен със стандарти, и да пазят природата от замърсяване. Звучи добре. Има и още два аспекта - развитие на селските райони и социалните фактори. Но ние като асоциация казваме, че последните два фактора трябва да са следствие на бизнес, на положителни икономически резултати, които да доведат до желаните социални последици и стабилно развитие на селските райони. А най-често в европейските и в националните програми социалният елемент се извежда първи. При това положение и при условие че финансовият ресурс е ограничен, ти възпроизвеждаш бедност там, където е бедно", казва Вукодинов и отново се връща на темата със субсидиите: "Лично аз съм за субсидиране на резултати, а не на количество обработена земя или глава добитък. Обвързаната подкрепа трябва да е резултат от произведена продукция като количество и като качество."
"Впрочем през 2014 г. нашите интереси за плащане на декар засети площи вече са по-различни от интересите ни през 2007 г. Тогава себестойността на тон пшеница беше 60-65 лева за тон, а субсидията беше 14 лева. Сега при себестойност 160 лева за тон, защото цените на всички фактори на себестойността вече са европейски, субсидията е 30 лева и ще пада постепенно към 25 лева. Така че съотношението субсидия/производство все повече намалява и в един момент като икономически механизъм те няма да са интересни", казва той и допълва: "Да, субсидиите дадоха тласък на производството на пшеница, което е добре. Вярвам в тезата на аграрни икономисти, че на практика субсидиите се преразпределят и остават на входа на всяко производство, включително и на пшеница. Те остават при доставчиците на производствените фактори и в рентата, защото тя нарасна много."

Как се формира себестойността

Нека най-напред да кажем, че в абсолютни цифри себестойността всяка година е различна. Ако очакваш да произведеш 400 кг пшеница от декар, себестойността е една, ако очакваш 600 килограма - друга. Ако годината е лоша и имаш заболявания по посевите, разходите нарастват. Да започнем с рентата - тя е около 30-35 лв. средно за страната. Така тя формира около 15% от себестойността. Горивата формират също около 15%, на амортизацията на машините се падат 10%, заплатите са между 8 и 10 процента, семена, торове и препарати - около 35%, до 5% са привлечени средства, общи разходи - 10%. Разбира се, във всяко стопанство себестойността е различна и това е нормална пазарна ситуация. За масовото производство на пшеница средно в България се изразходват 150 лева и повече. Тази година надхвърлихме тези рамки, защото имахме нападения от инсекти и гъбни заболявания и се наложи да пръскаме няколко пъти. Всяко пръскане увеличава разходите с 5-8 лева на декар.