Най-странните научни открития на 2017 година

/КРОСС/ Отминаващата година изобилстваше от научни постижения, но някои от тях бяха много странни. Червеи се сдобиха с две глави в космоса, новооткрити субатомни частици почти останаха в тайна, а в океана край Норвегия се появиха загадъчни огромни мехури, пише Лайв сайънс.

Учени от университета "Тъфтс" изпратиха фрагменти от плосък червей на Международната космическа станция, за да изследват въздействието на безтегловността. Някои от тях демонстрираха драстични промени. Единият се върна с две глави, по една във всеки край на тялото, а други реагираха различно на водата и бяха с различни микробиоми в сравнение с останалите на земята.

Британски учени решиха да превърнат в биогориво огромната мазна буца, запушила лондонската канализация. Те очакваха да произведат 7500 л гориво от 250-метровата буца от мазнини и всякаква мръсотия.

Викингски воин, погребан с пълно бойно снаряжение в Швеция, се оказа жена. Това разкри ДНК анализ. Откритието повдигна въпроси за ролята на жените в обществото на викингите.
Учени откриха гелоподобни маси с диаметър 1 м край западния бряг на Норвегия. Те не могат да определят дали това е струпване на хайвер, евентуално от сепия, или нещо съвсем различно.

Шимпанзетата излизат в "отпуск по майчинство", за да спасят бебета си, установиха учени от университета в Киото. Те наблюдаваха как мъжки убива бебето на майка веднага след раждането. При следващото си раждане същата маймуна избягва от стадото и така защитава малкото си.
Американски учени от Айова обясниха, че коктейлът "московско муле", който съдържа водка, лайм и джинджифилова бира не трябва да се сипва в медни чаши, защото е много киселинен. Медта от чашата би могла да проникне в напитката и да предизвика отравяне.

Най-дълбоководният хищник е зъбата гущерова риба, попаднала случайно в мрежата на австралийски рибар. Тя се заравя в седимента на океанското дъно на дълбочина 1,000 до 2,500 м и чака жертвата й да приближи.

Двама физици от университета на Чикаго се опитаха да скрият откритието си от страх, че е много опасно. Те установиха, че две миниатюрни частици, наречени дънни кварки, на теория могат да се слеят със силен пламък. Той би могъл да доведе до три неща - по-голяма субатомна частица, друга частица, наречена нуклеон или до освобождаване на огромна енергия във Вселената. Тази експлозия би била по-силна от реакциите на ядрен синтез във водородните бомби. По-късно обаче се оказа, че третият вариант не е възможен.

Климатолози от Йейл установиха, че древноегипетската династия на Птолемеите, която приключва със смъртта на Клеопатра, може да е западнала заради вулкани, изригнали в Северното полукълбо. Плътните облаци от прах и газове от тях се отразяват на температурата и времето години наред. Те прекъсват мусоните и заради сушата настъпва глад, предизвикал политически безредици.

Може да звучи странно, но когато човек учи, мозъкът развива нови клетки, а след това бързо убива някои от тях в нещо като невронна касапница. Идеята беше предложена през 2017 г. от учени от института "Макс Планк" за човешко развитие в Берлин като обяснение защо мозъкът набъбва и се свива в процеса на учене. Избиването на невроните не е толкова страшно, колкото звучи. Мозъкът просто се освобождава от клетки, които прецени, че не са съществени за запомняне на новите знания.