Теодосий Теодосиев: Превръщам физиката в изящна словесност

/КРОСС/ - Номиниран сте за Личност на годината, това ласкае ли ви, г-н Теодосиев?

- Не обръщам внимание, гордостта е най-тежкият грях. Пък доколкото чух от хората, ме номинират от някакви телевизия и радио, а аз нямам време да гледам и да слушам.

- Извинете за неделикатния въпрос, но с каква месечна заплата разполагате?
- С близо 600 лева, ама без да отчислявам данъците от тези пари. Толкова получава всеки учител с моя стаж - над 40 години преподавам.

- Как успяхте да заделите пари, за да правите училище, школа, лагери за децата?
- Не пуша, ни пия, не карам кола, не се интересувам от материалните достижения на цивилизацията. Мога да живея и с 1 лев на ден. Спестил съм към 10 хил. лв., които вложих за моята дейност. Но бащината ми къща си стои неремонтирана.

- Пенсионната реформа е пак на дневен ред в обществото, вие мислите ли за пенсията?
- Не, смятам да работя до края, да не спирам и както се казва, да си умра на работното място. Не вярвам в пенсионните фондове, човек трябва сам да се грижи за себе си, доколкото може.

- Близо 90 на сто от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование, ако ги подложат на сериозни международни тестове, казахте преди време, г-н Теодосиев. На какво се дължи това?
- Трагично е. Един от моите възпитаници, който работи и живее в Германия, ми разказа случай, от който бях потресен. В частно училище в Германия една година никой от цял випуск не получава диплома за средно образование. Изглежда, че тамошният учител е безпределно честен. Можете ли да си представите това да се случи тук и някой преподавател да си позволи да не даде диплома на някой възпитаник, особено ако си е платил?! По мое мнение както в държавните, така и в частните училища системата за оценяване е обезпокоително фалшифицирана. Няма обективен външен критерий. Мой колега, приятел, математик, който беше и инспектор по тази дисциплина, преди време формулира крилата фраза: „У нас има шестица, шестичка и шестиченце." Това означава, че в България няма критерий за какво се пише шестица и за какво двойка.

- Вие сте дългогодишен преподавател. Кога започна дерайлирането на образователната система?
- Тя толкова дерайлира, че вече сме в закона на джунглата. Започна по социалистическо време, когато имаше поставена директива да не се пишат двойки и да се подарява образование на някои заради привилегии, а не за познание. Тогава имаше параграфи, по които в университетите приемаха и с двойки деца на активни борци и т.н. Но не искам да обобщавам, че всички потомци на тези борци са били двойкари - имаше и талантливи ученици от техните редици. Принципът на уравниловка на незнаещите и знаещите доведе до деморализация. Когато и работещият, и неработещият човек получават еднакви възнаграждения, се губят стимулите. Така стана и в училището. Всичко това в по-общ план води до катастрофа в обществото, до дефицит на истински специалисти.

- Все пак има области, в които наши деца доказват, че са на високо ниво.
- Да, така е, аз твърдя, че подготвям такива кадри. Не искам да демонстрирам самочувствие, просто съобщавам факти. Ние имаме единици, които са на суперсветовно ниво. Имам една ученичка - Катерина Найденова, която сега учи в Кеймбридж. Скоро се чухме и я попитах дали й е трудно в това реномирано учебно заведение, а тя каза: „Аз тука си почивам, никак не ми е трудно, нямам никакви проблеми."

- В семейството ви ли се появи желанието да преподавате и възпитавате, вместо да сте лабораторен учен?
- Родителите ми бяха много трудолюбиви хора. Баща ми ме научи на труд и най-важното - на мислене. Той е започнал от нулата, защото фамилната ремонтна работилница, която са имали, е била национализирана. Беше частен занаятчия, работеше със струг, фреза и др. Ние сме четири деца, всичките сме с университетско образование и смятам, че станахме стойностни хора. Брат ми е инженер, едната ми сестра е физик в БАН, другата е икономист. Като по-млад аз се изживявах като човек на изкуството, беше ме обзела параноя за величие в поезията и рисуването. Затова реших, че е важно да стана учител, за да имам време за изкуство. Когато започнах да преподавам и се изправих пред децата, разбрах, че това е моето изкуство.

- Идеята ви за школата по физика в Казанлък веднага ли се роди?
- Спонтанно дойде преди 40 години. Първите ми ученици бяха толкова интелигентни, че разговорите ни се превърнаха в безкраен хепънинг. Това ме завладя, осъзнах колко е стойностно и си струва да полагам усилия за формирането на човека. Така постепенно забравих за маниите си да съм велик художник и велик поет. Много мои колеги казват, че учителството било цял живот да повтаряш едно и също нещо. Аз пък цял живот не правя така, непрекъснато измислям новости. За да може нашите ученици да печелят на световните олимпиади, трябва винаги да вървим с една крачка напред. Иначе златни медали не се печелят.

- Само кураж ли е нужен на човек, за да работи независимо от съществуващата система, която явно на много места буксува?
- Работех независимо от системата, дори понякога и въпреки нея. Необходимо е само хората да са възпитани, да имат ценностна система. Напускал съм три пъти, когато съм осъзнавал, че нещата не се получават, без да си вземам нито изработените заплати, нито трудовите книжки.

- Откъде си тръгвахте така?
- Нека не ви отговарям. Не искам да обиждам хората. Просто човек трябва да намери своето правилно място, където да може да се изявява и да се чувства в свои води.

- Вашите ученици как се свързват с вас, какъв е принципът на вашия подбор?
- Нещо като любов от пръв поглед е. Може да се каже, че учениците винаги са стигали до мен, чувайки за работата ми от предишни възпитаници. Както се казва, от уста на уста. Оказва се, че има и полезни слухове. Нямам никакво време да си правя реклама и да витая из интернет пространството. Които се интересуват, ме намират.

- Тайната ви за успеха да завладявате ума на децата по този труден предмет - физиката?
- Физиката е най-трудната наука, доказано е. Защото изисква прилагане на абстрактния модел към реална житейска ситуация. Тайната, за която питате, е, че успявам да превърна физиката в област на изящната словесност. На децата им става интересно, приятно и занимателно. Успяваме съвместно да направим здрав колектив - това е много важно. В него всички се чувстваме щастливи.

- Ласкае ли ви определението, че имате „фабрика за мозъци"?
- Не, но предпочитам да казват, че имаме „вдъхновена лаборатория за умове". Моите деца са индивидуалисти.

- Кой е най-тежкият проблем в системата на образованието?
- Липсата на справедлива оценка както на учениците, така и на учителите. Аристотел преди 2400 години е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Един слаб ученик, поставен в паралелка между силни, се чувства нещастен, и обратното. Трябва да има разделение. В японските училища например има над 650 вида дипломи. В Германия също има прецизност и подреждане на хора с подобни интереси и възможности. А ние тук се опитваме да работим с някаква категория, наречена от администраторите „среден ученик". Няма такова нещо. Един скача като Стефка Костадинова, а друг не успява да прескочи и чехлите си.

- Преодоляхме ли в нашето общество паразитизма от типа „те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя"?
- Не, този модел продължава да работи, за съжаление. Така е и в образованието - както сред ученици, така и сред учители. И не е вярно, че само парите са важни и в това е проблемът. Сигурен съм, че и милиони да се налеят в системата, няма да има ефективност. Защото имаме чудовищен морален проблем в честното прилагане и оценяване на труда.

- Затова ли се роди „сивата икономика" в образованието?
- За това е виновен шестият смъртен грях - мързелът. Мнозина си казват, че няма смисъл да работят повече. Преди години бях на конференция в Холандия и се оказа, че там нито един преподавател няма постоянен трудов договор. В края на всяка учебна година колегите се състезават на равни начала на конкурси. Изпитват ги и ги класират. Можем да обобщим, че пазарната икономика още не е влязла в нашите училища, ние си караме по комунистически. Твърде много лъжа се е натрупала. Дипломите, които получават зрелостниците, също не са реални - получават ги и тези, които учат, и онези, които преписват. Много учители толерират това, за да оправдаят уж своя труд. Разбира се, има и много блестящи български преподаватели. Но ако само един си върши добре работата, а останалите 99 - не, се формира общество от социално слаби хора, които няма как да направят силна държава.

- Доволен ли сте, че премиерът разпореди да ви дадат сграда?
- Преди десет години друг разпореди да ми дадат същата сграда. Сега кабинетът ни направи по-сигурен договор за 10 години и вече можем да работим по-спокойно.

Аделина Делийска

„Преса"

Теодосий Теодосиев, известен като учителят Тео, е номиниран за личност на годината. Той е роден в Казанлък. Завършил е физика и математика в СУ „Климент Охридски". Преподавал е в София, Видин, в момента е учител в Математическата гимназия в Казанлък. Води специализирана школа по приложна математика и физика, която е отворена за ученици от цялата страна и извън България. Две трети от българските ученици, които са международни медалисти, са минали през неговата школа. Автор е на методика за създаване на силов интелект.