Реформа в тъмното

Неотдавна образователният министър заяви, че образователната реформа приличала на реформа на гробищата, защото нямала подкрепа отвътре. В същото време обаче тя много прилича и на реформа в тъмното - никой не знае какви процеси протичат от входа до изхода на училището, какво точно научават учениците там и как постиженията им да бъдат измерени. На практика оценяваме знанията на учениците по измислена скала и отчитаме измислена успеваемост. Докато това не се промени, колкото и нови закони да приемем, все едно дали ще пишем оценки по шестобална, десетобална система или проценти, няма да променим училището.

Независимо дали основното образование ще се завършва в седми, осми или девети клас, докато не знаем какво точно са научили децата при завършването, няма как да оценим нито тяхната подготовка, нито работата на училището. Публична тайна е, че в момента скалата за оценяване се пази в тайна до деня на изпита и след това обикновено се фиксира скандално ниска летва за тройка. В последните години това са 23 точки, които в нито една друга европейска страна не биха дали право на ученика да завърши училище. При нас обаче той не просто завършва - с малко повече тото и късмет успява да върже и четворка. И да влезе в университет, където заради даваната на калпак субсидия ще го пазят като писано яйце, докато изкласи и висшето си образование.

Хора, които не могат да напишат и две изречения свързан текст на матурата, успяват да получат дори петица благодарение на тази скала. Тя им е напълно достатъчна след това да влязат в специалности като педагогика или българска филология и да се превърнат в учители на следващото поколение неграмотни. Всеки нов министерски екип говори за промени, но нито един от тях не посмява да вдигне скалата дори и с точка. Защото това ще срути успеваемостта. Отделен е въпросът какви промени трябва да се извършат в тестовете, които са пълни с теоретични въпроси, но така и не проверяват на практика дали ученикът е в състояние гладко и смислено да изразява мислите си. Те могат да проверят дали той знае какво е сложно съставно изречение с подчинено допълнително. Но не и дали е способен да го напише без грешка.

Всъщност не е необходимо да се правят драстични промени в скалата за учениците, които сега завършват 12 клас - най-малкото защото няма да е честно спрямо тях. Редно е обаче министерството да определи реална скала и тя да влезе в сила примерно за онези, които сега започват да учат в гимназията. И постепенно да променя тестовете. Така децата ще бъдат подготвени какво ги очаква на финала. Повечето абитуриенти държат тестове с доста по-високи изисквания по чужди езици и едва ли вдигането на летвата чак толкова ще ги шокира. Вероятно повече би ги шокирало писането, което напоследък е персона нон грата в гимназията. Учениците биват изпитвани с тестове или "проекти", в които примерно учителката възлага на Иванчо да изпее новия урок вместо нея. Или да вземе на принципа копи-пейст от интернет някакви допълнителни материали, с които да онагледи написаното в учебника. Мрежата изобилства от сайтове, които продават готови "теми" и "проекти" - няма защо да се лъжем, че по този начин се оценяват реални знания или поне усилия. Има места, на които това се прави, но в много от българските училища проектът е елегантен начин да получиш висока оценка за минимум труд. А новият училищен законопроект залага на това половината от оценяването да бъде на базата на проекти.

Смяната на системата на изпитване може да вдигне драстично училищния успех, без реално да се повишат знанията. Просто защото на учениците вече дори няма да им се налага да учат, за да получат оценките си. Както сега не им се налага да пишат, дори и в часовете по български. Държавата трябва да създаде много точни стандарти именно за това - и после да ги въведе постепенно, като започне от по-малките класове. Иначе ще продължаваме да пишем оценки на килограм и да фабрикуваме отличници по литература, които не са прочели една българска книга.

Стела Стоянова, "Стандарт"