"Ножицата" между едно училище с ниски резултати и едно училище с високи резултат е огромна

/КРОСС/ Доклад на PISA за качеството на образоването у нас показа незадоволителни резултати. Оказа се, че учениците ни не покриват стандартите за качество.

Резултати са притеснителни: четене - 39.4% , математика - 43.8 %, природни науки - 36.9%. Става дума за учениците, които не се справят с тази част от образованието си.

В студиото на БНТ Неда Кристанова - директор на Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование, обясни, че изследването, което от десетина години се цитира във всички международни доклади и стана част от европейските стратегии за подобряване на знанията и уменията на учениците, се провежда през 3 години и се занимава с основни три области: първо функционална грамотност по четене - не литература, а как учениците възприемат, анализират и осъзнават връзките в дадени тестове, както и по природни науки и по математика.

Изследването PISA е международна програма за оценяване на 15-годишните ученици.

Данните, цитирани от Европейската комисия, са от изследването, проведено в 2012 г., т.е. предпоследното. Последното е било проведено миналата година и в края на тази година ще бъдат публикувани резултатите от него. Кристанова уточни, че в стратегията "България 2020″ намеренията на просветното министерство са за отбелязване на растеж на най-ниско представилите се ученици и да се намамали техният процент поне с 10-15 пункта. Затова се надяваме на по-добри резултати, както в тези, които сега очакваме, така и в следващото изследване през 2018 г., добави Кристанова.

В отговор на въпроса на какво се дължат недобрите резултати на нашите ученици образователният експерт изтъкна, че факторите, които влияят на качеството на образованието, са много. Изследванията дават задълбочена картина на ситуацията, тъй като освен когнитивните тестове, които отчитат знанията и уменията на учениците, събират и доста контекстуална информация. Установено е, че в България, за съжаление, много силно влияние върху резултатите на учениците, оказва социално-икономическият фактор.

"Ножицата" между едно училище с ниски резултати и едно училище с високи резултати, по думите на Кристанова, е толкова голяма, че има още много да се работи, за да постигнем равен достъп на учениците до качествено образование. Освен това изследването е разделено на няколко нива на проверка на знанията и уменията, поясни експертът. В този смисъл би трябвало стремежът ни да бъде не само да повишим резултатите на учениците ни в ниските нива, но и да подобрим представянето ни в горните нива, където се очаква по-задълбочен анализ и оценка, т.е. там да имаме повече ученици с такива умения.