Над 400 деца бежанци не ходят на училище у нас заради административни пречки

/КРОСС/От над 520 деца бежанци, които живеят в България, само 96 са се записали да ходят на училище през новата учебна година, съобщи за "Сега" източник от Държавната агенция за бежанците (ДАБ). 424 няма да могат да учат от 15 септември, въпреки че всички отговорни административни фактори уверяваха преди година, че този проблем ще бъде решен бързо.

В момента у нас има сирийчета, които не са ходили на училище от три години. Според различни данни около 2000 деца с бежански или хуманитарен статут са пропуснали поне една учебна година. По сведения на БЧК миналата година само около 50 деца със статут са ходили на училище. Причината не е в ниския интерес от страна на бежанците, както доскоро твърдяха от ДАБ, а в бюрократичните пречки, които държавата създава.

Проблемът е, че агенцията спазва наредба от 2000 г. за приемане на бежанци в училищата, която не би трябвало да е валидна, тъй като се основава на вече несъществуващи членове в Закона за убежището и бежанците. Тя предвижда всички, желаещи да ходят на училище, да са завършили курс по български език към агенцията за бежанците и след това да минат през специална комисия, която да ги изпита. Такива курсове обаче започнаха да се организират едва пред последните няколко месеца и досега само доброволци преподаваха на децата в бежанските центрове.

Според Закона за просветата, за да бъде записано на училище дете, което идва от друга държава, то трябва да представи 6 документа, сред които справка за изучаваните в родината му предмети, хорариум на учебните часове, поставени оценки и т.н., като всичко това трябва да бъде преведено и легализирано. Плаща се и държавна такса. Когато обаче става въпрос за страна, където има гражданска война, това е напълно невъзможно.

"Не е достатъчно училището, в което е учило детето, да е оцеляло и да работи, но и някой да успее да се свърже с училището и от там да се съгласят да издадат и изпратят документ. Аз успях да направя това, но за да получа документа, е нужно да платя $600 (без пощенските разходи) - част от тези пари са за подкуп на служители в министерствата, друга част за подкуп на разни въоръжени хора, които спират пътуващите за Дамаск от обграденото с армия населено място, в което се намира училището. И част от парите са за този, който рискува да не се върне жив с документа", разказа в блога си Лидия Стайкова - известна доброволка, която помага на бежанците. Таксите за всички тези заверки са непосилни за много хора. Отделно българските такси на заверяващите институции са около 120 лв.

Въпреки че този проблем не е отскоро, бившето ръководство на МВР, Министерството на образованието и кабинетът "Орешарски" се заеха да го решават едва в края на мандата си. Те изготвиха промени в Закона за убежището и бежанците, които обаче бяха приети само на първо четене. Проектът предвиждаше непълнолетните бежанци да тръгват на училище до третия месец от подаването на молба за закрила, без да бъдат изпитвани и без за тях да важи изискването да имат служебна бележка от предходното училище. Предвиждаше се още, ако се наложи да си доучват езика, да им се организират допълнителни курсове, без да спира обучението им. В същия закон трябваше да се реши и въпросът с кандидатстване в университетите. Разпускането на парламента обаче попречи законът да бъде приет.

През юни директорът на ливанското училище в София Нажа Гази заяви в медиите, че в момента в училището учат 80 деца бежанци. Тя обяви готовност, ако техният брой се увеличи, да създаде нова паралелка. Проблемът с децата в провинцията обаче остава нерешен.