„Газпром” се отказва от газопроводите в Украйна

/КРОСС/ „Газпром" започна да съкращава мощностите на газопроводите за пренос на природен газ по направлението към Украйна. За срок от четири години руският държавен монополист планира да ликвидира 4,3 хил. км газопроводи и да изведе от експлоатация 62 компресорни станции. До 2030 г. поетапно ще бъдат изведени от експлоатация още 10,7 хил. км газопроводи. Такава програма за оптимизация на дейността представи на Петербургския икономически форум ръководителят на дружеството Алексей Милер.
След извеждането от експлоатация на газопроводите, през Украйна ще може да бъдат транзитирани едва около 10-15 млрд. куб. м природен газ по газопровода Ямбург-Суджа. Обосновката на „Газпром" е много сериозна. На първо място, транзитът през Украйна по сегашната тарифа е 1,6 пъти по-скъп от доставките по „Северен поток". Второ, от оптимизацията на газотранспортните мощности до 2020 г. компанията ще спести 1,6 млрд. долара, а до 2030 г. - 2 млрд. долара.
Като допълнителни причини за преразпределянето на газовите потоци Милер изтъкна преместването на центъра за добив на природен газ от сегашното местоположение в Надим-Пуртазовския район на Ямал и увеличаване на потреблението в Северна Европа. Тъй като най-голямо нарастване на потреблението се отчита във Великобритания и Франция, то „Северен поток-2" ще бъде идеалният нов транзитен маршрут за Европа. Той ще позволи подаването на газ да става по най-краткия път от Ямал.
Милер изтъкна, че „Газпром" е готов да намали своя дял в проекта „Северен поток-2" под 50%, макар че съгласно договореното би трябвало до 2045 г. да получи 6,9 млрд. долара дивиденти. BASF, E.On, Engie, OMV и Shell ще получат общо 7,3 млрд. долара.
„Газпром" често е упрекван, че „Северен поток-2" е политически проект, замислен едва ли не с цел да задуши Украйна. Милер обясни защо новият транзитен проект е изключително търговски и в него няма нищо лично, а само бизнес. „Газпром" прави сериозни разходи за експлоатацията и поддръжката на газопроводите на територията на Русия, а Украйна, нищо не прави за поддръжката на своята газопреносна система. Може и да се случват някакви малки ремонти, обаче за модернизация нищо не се говори.

През 2020 г. се изчерпва експлоатационният ресурс на три от газопроводите, транзитиращи газ за Западна Европа, като още сега ресурсът на два от тях вече е изчерпан. Единствено годен за експлоатация ще бъде газопроводът, по който се доставя газ за Турция и Балканите, и то, защото в края `90-те години в неговата модернизация участваше „Газпром". Освен това Украйна промени тарифите за пренос на природен газ с намерението да получава свръхпечалби от тази си дейност. Затова съвсем логично е, че за „Газпром" е по-изгодно да остави минимални мощности за доставки на газ в Турция и на Балканите през Украйна, а останалият обем да пренасочи през „Северен поток-2". При сегашните условия даже доставките на газ на север от Италия е по-изгодно и по-надеждно да се правят по балтийския маршрут. Газопроводът „Северен поток-2" ще бъде с капацитет 55 млрд. куб. м природен газ и цена от около 9,9 млрд. евро. Против строителството му са Естония, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Те са на мнение, че „Северен поток-2" ще засили зависимостта на Европа от руския газ, ще намали енергийната сигурност на страните от Централна Европа и ще доведе до дестабилизация на ситуацията в Украйна. Обяснение на позицията на тези страни може да се търси или с антируските им настроения, или със загубите, които ще понесат след като се прекрати транзитът през Украйна. Киев вече заяви, че очаква загубите му от прекратяване на транзита през украинската територия да възлизат на 2,2 млрд. долара годишно.

Берлин, от който до голяма степен зависи положителното решение за строителството на „Северен поток-2", в началото на юни огласи трите условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да получи поддръжка проекта. Според министъра на икономиката и енергетиката на Германия Зигмар Габриел, газопроводът трябва да отговаря на съществуващите в ЕС правила, не трябва да повлияе негативно върху транзита на газ през Украйна и да възпрепятства доставките на природен газ в Източна Европа. Разбира се, ако става дума за 10-15 млрд. куб. м газ, предназначени за Източна Европа, едва ли може да се каже, че това запазва транзита през Украйна. Всъщност, целта на Украйна е да продължи да получава значителни средства за поддръжка на рухналата си икономика. Но тези 2 млрд. долара, на които разчитат в Киев, ще направят газа за Южна Европа „златен". Освен това, ако Европа има намерение да запази украинския маршрут и газопроводната система да работи надеждно в дългосрочен план, ще се наложи да направи скъпоструващи инвестиции за реконструкция и модернизация на съществуващите газопроводи. А за да има възвращаемост на тези инвестиции е необходимо сериозно нарастване на търсенето на газ в югоизточна и централна Европа и нови договори за неговата доставка.

От първи януари 2016 г. Украйна едностранно определи нови цени за транзита на природен газ от Русия. Ако по съществуващия до тогава договор цената за транзит беше 27-30 долара за 1000 куб. м газ, то сега Украйна увеличи цената почти двойно, като например за отсечката Суджа-Ужгород, по която преминава почти 80% от транзитирания газ, тарифата става 50 долара за 1000 куб. метра. За транспорт на същото количество по действащия сега газопровод „Северен поток" цената е около 2 долара на 100 километра. Ако се реализират плановете на „Газпром" по съкращаването на транзита през Украйна и строителството на „Северен поток-2", това ще има много сериозно негативно отражение върху икономиката на Украйна. Освен загубите на значителни средства от транзитната такса за преноса, ще се наложи и мащабна оптимизация на газопреносната мрежа и закриването на цели участъци от газопроводите. Но най-важното е, че ще възникне въпросът за вдигане на цените на тарифите за пренос в самата Украйна, което на свой ред ще доведе до значително увеличение на цената на природния газ за крайните потребители в страната. А това означава провал на политиката, която води сегашното ръководство на страната.