Кризата в Украйна достига отново критичната си точка

/КРОСС/ След известно затишие от около две години в Източна Украйна, през последните няколко дни в района на Донецк отново се подновиха ожесточените боеве, предават световните медии. Всичко това идва на фона на все по-силно набираща сила политическа криза в Киев. Разбира се не можем със сигурност да твърдим, че тази събития са свързани, затова просто ще проследим хронологията от този месец.
Украинците и в двете части на Украйна са крайно недоволни от водената политика в страната. На Изток ситуацията във всякакво естество е пагубна. Икономиката и инфраструктурата в тази част на страната са напълно разрушени от конфликта. Но напоследък се забелязва и нарастване на напрежението и на Запад, което води до социални брожения.
Проучване на Центъра за социални изследвания "София", проведено в периода от 29 юни до 8 юли сред населението само в Западна Украйна, показва че три четвърти оценяват негативно дейността на президента Петро Порошенко, председателя на Върховната Рада (парламента) Андрей Парубий и на премиера Владимир Гройсман. В същото време 85,8% се отнасят отрицателно и към предишния премиер Арсений Яценюк. Интересното е, че фактически всичките, без Гройсман, бяха лидери на Майдана от 2013¬-2014 година.
Друго събитие в началото на този месец също разтърси столицата Киев. Стигна се дори и до сблъсъци между протестиращите и бойци от националната гвардия, след като участниците в митинга се опитали да нахлуят в сградата на правителството, съобщи тогава УНН. На 7 юли над 20 000 украинци излязоха на протестно шествие по улиците на Киев срещу драстичното поскъпване на газа и комуналните услуги. От 1 юли жителите на Украйна са принудени да плащат със 75-90% по-скъпо отопление, както и двойно по-високи сметки за топла и студена вода. Повишението е свързано с изискването на МВФ за изравняване на вътрешните цени с пазарните.
Украйна заема първото място в Европа по ръст на цените на газа за битови нужди. През април минималната тарифа на газа за населението скочи за пореден път с 53% - до 5,5 хиляди гривни с ДДС за 1000 куб.м. В резултат сметките за парно набъбнаха средно с 80% месечно. Междувременно кметът на Киев Виталий Кличко предупреди, че е възможен срив на отоплителния сезон в Украйна заради блокирани от „Нафтогаз" сметки на 104 енергийни компании в цялата страна.
Лошите новини за Украйна обаче не свършват до тук. Взривиха колата и на известния украински журналист Павел Шеремет, който бе загина на място в автомобила си. Именно той преди няколко месеца сподели, че ситуацията в Източна Украйна в скоро време няма да се подобри.
"Минският процес влезе в задънена улица. Разбира се, промените в конституцията са много болезнен за Украйна въпрос. Огромен брой политически сили спекулират с това, от една страна. А от друга страна, реално се страхуват, че внасянето на промени в конституцията и даването на специален статут на Донбас може да напрани необратим процеса на държавен разпад на страната. И това е наистина болезнен въпрос. Как да се реши този въпрос - все още никой не знае, затова го и бавят", каза Шеремет в интервю, излъчено на 1 март 2016 г. по радио "Свобода" и публикувано на сайта му.
Дали поредното разпалване на конфликта в Източна Украйна не е повод да се отклони вниманието на населението от надвисналите икономически проблеми? Може да се порасъждава и по този въпрос, защото малко преди да постъпят първите сведения от световните медии за подновяване на бойните действия на Изток, и.д. президентът в Украйна Александр Турчинов подписа указ, който възстановява военната наборна служба. В документа се отбелязва, че във връзка със сложната обстановка в Югоизтона Украйна се възобновява мобилизацията на младежи между 18 и 25-годишна възраст.
На 29 юни въоръжените сили на Украйна предприеха настъпление по посока на Дебалцево в Донбас и са проникнали на 4 километра дълбочина на територията на ДНР, съобщава "Донецкое агенство новостей", позовавайки се на министерството на отбраната на ДНР. След това - на 11 юли украинската армия предприе атака срещу донецкото летище, но тя бе отбита, а украинската страна даде трима убити и 7 ранени. В последствие още девет украински войници бяха убити при започналото настъпление на украинските силоваци в районите на Донецк и Горловка, съобщи Едуард Басурин от военното командване на Донецката народна република (ДНР). Силите на донецката отбрана са отбили настъпленията, които са в разрез с Минските споразумения, посочи Басурин.
Това е била и причината преди няколко дни президентът на Русия Владимир Путин, германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Франция Франсоа Оланд и президентът на Украйна Петро Порошенко, които се явяват лидери на т. нар. "Норманска четворка", да обсъдят по телефона въпросите за политическото разрешаване на ситуацията в Югоизточна Украйна, предаде Regnum, цитирана от "Фокус".
"По време на разговора е била отбелязана важността на строгото съблюдаване на примирието и повишаването на ефективността на действието в зоната на конфликта на специалната мониторингова мисия на ОССЕ чрез придаването на допълнителни правомощия", пише в съобщение, публикувано от прес-службата на Кремъл.
Путин е "призовал към незабавно прекратяване на обстрела от страна на украинските въоръжени формирования към населените места в Донбас". Подчертано е, че основен елемент от разрешаването на конфликта е прекият диалог с Донецк и Луганск за пълното и всеобхващащо изпълнение на Минските договори.
Четиримата лидери са обменили мнения за „възможните действия за разрешаването на редицата остри социално-икономически и хуманитарни проблеми в Югоизточна Украйна".
Явно, че в споразумението за спиране на огъня, подписано в беларуската столица Минск, остават трудно разрешими проблеми. Въпреки че в Донбас военната активност бе доскоро намаляла, икономическото състояние на народа стои на едно ниво - далеч от това преди конфликта. По последни данни на ООН за повече от две години конфликт в Източна Украйна са загинали 9404 души, а 21 671 са били ранени. Близо милион души са били принудени да се преселят в други части на Украйна. Над 600 000 са пък са напуснали страната, повечето в посока Русия.
Търговското споразумение между ЕС и Украйна беше поводът, заради който в столицата на Украйна се появи т.нар. "Майдан". Малко след тази революция се разрази и конфликта в Източна Украйна. Освен жертвите и разрушенията в Донбас, селскостопанският износ на Украйна за Русия се сви със 75% годишно или 1 млрд. долара в абсолютна стойност, което доведе и до невиждана икономическа криза, от която властта в Киев явно не намира изход, дори и с помощта на ЕС. Подновяването на бойните действия на Изток обаче със сигурност няма да подобрят ситуацията - напротив.