Минската среща по Украйна: скептицизъм и надежда

/КРОСС/ „Възможност, която не бива да се изпуска" - така западните политици единодушно оценяват преговорите в Минск на 26 август. Президентите на Русия, Беларус и Казахстан ще се срещнат с трима еврокомисари и украинския лидер.

Наблюдателите имат предвид богатия опит на Украйна, а и на Европейския съюз, в сферата на изпълнението на международните задължения, така че и резултатите от преговорите се очакват с един напълно оправдан скептицизъм.

Западни медии по навик нажежават обстановката. Според британския „Гардиън", преговорите ще бъдат сложни: виновна е, разбира се, Русия, която „самоволно", според изданието, била изпратила хуманитарния конвой за жителите на Донбас. Украинските журналисти рисуват Петро Порошенко като миротворец, който в Минск „има намерение да се договаря за мир, защото целият свят е уморен от войната". Истинският смисъл на заявлението на украинския президент се разкрива във втората част на цитата. Според Петро Порошенко, той „призовава Москва да си прибере сепаратистите от Украйна". На дело това означава, че Москва била длъжна да изтегли от Донбас всички жители, които украинската армия вече няколко месеца безуспешно се опитва да унищожи. Но обикновено изявленията на украинския президент нямат много общо с реалността, казва директорът на Центъра за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев:
- Изказват се думи за постигане на съгласие, а убийствата на мирни граждани не спират. За съжаление, политиката на западноевропейските партньори се свежда само до насърчаване на неонацистите в Киев, в подкрепа на думи на режима на Петро Порошенко: да не се дават пари, но да се обещава, да не се спира войнствената реторика и заплахите със санкции. Последиците от последните обаче се оказаха доста по-чувствителни за самата Западна Европа.

Експертът е сигурен, че ако Киев наистина би искал да намери изход от създаденото от самия него сложно положение, отначало следваше да прекрати военните действия в югоизточна Украйна, след което да изтегли контролираните от него военни части от Донецката и Луганската народна република, и само след това преговорите щяха да имат смисъл.

Въпреки това, Русия остава вярна на своите принципи - да използва и най-малката възможност за спиране на кръвопролитието. Затова остава все пак надежда, че здравият подход ще надделее, казва политологът Алексей Мартинов:
- Не се виждат никакви практически крачки към прекратяване на гражданската война в Украйна. В този смисъл присъства един скептицизъм. Вече няколко пъти виждаме, че поемайки върху себе си определени задължения, хората, които днес контролират властта в Киев, не изпълняват нищо. Но надежда все пак има и в името на това отиваме на преговори. Целият сят чака, че това клане ще бъде спряно.
Тези дни Ангела Меркел успя да посети Киев и да насърчи Петро Порошенко. На пресконференцията тя изрази надежда, че участниците в преговорите „ще успеят да намерят решение, което да задоволи всички страни на конфликта в източна Украйна". Макар че според експерти, намирането на това решение без представители на самопровъзгласените републики в източна Украйна не е нищо друго, освен поредна формалност.

"Гласът на Русия"