Наталия Петрова: Съществува опасност Болградския район с предимно българско население в Украйна да бъде разформирован

/КРОСС/ Правителството на Украйна привършва работа по новото административно-териториалното устройство на страната. Според последното преброяване от 2001г. в Одеска област живеят над 150 000 българи. Съществува опасност Болградския район с предимно българско население да бъде разформирован.
Ще се съхрани ли района като отделна административна единица с център град Болград-столицата на бесарабските българи?
Съществува ли възможност да се запази българския регион в украинската част на Бесарабия?
Какви биха били негативите за българите изобщо, ако това НЕ стане?
По тези и други въпроси от ИА Кросс потърсихме Наталия Петрова, бесарабска българка, общественик, член на УС на Дружеството с връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец", гр София.

-Наталия, живеете от доста години в София, но сте родени в Одеска област, Украйна. Как сега е организирано административното устройство в тази област?

-Сега Одеска област е разделена на 26 района, от които в Саратския, Измаилския, Арцизския, Татарбунарския, Тарутинския райони има български селища. Но най-компактно българските села са разположени в Болградския район. Това са 21 населени места с население около 68 000 души, от които 60% са българи и 20% са българи-гагаузи. Център на района е град Болград, който се счита за културен и административен център на бесарабските българи още от преселването им през 19 век.

- Какво предвижда т.н. доброволна административно-териториалната реформа в Украйна?

-Според реформата административната единица „район" отпада. Проектът предвижда Одеска област да се раздели на 4 окръга: Одески, Белгород-Днестровски, Овидиополски и Измаилски.
Предложението е сегашния Болградския район да бъде разпокъсан на 3, 4 или 5 малки общини, една част от които да влязат в състава на бъдещия Измаилски окръг, другата част - в друг окръг. Предвижда се град Болград да бъде център на община, в която освен града да влизат 5-8 селища. Останалите населени места ще бъдат обединени в други общини. Всеки по-амбициозен селски кмет в момента желае единствено неговото село да стане център на "громадата" /бел. ред.: от укр. община/.

Лично за мен е неприемливо Болград - историческият център на българското в Украйна, който от близо двеста години е духовната „столица" на бесарабските българи с население прибл.17 000 души и който е развит като районен град повече от половин век, да бъде съпоставян с населено място с по 3-4 хил. жители, лишено от инфраструктура.

- Дружество "Св.Св. Кирил и Методий", гр Болград нееднократно изпраща писма до българския президент, до министър председателя, до българския парламент, до българските евродепутати с молба за съдействие - да се запази Болградския район като административна единица. Възможно ли е това и какво предлага дружеството?

-От дружество "Св.Св. Кирил и Методий" настояват да се запази компактността на българската общност в Украйна, като не се стига до административна разпокъсаност на селата. Същото се отнася и за таврийските българи в Запорожска област. При провеждане на териториално-административната реформа в Украйна е необходимо да бъдат спазени действащите правни норми: Конституцията на Украйна, Законът за местното самоуправление на Украйна, Декларация за правата на националностите на Украйна, Рамковата конвенция на Съвета на Европа по защита на националните малцинства, Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
Смея да твърдя, че в управлението на дружество "Св.Св. Кирил и Методий" - първата организация на българите в Украйна, са хора с доказани дела в съхраняването на българщината в Бесарабия.

Роден език за мнозинството от населението в градовете и селата на Буджак (южна Бесарабия), Одеска област. Според преброяването на населението през 2001 г.

Тяхното предложение е да се сформира Болградски окръг на базата на съществуващия Болградски район с център град Болград и към него, според принципа на доброволното обединяване, да се присъединят българските села от съседните райони. Дали това ще стане? - зависи от украинските властите, от подкрепата на българската държава и от това, доколко обединени около тази идея ще са българите в Украйна. В момента българското общество в Украйна е обособено в няколко организации и трудно става диалог помежду им.

В случая мога само да напомня, че спасяването на Тараклийския район в Молдова в края на 90-те години на миналия век стана възможно, защото българите там бяха единни по въпроса. Огромна роля изиграват българската дипломация в лицето на своите посланици в европейските структури, както и самите управляващи в България.

- Имат ли подкрепа нашите сънародници в Украйна от страна на българската държава по този казус?

От Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец" - гр. София, в края на миналата година изпратихме Обръщение до всички български институции, в което настояваме независимо от поетите от предходния украински президент ангажименти, да се постави отново въпроса и да бъдат ПОДПИСАНИ споразумения с украинските власти за запазване на Болградския район като самостоятелна административна единица.
В противен случай това би било нарушение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която Украйна подписва през 1995 г. и която влиза в сила още на 1 май 1998 г.

-Какви биха били негативите за българите изобщо, ако се разформирова Болградския район? Ще повлияе ли това на развитието на езика, културата и националното самочувствие?

-Промяната на административната граница води до промяна на съотношението в етническия състав на населението и автоматично води до загуба на редица културни и образователни придобивки. Учебните програми от бюджета за регионалния език няма да бъдат финансирани, тъй като българското малцинство ще е малобройно. Второ, едва ли ще имаме представители от нашата народност във властта, отново по-същата причина. Това е стара тактика на постепенна асимилация - без строга забрана, но въпреки това със същия резултат.
В книгата на уважаваните бесарабски българисти проф.И. Грек и проф. Н Червенков "По пути национальной духовности болгар Молдовы", издадена в Кишинев през 2005г., са събрани материали и документи, в които са аргументирани асимилационните процеси с подобни примери.