Какво заснеха американските разузнавателни сателити над Украйна?

/КРОСС/ Пристрастията на американските медии към Украйна са очевидни - покровителство към киевския режим и остри критики към руските бунтовници и президента Путин. Сега обаче, надпреварвайки се да обвинява Путин за свалянето на малайзийския самолет, калпавата журналистика се разврати плашещо.В сърцевината на последната военна истерия, при която американските медии прибързано приписаха вината за свалянето на малайзийския пътнически самолет на руския президент Владимир Путин, е налична все същата липса на професионален скептицизъм, каквато имаше и по отношение на Ирак, Сирия и т.н. Ключовите въпроси не бяха зададени или не им беше даден отговор. Ключовият въпрос за сваляния самолет над Украйна е: Какво се е видяло на снимките на американските разузнавателни сателити? Трудно е да се повярва, че при цялото това внимание, което е съсредоточило над Източна Украйна през последната половин година, американското разузнаване няма да забележи предполагаемото превозване на няколко огромни Бук установки (руски самоходен зенитно - ракетен комплекс земя- въздух) от Русия към Украйна и после обратно към Русия.Вярно е, че през американските разузнавателни сателити не може да си види всичко, но ракетите Бук са пет метра дълги и са превозвани обикновено от камиони или танкове. Същевременно малайзийският самолет е свален в следобедно време, не през нощта - следователно ракетните установки не са имали прикритието на тъмнината.Защо тогава въпросът за тези сателитни снимки и за наличното на тях не се задава от водещите американски медии? Как е възможно "Washington Post" да разглежда тема със заглавие на първа страница „Американските власти: Русия е дала установките", без да изиска от официалните власти подробности по разкритията на сателитните снимки?Вместо това, Майкъл Бирнбаум и Карън Де Янг - пратениците на „Washington Post „ в Киев написаха: „САЩ потвърдиха, че Русия е снабдила сепаратистите в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки" и че са "направени опити те да бъдат превозени обратно през руската граница, според американските официални власти в събота, след стрелбата по малайзийския самолет в четвъртък."Официални лица съобщиха, че „смятат, че е направен опит да бъдат извозени обратно в Русия поне три ракетни установки Бук", че са „получили индикации ... преди малко повече от седмица, че руски ракетни установки са били транспортирани в Украйна". Тази информация идва от официални лица, чиято самоличност „Washington Post „ще запази в анонимност, за да продължат да се занимават с въпросите на сигурността". Забележете неяснотата в официалните формулировки: „смятат, че", „получили индикации". Трябва ли да мислим, а вероятно е по-релевантно да питаме дали журналистите от The Washington Post са мислили, че американското правителство, имащо най-мощните разузнавателни ресурси в света, не може да открие три камиона, натоварени с големи ракети със среден обсег? Информацията, която аз получих от източник, снабдявал ме с коректна информация при подобни случаи в миналото, е, че американското разузнаване разполага с подробни сателитни снимки за ракетната батерия, която вероятно е възпроизвела съдбоносния изстрел. Тази батерия обаче се оказва, че е била под контрола на украинските правителствени войски, облечени в униформи, наподобяващи на украинските. Източникът ми каза, че анализаторите от ЦРУ все още не били изключили възможността войските да принадлежат на бунтовниците от Източна Украйна, имащи подобни униформи. Официалната оценка обаче била, че става дума за украински войници. Имало е също и предположение, че тези войници са били недисциплинирани и вероятно пияни, тъй като на снимките се виждали предмети, приличащи на бирени бутилки, които били разпиляни около мястото.Вместо да настоява над тези детайли, американската преса от мейнстрийма просто се отдаде на пропагандата, изхождаща от украинското правителство и Държавния департамент на САЩ, включително натъртваше над факта, че системата Бук е „руско производство" - един напълно безсмислен, но непрестанно повтарян факт. Да се използва фактът на „руското производство", за да се имплицира руско участие в свалянето на самолета, е в най-добрият случай подвеждащо и очевидно предназначено да влияе на неосведомените американци. Журналистите от "Washington Post " , а и от други медии, добре знаят, че украинските военни части също използват военни системи „руско производство", включително и ракетните установки Бук - следователно информацията за страната производител не носи никаква ценна информация. Да се позоваваш на украинския режим Много от атаките срещу Русия произхождат от претенциите на украинския режим, който възникна от един неконституционен държавен преврат срещу легитимно избрания президент Виктор Янукович на 22 февруари. Неговата интронизация беше предхождана от месеци на масови протести, но същинският преврат се осъществи начело с нео-нацистки военни, които опустошиха държавни сгради и принудиха администрацията на Янукович да се разбяга.В признание за ключовата рола към тези нео-нацисти - впрочем идеологически потомци на украинската милиция, осъществявала близко сътрудничество с нацистката СС през Втората световна война - новият режим им дава, на тези крайно десни националисти, контрол над няколко министерства, включително и над Министерството на отбратата, начело на което е поставен дългогодишнят нео-нацистки активист Андрей Парубий. Към същия този Парубий се обърнаха журналистите от „Washington Post „, за да получат повече информация, заклеймяваща бунтовниците в Източна Украйна, както и Русия във връзка със сваления малайзийски самолет. Парубий обвини бунтовниците, намиращи се в близост до мястото на катастрофата в унищожаване и укриване на доказателства - още една тема, отекваща по новинарските канали.Без да си прави труда да информира читателите си за отвратителното нео-нацистко минало на Парубий „Washington Post „ го цитира като надежден източник, който казва: „Ще бъде трудно да проведем щателно разследване, когато някои от предметите са взети, но ние ще направим всичко по силите си."В противовес на уверенията на Парубий, киевският режим реално има ужасяваща репутация, що се отнася до казването на истината или до провеждането на сериозни разследвания за потъпкани човешки права. Все още остава неотговорен въпросът за самоличността на снайпериста, стрелял по полицаи и протестиращи на Майдана на 20 февруари - жестокост, която доведе до ескалация на насилието и в крайна сметка до свалянето на Янукович. Също, режимът в Киев, се провали да установи виновните за изгарянето живи на множество етнически руснаци в Одеса на 2 май.Киевският режим подмами също „New York Times " (очевидно и Държавния департамент на САЩ), когато разпространи снимки, уж показващи руски военни лица, намиращи се първоначално в Русия, а по-късно в Украйна. След като Държавният департамент на САЩ одобри „доказателствата", „ Times" излезнаха с голяма статия на 21 април. Оказа се обаче, че една от ключовите снимки, предполагаемо заснета в Русия е всъщност заснета в Украйна. Това подкопа основанията на цялата статия.И ето ни отново изправени пред подобен сценарии. MSM се позовава на непотвърдени обвинения, дадени от киевския режим, за нещо толкова важно - че Русия е снабдила слабо подготвените бунтовниците в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки, способни да свалят високолетящи пътнически самолети.Това обвинение е толкова сериозно, че може да тласне света към втора Студена война и вероятно, ако има още такива тенденциозна информация - към ядрена конфронтация. Такива моменти изискват максимална журналистическа трезвеност и скептицизъм, особено към пропагандата, водена от силно пристрастни източници.Въпреки това, ставаме свидетели как големите американски медии, водени от „Washington Post" и „New York Times", публикуват силно възпалителни статии, позовавайки се основно на неблагонадеждните украински власти и на Държавния департамент на САЩ, който беше водещият разследващ на украинската криза.В недалечното минало такъв тип немарливост на американската журналистика доведе до масови кланета в Ирак и допринесе за предвоенната ситуация със Сирия и Иран. Сега обаче залогът е далеч по-висок. Колкото и да е забавно да се обсипват с презрение най-различни „титулувани злодей" като Садам Хюсейн, Башар Асад, Аятолах Хомейни, а сега и Владимир Путин, такъв тип лекомислие тласка света към много опасен момент, а възможно и негов последен.

Robert Parry

Consortiumnews.com

Превод: Glasove.com

Робърт Пери - американски журналист, носител на престижната награда George Polk. Добива широка популярност с разследванията си за Associated Press и Newsweek по аферата "Иран-контри" и по американската операция срещу никарагуанските партизани през 1985 г., свързана с незакония трафик на кокаин в САЩ. Сега отново е на фокус с политическите си разследвания за ситуацията в Източна Украйна.