На кого не му е безразлична Украйна?

/КРОСС/На кого не му е безразлична Украйна?

На Владимир Путин. И, хайде честно да си признаем: на Запада му е безразлична - отговаря Томас Греъм, управляващ директор на компанията Kissinger Associates и специалист по проблемите на Русия и Евразия, в анализа си за "Политико", САЩ.

Днес, когато руските "хуманитарни конвои" и както се говори, бронирана техника се движат по територията на Украйна, когато украинската армия се опитва с огромни усилия да потуши ползващото се с подкрепата на Кремъл въоръжено въстание, има ли поне някаква надежда за политическо урегулиране и прекратяване на войната в Европа, която само преди година изглеждаше немислима?

Във вторник украинският президент Петро Порошенко и руският президент Владимир Путин се срещнаха заедно с европейски лидери, за да се опитат да намерят отговор на този въпрос. Но при тези обстоятелства никой не очаква пробивни решения; в най-добрия случай такава среща може да положи основата за по-нататъшни преговори. Сами по себе си те биха били голяма крачка напред, ако сегашната криза, както и всяка криза, завърши с дипломатическо решение. Единственият въпрос са очертанията на това решение. Те в значителна степен ще зависят от ресурсите, които е готова да изразходва всяка от страните, и от жертвите, които е готова да понесе за постигането на своите цели.

Какво е положението днес?

Руснаците показаха, че са готови да жертват много заради своите жизненоважни интереси, както им изглеждат: да не допуснат изместване на Украйна в орбитата на Запада. Макар че засега западните санкции не са причинили голяма вреда, Кремъл разбира заплахата за изпадналата в застой негова икономика, на която просто е необходима диверсификация и модернизация. Контрасанкциите на Путин, като забраната за внос на някои видове западни хранителни продукти, ще навредят по-скоро на Русия, отколкото на враговете й, защото ще доведат до повишаване на цените на дребно и ще ограничат избора на купувачите. Освен това се появява такова бреме като работата за интеграция на Крим, която по оценка на Путин ще струва на страната до 2020 г. над 20 милиарда долара (разбира се, това е голямо занижение, като се имат предвид колосалните преразходи на финансови средства по инфраструктурните проекти в Русия).

Освен това руският елит се държи както преди предизвикателно непокорно и води политика на самоизолация, опитвайки се да намали последиците от бъдещите западни действия. А доколкото Путин днес се противопоставя на Запада, рейтингът на неговата популярност се вдигна до невиждано от 2007-2008 г. равнище (когато, както си спомняме, също имаше период на огромно напрежение в отношенията със Запада). И няма почти никакви признаци, че тази демонстрация на патриотичен ентусиазъм ще завърши скоро.

Въодушевяващото празнуване на Деня на независимостта в Киев миналата неделя, когато по улиците на столицата премина бойна техника, изпратена след това направо на източния фронт, показа, че

украинците също са готови да направят значителни жертви

заради защитата на своята териториална цялост и суверенитет. Въпреки все по-отчаяното положение в икономиката на страната, която не се развива от 2011 г., а през последните месеци показа рязък спад, украинската армия воюва на изток с проруските сепаратисти с нарастваща целеустременост и успех. По всичко личи, че доброволческите сили защитават особено упорито своята страна, нанасяйки поражения на въстаниците.

Но военният конфликт е само един елемент от невероятно трудната и дългосрочна задача, която украинците предстои да решават, като изграждането на национално единство, изграждането на ефективна политическа система и възстановяването на икономиката. Техните ръководители трябва спешно да намерят правилния баланс между продължаването на войната на изток и решаването на тази значително по-мащабна задача. Какъвто и курс да изберат, жертвите ще бъдат огромни.

А какво прави Западът?

Въпреки високопарното си възмущение западните страни ясно очертаха границите, до които са готови да отидат в противодействието си срещу руската агресия в защита на Украйна. Още в самото начало те изключиха възможността за използване на сила, като изразиха предпочитание към политическите и икономическите санкции. При това те нагласиха така своите санкции, че да накажат Русия, но заедно с това се постараха да сведат до минимум риска от загуби на собствената си икономика. САЩ настояват за по-решителни санкции, но те рискуват значително по-малко от своите европейски партньори, доколкото обемът на американската търговия с Русия е 10 пъти по-малък от европейския.

Разбира се, свеждането до минимум на собствените загуби е твърде благоразумен подход на Запада, но наложените досега санкции практически никак не изплашиха Русия. А санкциите, които биха я подплашили, като например забраната за внос на руски енергоресурси, носят огромни опасности за европейската икономика, която още не се е оправила от световната криза 2008-2009 г. и разчита много на Русия в осигуряването си с енергия. Нито една европейска държава не е готова да поеме такъв риск.

Освен санкции на Украйна е нужна подкрепа от Запада в решаването на растящите икономически проблеми. В началото на тази година преди избухването на кризата украинските лидери направиха сметки и заявиха, че през 2014-2015 г. ще им трябват 35 млрд. долара за запълване на очакваните финансови дупки, без да се говори за допълнителните десетки милиарди, необходими за възстановяване и модернизация на икономиката. И дори в този случай Украйна ще зависи много силно, както е било и по-рано, от доставките на руски енергоресурси, които съставляват значителна част в нейния енергиен баланс, а също и от руския пазар, където тя доставя своите неконкурентоспособни в Европа стоки. Засега Западът се колебае, страхувайки се да дава големи суми на разстроените и объркани власти, чиято легитимност и досега е съмнителна и чиято господстваща политическа класа е затънала в корупция. Както се вижда, това отново е благоразумен подход, но същевременно такава позиция свидетелства за пределите на западната подкрепа за Украйна.

Показателно е, че откакто трае кризата, нито един западен лидер не сметна за възможно да направи важно изявление и да обясни какво е заложено на карта в Украйна, а също да поиска значителни жертви в името на постигането на целите на Запада. В действителност само нарастването на общественото възмущение във връзка с унищожаването на малайзийския самолет и оскверняването на мястото на катастрофата принудиха европейските страни да се договорят за въвеждането на по-твърди секторни санкции против Русия. Обаче това възмущение стихва и сега властите и обществото все по-често дават предимство на решаването на собствените най-видими вътрешнополитически и икономически проблеми, като не желаят да хабят ресурси за наказване на Русия и подпомагане на Украйна.

Путин знае всичко това, но на много кабинетни генерали във Вашингтон не им е известно. Такъв баланс на интереси, ресурси и жертви означава, че

Западът и Киев ще трябва да се примирят

с някои компромиси спрямо Русия с цел разблокиране на кризата, особено по въпроса за геополитическата ориентация на Украйна и руското влияние върху нейните източни региони. Мнозина на Запад ще бъдат против всякакви компромиси, виждайки в тях поощрение на Русия за нейната агресия. Но такава е реалността, с която се сблъскват Западът и Киев, имайки предвид оскъдицата на ресурси на украинската държава и нежеланието на западните страни да дават жертви. В морален план такъв изход не може да изглежда удовлетворителен и далеч не е идеален; но той ще даде на украинците възможност да се съсредоточат върху решаването на изключително сложните и важни задачи по възстановяването на икономиката и извършването на политически реформи извън твърдото геополитическо съперничество и въстанието на изток. И това не е най-лошият изход.

Източник: "Сега"