Украйна отново е на колене!

/КРОСС/ По принцип не коментирам текущи новини. Нямам време за това. Но събитията в Украйна не могат да бъдат подминати. В Киев се извършиха много престъпления, много подлости, а по медиите се изписаха много лъжи. Ще се спра на някои моменти подредени по важност за разясняване на ситуацията, а не хронологически.

"Fuck the EU", "В играта сме"

В началото на февруари (около 5-7-ми) изтече подслушан и записан разговор на помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд с посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет. Онова, което прикова медиите в този разговор беше псувнята на американската дипломатка по адрес на Европейския съюз - "Fuck the EU", което на български се преведе като „Майната ? на Европа". САЩ не дадоха официално признание за автентичността на разговора. Признанието го извърши Нуланд, като се извини на „колегите от ЕС" (1). Второто нещо свързано с този запис беше обвинението от страна на САЩ към руснаците в подслушване, сякаш не бяхме свидетели на скандала между Германия и САЩ по повод подслушването даже на телефона на канцлера Меркел. Всичко съществено от записа на разговора между Нуланд и посланика остана извън главния медиен поток, а у нас по някаква причина на много сайтове видеото със записа е недостъпно. Все още обаче може да се намери в Ютубе (2) или в западни (3) и руски медии.

Онова, което медиите скриха е, че разговорът всъщност се отнася до реденето на министерските кресла в бъдещото правителство на Украйна, което е безпрецедентен акт на намеса във вътрешните работи на страната. Обсъждат се тримата опозиционни лидери на Евромайдана - Яценюк, Кличко и Тягнибок. Двамата дипломати категорично отхвърлят възможността Кличко да участва в правителството на какъвто и да било пост и считат предлагането му за заместник премиер министър за неудачно. Също смятат, че Тягнибок би създавал проблеми и че на него бил разчитал Янукович. Двамата американски дипломати се съгласяват, че Яценюк е техния човек, тъй като имал политически и икономически опит. И каква изненада, 20 дни по-късно Украинската рада избира правителство начело с Яценюк и без Кличко и Тягнибок! От разговора се разбира, че Нуланд и посланика имат чести контакти, разговори и срещи с опозиционните лидери. Както казва посланик Пайет „В играта сме", т.е. влияят съществено на процеса на формиране на правителство, което е пак повтарям - безпрецедентна и недопустима намеса във вътрешните работи на Украйна.

Какво украинско правителство иска САЩ? Лоялно и доколкото може - компетентно. Именно затова американците избират Яценюк. Той е човек с две висши образования - право и икономика. Започнал е бизнес още на 18-годишна възраст, разбра се не без покровителство, осъществява блестяща политическа кариера и най-важното - настроен е изключително прозападно. Кличко е почти обратното на Яценюк - малък политически опит и неподходящо образование. Двамата дипломати се чудят каква роля всъщност играе той. Тягнибок пък е краен националист, крайно антируски и антикомунистически настроен, с идеи за забрана на руския език в Украйна и установяване на малцинствени квоти за участие в политическия и икономическия живот на страната. Естествено такъв човек би предизвиквал раздор между малцинствата в Украйна, което не е желателно след като правителството вече е проамериканско. Такива раздори биха дали правото на Русия да обвинява в малтретиране на руското малцинство. Съдейки по състава на майданското правителство (4) американците са успели да съберат „умерени демократи" - евфемизъм за „обществено приемливи наши хора". Вярно е, американците са „в играта".

В играта от самото начало

Както и България, Украйна също е препълнена със спонсорирани от Запада неправителствени организации и фондации, т.е. с хора, които тук пренебрежително наричаме соросоиди. Месеци преди протестите в Украйна текат серия семинари по програмата „Техкамп" създадена по инициатива на Държавния департамент на САЩ. Темата на семинарите е „Използване на най-новите технологии за развитие на гражданското общество." По същата тематика „Българска гражданска програма 2.0 или киберактивизъм - мостът между гражданското общество и базираната на технологиите общност" у нас получаваше пари мозъчният тръст „Институт за развитие на публичната среда" чийто „експерти" Антоанета Цонева и Асен Генов бяха максимално активни в протестите срещу правителството на Орешарски, като Генов беше главен подстрекател именно във Фейсбук (5). Сигурно защото фондацията му, „14 февруари", е получила също крупна сума във връзка с „цифровите технологии". Семинарите в Украйна също са за киберактивизъм - как да събираш съмишленици в социалните мрежи в интернет и да организираш акции.

„Мирните" демонстранти

Демонстрациите в Киев само започнаха мирно. Още миналата година се стигна до сблъсъци, тъй като „мирните демонстранти" опитаха насилствено да завземат украинския Министерски съвет. Сред демонстрантите се открояват внедрени организирани групи скрити зад маски и въоръжени с арматурни железа, бухалки, запалителни материали и „коктейли Молотов". Насилието е провокирано почти изцяло от тези групи. Има записи на това как именно такава организирана група от около 20 човека напада милицията, като за целта дори е докарала булдозер на протеста миналата година (6). Въпреки известно престараване новият закон за протестите на Украинския парламент цели именно предотвратяване на безредици и физически сблъсък. На вандалски групи законът обръща специално внимание, предвижда се наказателна отговорност за блокиране на публични сгради, глоби и арести за протестиращите, които носят маски, и за лица и организации, които предоставят оборудване за неразрешени митинги (7, 8). Законът беше приет с неодобрение, включително от „Европа" и стана повод за засилване на протестите, въпреки че глобите и сроковете на задържане са ниски, а разрешението за митинги е обичайна практика, прилагана дори у нас.

Към 20 февруари вече е очевидно, че „мирните" протестиращи не са мирни. Вече има около 80 убити измежду тях и милиционери (1). Сред жертвите има и убити с огнестрелно оръжие, въпреки че на силите на реда е позволено да ползват такова едва на 20 февруари вечерта. Палят се гуми, сгради, руши се Киев. Убиват се и се отвличат хора неясно от кого и неясно защо. Пак към 20 февруари са отвлечени 67 милиционери. От кого? От Янукович? Между 18 и 20 февруари се появяват жертви на снайперски огън. Янукович избяга в Русия. Американците наредиха ново правителство, а Украинската рада послушно го утвърди.

Кой е виновен?

Обичайното евроамериканско клише
Медиите от самото начало вкараха конфликта в обичайното западно клише - народа се бунтува срещу диктатора, а диктатора си избива населението. Повече от ясно е, че това клише не е приложимо. Ако следите поне малко новините би трябвало да ви е ясно, че Западът използва това клише за да демонизира жертвата, която си е набелязал - Садам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар Асад и т.н. но пропуска да го приложи за приятелски настроени диктатори като Сухарто, Дювалие, Пиночет и т.н.

В Украйна клишето почти напълно не пасва. Първо, Янукович е избран на честни и признати от всички избори, затова определението диктатор не се прилага, а само методите му, както и приетия Закон за протестите се окачествяват като авторитарни. Допреди няколко месеца обаче Янукович беше „наш човек", т.е. угоден на Запада и се превърна в корумпиран олигарх едва след като отказа да подпише споразумението за свободен пазар с ЕС. Дали Янукович и приближените му са корумпирани? Да, най-вероятно - да. Но са били такива и когато украинския народ е гласувал за тях и когато Янукович води преговори за асоцииране с Европа. Корупцията е проблем на съчетанието от бедност и капитализъм и е отделна тема, чието място не е тук. Така първият елемент на клишето се разпада - Янукович, макар и вероятно корумпиран, не е диктатор. Вторият елемент също не е наличен. Протестиращите на „майдана" през седмицата са няколко хиляди, а през почивните дни достигат до около 10 хиляди, според твърденията на самите майданчици - до около 50 хиляди души. Населението на Украйна е 45 милиона души! Така дори 500 хиляди да бяха протестиращите те не представляват украинския народ. Това е ясно на всички, включително на западните демократи, тъй като самите те осъществяват демокрацията си чрез избори и референдуми, а не чрез площадни акции.

Третият елемент - избива ли Янукович украинците? Очевидно не, а и няма интерес да го прави. Поддържането на реда е задължение и функция на всяка държава. Биха ли позволили Германия, Франция или САЩ някой да пали гуми в центъра на Берлин, Париж или Вашингтон! Още по-малко да стреля по полицаи и да окупира сгради. Не, не биха позволили. Ако милицията или армията в Украйна беше пратена да убива, то провокативните акции на организираните маскирани групички нямаше да бъдат необходими. Още по-малко щеше да е необходима снайперска стрелба по двете страни в протеста. Янукович е последния, който има интерес от задълбочаване на насилието. Докато вината се хвърля върху него, интерес от ескалация имат точно опонентите му.

„Грешката" на евромайданчиците
Ако евромайданчиците искаха да минат за мирни демонстранти трябваше да направят като минимум няколко неща - да изолират организираните групички от въоръжени и маскирани провокатори, да не допускат сбиване с милицията и да не завземат и рушат обществени сгради.

Евромайданчиците не направиха нищо от това, а опитите на опозиционните лидери да се разграничат от организираните групички провокатори бяха само бегли. Тъкмо обратното, „майданът" се обърна в защита на арестуваните протестиращи и постави условие всички да бъдат пуснати без оглед на това кой как кога и за какво и при какви обстоятелства е арестуван. И те бяха пуснати на 2 февруари (9) Опозицията пък и до сега поддържа тезата си - „Янукович е виновен за всичко", а новото правителство се опитва да накара Интерпол да го търси.

Подлостта на Европа
Ако разследвате престъпление търсете мотива. Европа има перфектния мотив за преврат срещу Янукович. Бидейки няколко години в рецесия Европа определено е гледала с надежди на превземането на 45-милионния украински пазар. Вярно, хората не много платежоспособни, но много на брой. Планът е идеален. С премахването на митата по-конкурентноспособните европейски стоки ще изместят украинските от собствения им пазар. Субсидираното западно селско-стопанство ще смаже украинското. На това отгоре украинския бизнес ще трябва междувременно да въвежда и европейските норми и стандарти. Що се отнася до потенциалния износ на Украйна за Европа - там има приготвени квоти. Как европейските правила спасяват от корупция виждаме от нашия собствен български опит. С отказа си да подпише обаче Янукович попари надеждите за рестартиране на европейската икономика за сметка на Украйна.

Оттук произтича и мотивацията на Европейския съюз да поддържа майданчиците въпреки очевидно престъпните им действия! Европа си затвори очите и по този начин насърчи изстъпленията и насилието в Украйна? Това е адско двуличие, тъй като никоя европейска страна не би допуснала такова нещо на собствена територия.

Европа обаче направи нещо много повече. Европейските лидери се изредиха да посещават Киев и да „помиряват" враждуващите страни. Кристин Аштън направи няколко визити в Киев. Френският външен министър Лоран Фабиюс, германският му колега Франк Валтер Щайнмайер и полският Радослав Шикорски също се срещаха с Янукович. Кличко и Яценюк посетиха Меркел в Берлин. Отново се задава въпросът защо? Европейски политически лица нямат морално право да посредничат в Украйна, тъй като са пряко заинтересована страна, заради отношенията с която възникнаха размириците. Естествено, ЕС не посредничи, а упражнява открит натиск в полза на протестиращите. Планът за помирение на ЕС „от три точки" (10) предвижда създаване на преходно правителство, промени в конституцията и свикване на парламентарни и президентски избори, т.е. той изцяло повтаря исканията на протестиращите. Естествено това не може да сработи и се налага да се подхване тоягата на санкциите срещу украински политици (11, 12).

Европа винаги е била двулична. През последната година съседна Турция сякаш е абонирана за улични протести. Противодействието на турското правителство включва всички елементи на борбата с безредици - бой, водни оръдия, солзотворен газ, арести и т.н., а Ердоган също е обвиняван в корупция. Ситуация която сякаш е копие на тази в Украйна. Странно защо европейските и американски демократи и радетели за мир и човешки права и дума не обелват за посредничество или санкции към членове на турското правителство? Дали пък не е защото турското правителство е проевропейско и прозападно. Даже в медиите почти не се вдига шум за турските репресии над далеч по-мирни демонстранти.

САЩ не могат да са изключение
Като основен подстрекател на протестите САЩ естествено ги подкрепят. Джон Кери също посети Киев и САЩ също обяви правителството за престъпни и им наложи санкции дори преди ЕС (12). Друго от САЩ не може да се очаква. САЩ още водят Студена война срещу Русия, като се стараят да я обградят с враждебни към нея и лоялни към запада страни. Да припомним, че Украйна не е прецедент. Организираните от САЩ цветни революции в Украйна и Грузия са значителен успех за САЩ, тъй като поставят на власт проамерикански политици, които се отплащат с конфликти с Русия. Любимеца на Буш Младши и Сорос, Михаил Саакашвили, в качеството си на президент на Грузия организира военния конфликт с Русия през лятото на 2008 година. (Няколко месеца по-късно се разрази финансовата криза.) Газовата принцеса Юлия Тимошенко от своя страна спретна кризата с транзита на руски газ за Европа.

Днес целта е окончателното откъсване на Украйна от руска орбита. За Русия това би било значителна икономическа загуба, поради обвързаността на икономиките на двете страни още от времето на СССР. Загубата е донякъде и военна, тъй като Украйна все още има военна промишленост на която Русия разчита.

Резултатът - „Убивайте момчета! Янукович ще плати!"
Каква е ситуацията в Киев. Имаме няколко десетки хиляди протестиращи от които обаче в сблъсъци с милицията едва ли попадат повече от 5 хиляди, от които половината най-вероятно се оказват случайно под ударите. Другата половина, обаче повече или по-малко е ангажирана с активни престъпни действия, от завземане на сгради и провокации на сблъсъци с милицията, до убийства и отвличания, както на протестиращи така и на милиционери.

Хаосът се разпространява и в други градове. Фрапантен е случая на разстрел на прокурор, който постановил в края на януари домашен арест за няколко души, участвали в завземането на сградата на градския съвет в Кременчуг (13). Нека си зададем въпроса, какви послания получава това нищожно малцинство от хора активно създаващи безредици и извършващи престъпления. От протестиращите и опозицията - „С вас сме момчета, давайте! Нямат право да ви арестуват. Не сте виновни за престъпленията си, Янукович е виновен!". Какви послания получава опозицията и същите тези момчета от Европа и САЩ? Същите - „Давайте момчета, каквото и да направите Янукович е виновен".

Какво се получава? Ние ще палим и убиваме, но ще съдят Янукович за нашите дела! Това е рай на безнаказаността! Истинската причина за жертвите! Но условията за тази безнаказаност са създадени от опозиционните лидери, от лидерите на Евросъюза и от САЩ. Така че ако САЩ и Европа искат виновници нека се погледнат в огледалото!

Снайперистки рикошет

Европа получи звучен шамар от подслушан разговор между върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън и естонския външен министър Урмас Пает (14). От него става ясно, че снайперистите, които стреляха срещу протестиращи и милиция в Киев, били наети от лидерите на Майдана. Естонското правителство, което въобще не може да се обвини в симпатии към Русия, потвърди автентичността на разговора. Пает се позовава на свидетелствата на Олга Богомолец - медицинско лице, лидер от майдана, която в последствие отказа да се включи в майданското правителство. Според нея и „всички улики показват, че хората, които са били убити от спайперисти от двете страни, и милиционери и хора от улицата, са убити от едни и същи снайперисти" (14). ЕС не прави изявление по този въпрос, въпреки, че информацията е от най високо ниво - Катрин Аштън. Оформя се мнението, че снайперистите са наети от лидерите на майдана. То този момент обаче не е изявено желание за някакво разследване нито от страна на ЕС нито от новото украинско правителство, нито от САЩ. Всички укриват снайперистите - безнаказаността е гарантирана.

Изявата на снайперисти по време на протести не е новост. По скоро е практика. Снайперисти имаше и във Венецуела през 2002 година. Стреляха по демонстриращите в защита на Чавес. Демонстриращите отговорили на стрелбата и медиите изкараха избрани кадри с коментар „Привържениците на Чавес стрелят по опозиционния протест". И тогава имаше убити! Само че една друга камера беше заснела престрелката на снайперистите с привържениците на Чавес и празния площад, където уж били обстрелваните привърженици на опозицията. Жертвите от опозиционния протест се оказаха убити от снайперистите. Лъжата излезе беше разкрита (15). Медиите я премълчаха. Снайперисти има и в Москва през 1993 година и по време на арабските пролети в Египет, Тунис, Либия, Сирия и Йемен (16). Почеркът е ясен и е дело на наемници наети очевидно от страната която има изгода от разпалване на конфликта, а не от неговото потушаване. Това в никой случай не са властите, срещу които се демонстрира. Методите са характерни за „най-голямата демокрация", за „световния полицай".

Така че въобще не е ясно дали наистина лидерите от майдана са поръчали снайперисткия огън или прикриват дългата ръка на нечии тайни служби. Пак да споменем Турция, там правителството е прозападно и снайпери няма. Конфликта не трябва да се разраства, тъй като Запада иска да запази, а не да сваля турското правителство. Изглежда снайперите са цивилизационен метод на западните демокрации.

Защо!

Човек не може да не си зададе въпросът защо се случва всичко това? Какво като Янукович отказа да подпише асоцииране с ЕС? Украйна беше демократична страна. Щеше да му изтече мандата, ако следващия кандидат за президент, който предложи асоцииране с Европа спечели изборите то Украйна щеше да се асоциира с Европа. Отделен въпрос е, че най-добре отношенията с ЕС да се решат на референдум. Само че има опасност украинския народ да не избере Европа. Затова трябва да се създадат размирици. Да се подготвят предварително бъдещите украински лидери, така че да няма неподчинение от рода на проявеното от демократично избраният президент Янукович. Важно е също да се притиска Русия! За много анализатори битката в Украйна е насочена срещу Русия. Западът нито за миг не е прекратявал Студената война!

За имперската политика на Запада важното е да има конфликт. Конфликта отслабва народите които го изпитват и техните съседи. Важното в случая е да не се допусне сближаване на Украйна и Русия. Важното е сред тия два народа да има раздор. Ако може да се сбият - най добре. Защото естествено - заедно са по-силни. А силния противник е нежелан. Той пречи на неохитлеристките евроамерикански амбиции. Хитлер беше глупак. Той смяташе, че може да организира шепата немци да изтребят народите от Варшава до Урал. Днешния неохитлеризъм изобрети комбинацията „пазарна икономика плюс демокрация". Чудесен тандем за разбиване на икономики и държави, скарване на народи и довеждането им до значителна бедност и най-важно до икономическо и политическо подчинение.

Схемата е колкото проста толкова и ефективна и зла. Под формата на „подпомагане" или „помощ за развитие на демокрацията" на запад се обучават, т.е. индоктринират, „наши момчета", политици, икономисти, финансисти, експерти и т.н. - новото поколение евроамерикански еничари. Западът е изградил световна мрежа за създаване на лоялни кадри - мрежата от така наречените „мозъчни тръстове", които се преплитат както с едрия частен капитал, така и със Световната банка, МВФ, западните правителства, най-вече американското, и дори западните тайни служби. Тези еничари работят в страните си не за развитието на техниката, на средствата за производство, на икономиката, това не са инженери, физици, химици, биолози и т.н. Тук няма трансфер на знание, с което народите да подобрят живота си. За такива неща обикновено се плаща. Тук има трансфер на демагогия, лъжи и измами лежащи изцяло в областта на икономическата ненаука, политиката, историята и дори етиката. Тези неща ни се предоставят безплатно! Евроамериканските еничари ни залъгват, а и вероятно сами се залъгват, че работят „за добро", а резултатът от действията им е зло.
Свободният пазар и „демокрацията" са като гангрена.

Когато една не най-развита страна се подаде, а те се поддават под натиска на „компетентното" мнение на евроамериканските еничари, то условията на живот се влошават. Колкото повече обеднява страната, толкова по-лесно се купуват евроеничари, толкова повече корумпирани национални предатели чакат пред вратите на властта и толкова по-манипулируем е народът. Когато някой поиска промяна, вратите на властта се отварят и там биват натиквани пак тия евроамерикански еничари и национални предатели. Техните „експерти" в името на „прогреса" и „оправянето на положението" предлагат още повече свободен пазар още повече приватизации и дерегулации. Резултатът разбира се е още по-лош, още по-голяма мизерия и още по-голямо социално неравенство и нестабилност. Гангрената обхваща още по голяма част. Украйна е типичен пример в това отношение. Оранжевата революция, организирана точно от евроеничарите докара Тимошенко на власт. Народът естествено не беше доволен от нея. Избра Янукович на следващите избори. Той допусна солидна „грешка", като отказа да подпише договора за асоцииране с Европейския съюз. Янукович може да е корумпиран, не съм следил нито политиката му, нито действията му, но отказът да подпише е правилен и е напълно в синхрон с украинските национални интереси. Залогът тук се оказа прекалено голям, толкова голям, че Западът организира всички евроамерикански еничари, за да свали Янукович. Нещо повече, Европа, която обикновено гледа отстрани или вяло подкрепя американските намеси в чужди държави, този път взе дейно участие в извършването на преврата. Сега когато Янукович е свален, а Тимошенко пак се изявява по площадите, на Украйна й се гласят нови заеми (помощ!?!) от МВФ и ЕС и разбира се отмененото асоцииране (17). Заемът от МВФ върви с „редица икономически реформи, които, както всички знаем, трябва да бъдат задействани, най-малкото за да може международната общност да помогне". Зад тази формулировка се крият принудителни икономически мерки, които в рамките на няколко години ще фалират по-съществената част от украинската икономика, така както стана и у нас след влизането ни в ЕС. Когато ситуацията отново стане „напечена", евроеничарите отново ще насъскат тълпата срещу „корумпираното правителство". Поради икономическата разруха и практическо заробване, следващото правителство също няма да се справи и отново ще бъде обявено за корумпирано или поне диктаторско.

На фона на обедняването, безизходицата, безалтернативността и свързаните с тях духовен и морален упадък избуяват крайно националистки, шовинистки и фашистки групировки. Разрастват се старите конфликти, разпалват се новите, включително междуетнически конфликти. От това отново страда икономиката, а конфликтите стават още по-ожесточени. На хората дори не им идва на ум да се огледат, за да забележат, че междувременно са се превърнали в Трети свят, в Афганистан, Руанда или Нигерия. Когато това се случи, цивилизационната мисия на западния империализъм ще приключи. Питаме се защо? Защо това се прави!

Протеста като преврат

Много хора бъркат правото на протест с демокрацията. Сиреч, демокрация има ако една, обикновено нищожна част от населението, излезе на улицата и започне да диктува условията си на правителството или пък направо го свали. Това, господа, не е демокрация и не това е смисъла на правото на протест. Правото на протест е право да изкажеш мнение, да поискаш нещо, да събереш на живо привърженици. Но правото на решение имат парламента и правителството, а не улицата. За попадане в правителството или парламента има установена демократична процедура, която поне на теория отчита желанията на избирателите. Тази процедура се базира на избори и референдуми, в които участва цялото население на страната, което има право да гласува.

Правителството може да се съгласи да приеме исканията на уличния натиск, както това направи Б.Борисов подавайки оставка, но може и да не се съгласи, което е по-правилно в случай, че исканията засягат цялото население, а не само протестиращата групичка. Отказът на правителството не е причина за и не може да бъде оправдание за вандалщина, побоища, конфликт със силите на реда или убийства. За свалянето на правителство чрез ескалация на напрежение и улично насилие има само едно определение - преврат.

Нормалната демократична процедура за прокарване на решения в държавата включва организирането или включването в партия, събиране на съмишленици, обявяване на програма и предлагането ? на избирателите. Ако програмата получи одобрението на избирателите - добре, но ако не го получи, честната и достойна позиция на загубилите изборите е да признаят правото на спечелилите да водят тяхната политика.

Вторият демократичен начин за влияние върху държавната политика са референдумите. Принципно, всяка демократична страна има механизъм за предизвикване на референдуми и страни като Швейцария например, често ги ползват. Референдумите обаче крият известна опасност от вземане на решения „на парче", вместо да приемат цялостна политика. Затова формулирането на въпросите на референдума е от значителна важност.

Коренът на злото

Западният тип демокрация обаче е фалшива демокрация. Тя е плутокрация. Нейния принцип е „един долар/евро - един глас", а не „един човек - един глас". Затова въпреки принципното наличие на демократично законодателство, държавната политика обслужва предимно заможните слоеве от населението или както се казваше едно време - буржоазията. Хората в богатите страни живеят сравнително добре, а и да не е добре не виждат нещо по-добро на хоризонта, затова не са склонни към промени не настояват за такива и следователно не им се налага да се сблъскват с ограниченията превръщащи демокрацията в плутокрация. В бедните страни, като България, Украйна и т.н., които прекопираха западния плутократичен модел хората живеят не толкова добре, доста хора дори обедняха, благодарение на пазарната догматика и прозападните политики. Освен това тези хора виждат и просперитета на Запада затова все по често, а за Украйна непрекъснато, искат промяна. Именно затова точно в бедните „демокрации" се изявяват ограниченията, които превръщат демокрацията в плутокрация. Но тези ограничения са привнесени със западния модел, а не са характеристика на бедните страни.

Онова, което превръща демокрацията в плутокрация са пазарната икономика и частната собственост върху капитали и средства за производство. В условията на разделение на труда животът на всеки от нас зависи от икономиката, икономиката обаче е в ръцете на онези, които държат капитала, а той е в частни ръце. Така се достига до основно противоречие на западното общество - икономическото неравенство, в смисъл на притежание и непритежание на капитал и средства за производство, води до неявно политическо неравенство, което противоречи на изискванията на демокрацията. Така частната собственост върху капитали и средства за производство е несъвместима с демокрацията!

Следователно, ако искаме демокрация, трябва да се обърнем отново напред - към Марксизма и социализма, а не да гледаме назад към капитализма, фашизма и национализма. За съжаление в Украйна, а и не само там, се случва точно това - на преден план излизат националисти и фашисти. За съжаление народите нито на изток нито на запад са готови за демокрация. Демокрацията за тях е само етикет с неясно съдържание. Народите вече са само механичен сбор от индивиди, които искат единствено материална задоволеност и приемлив социален статус. С какви средства ще бъде постигнат не е от значение. Именно затова целият свят търпи очевидните лъжи на западните частни медии. Именно затова Западът успя да превърне предателството и клеветничеството в престижни и дори доходни занимания.

Именно затова частните медии и частните мозъчни тръстове са способни до там да разпространят капиталистическата идеология, че почти масово хората по света да тръгнат против интересите си. Това е деградация, на чието дъно стъпва Украйна.

А сега накъде?

Майданщината нанесе значителни щети на украинската държава. Украйна е като неуправляема подводница и всеки който може да излезе от нея е напълно нормално да поиска да го направи. Един от предстоящите въпроси които следва да се разрешат в близкото минало е дали ЕС ше посмее да подпише Договора за асоцииране с нелегитимно правителство, избрано под уличен натиск и непризнато от Русия. По вероятно е да не го направи, тъй като рискува договора да остане само на хартия. Това означава спад на интереса към правителството на Яценюк и обръщане поглед към изборите и следващото правителство. В тези условия малък заем за закърпване на финансовата ситуация в Украйна до изборите е наложителен ход, който ЕС вече предприе.

Международният валутен фонд вече преговаря в Украйна. МВФ работи със списък от икономически изисквания, около 140, но варират от една към друга страна, които налага като условия за отпускане на заем. Тук отново важи аргумента, че каквото и да се подпише няма никакви гаранции, че ще бъде изпълнявано. Но пък МВФ има навика да не привежда парите наведнъж.

Какво всъщност е най-добро за Украйна в момента? Споразуменията с ЕС или МВФ са нож с две остриета. От една страна Украйна ще получи свежи заеми които ще облекчат моментно положението. Но докато тече това облекчение условията наложени от ЕС и МВФ ще разрушават Украинската икономика, което в дългосрочен план ще ? се отрази зле. Както показва практиката, влизането в Европейският съюз на страни като България, Румъния, Литва Латвия и Естония,които са географски отдалечени от Западна Европа не води до просперитет. По скоро обратното. Асоциирането и влизането в ЕС се прави по идеологически причини и се подкрепя с ирационални мотиви, създадени с лъжлива пропаганда базирана на уж очевидни реалности.

Най-добрият вариант е Украйна да си стои там където ? е мястото и исторически и географски и икономически и културно, а именно, като добър, лоялен и отзивчив съсед на Русия. Е рамките на Евразийската икономическа зона Украйна би имала много повече шансове за развитие, тъй като ще получи достъп до огромния пазар на постсъветските републики, на който стоките ? ще са много по-конкурентноспособни, отколкото на европейския пазар, тъй като ще се конкурира със страни със сходно ниво на икономическо развитие. Това би позволило на украинските предприятия да натрупат капитал и да се развиват, вместо да загинат хвърлени на европейския пазар който ще направи стоката им е неконкурентноспособна дори на собствената им украинска територия.

При всички случаи обаче, Украйна ще трябва да си понесе последствията от няколкомесечните размирици и политическата криза. Без заем от чужбина едва ли ще успее да си плаща крайно необходимия внос, например на нефт и газ. При всички случаи ще й се наложи да взема заем, тъй като е прекалено голяма страна, която дори Русия не може да си позволи да издържа. Девалвацията на гривната вероятно е неизбежен ход, който ще трябва да се предприеме.

Заключение

Налице е класически организиран от американски източници преврат. Отказът на Янукович да подпише асоциирането на Украйна с Европейския съюз е добре разчетено и употребено като повод събитие. Ония които употребяват резултатите от размириците са пак САЩ и ЕС. Безпрецедентен е фактът, че дипломати на САЩ определят лицата, които ще съставят бъдещото, вече настоящо, правителство на Украйна. Това само показва кой стои зад протестите.

Абсолютно недопустима беше намесата на ЕС като „посредник" в конфликта между протестиращите и правителството! ЕС е страна в конфликта, тъй като протестът бе предизвикан именно заради договора за асоцииране на Украйна с ЕС, който Янукович не подписа. Естествено, ЕС не предложи компромис, а застана изцяло на страната на протестиращите и упражни солиден натиск върху Янукович. Това също е безпрецедентна преднамерена намеса във вътрешните работи на Украйна с цел извличане на полза!

Нелогично е да се мисли, че 50 хиляди души са вандалствали и убивали в Киев. Палежите, провокациите срещу милицията, отвличанията и убийствата очевидно са дело на доста по-малка група, като хората организирани и целенасочено предизвикващи ескалация на насилието едва са дори още по-малко. Останалите протестиращи и опозицията обаче не се разграничиха от това агресивно малцинство, не изолираха провокаторите, а се подадоха на импулса за рушене и завземане на сгради. Нещо повече, протестиращите уредиха амнистия на вече арестуваните за безредици, без оглед на това кой за какво и при какви обстоятелства е арестуван. Реториката на майданчиците и опозицията винаги е обвинявала единствено Янукович за насилието.

Като основен организатор на размириците, САЩ естествено подкрепят изцяло опозицията и протестиращите. Съществено е обаче, че и ЕС подхвана същата позиция и дружно със САЩ заплашваха със санкции украинското правителство. Оттук произлиза единият от факторите за ескалация на насилието - създаването на чувство за безнаказаност у онази част от протестиращите, които извършват престъпления. Посланието към тях е - „Каквото и да направите вината ще хвърлим върху Янукович. Колкото повече престъпления извършите толкова по-добре." Така вината за жертвите се разпределя между протестиращите, САЩ и ЕС!

Ескалацията на насилието обаче очевидно е била цел на определени противопоставящи се на Янукович среди. Това се доказва от наличието на организирани групи, които отвличат, малтретират и убиват хора, включително със снайпери, и от протестиращите и от милицията. Към момента се счита, че тези престъпления вероятно са извършени от ултранационалистки и фашистки групи. Има сигнали, че лидери на майдана са поръчали услугите на снайперисти. Сравнявайки начина на използване на снайперисти при протести в други страни, се оказва, че не можем да изключим намесата на западни тайни служби. Още повече, че поведението на западните страни е в пълен синхрон с опитите за ескалация на насилието.

На всички запознати поне малко с принципите на демокрацията е ясно, че вземането на решение под уличен натиск осъществяван от по-малко от 1-2% от населението на страната е недемократично! Демократичноте процедури се състоят от избори и референдуми които обхващат цялото пълнолетно население. Майданщината не е демокрация а рушене на демокрацията. Това е ясно на всеки западен политик, но въпреки това и САЩ и ЕС застанаха на страната на майданщиците, което е проява на традиционната западна безпринципност и двуличие. Честна е единствено позицията на Русия, която не признава легитимността на новото украинско правителство.

Целта на преврата в Украйна обаче не е толкова Украйна, колкото Русия. Целта е разкъсване на взаимноизгодните икономически отношения между двете традиционно обвързани икономически политически и културно страни. Русия правилно разчете този ход на запада и се опитва да запази поне стратегическите си позиции в Крим. Още повече че както Русия, така и руснаците в Крим имат взаимен интерес от преминаването на Крим от разпадащата се и нестабилна Украйна към значително по-стабилната Русия. Факт е, че Украинците за 25 години не успяха да установят държавност и политическа стабилност и е нормално руснаците да искат да я напуснат.

Тъжно е, че 25 години след разпадането на СССР Запада не е преустановил Студената война. Превратът в Украйна за пореден път изкара наяве гнусните методи на „хуманния", „цивилизован" и „демократичен" Запад. Западният империализъм и милитаризъм са толкова крещящо очевидни, че само политици и нечестни или умопомрачени хора могат да го отричат. Русия е като обетована земя за Запада, която той се опитва да завладее вече над два века. През XIX век пробваха французите под предводителството на Наполеон, през XX век германците под предводителството на Хитлер и сега през XXI век това се готвят да направят англоговорящите, под водачеството на тъмните сили на евроамериканския корпоративен бизнес. Мотивацията е все същата - патологичния стремеж към световно господство. Страхът, че някой друг, а не западняците, ще употреби десетина процента от ограничения световен ресурс.
За пореден път стигаме до простия извод, че зад материалната лъскавина и високопарното говорене за морал и ценности се крие една цивилизация на злото, която би изтрепала всичко живо за да задоволи патологичния си нагон към господство и алчността си за материални блага.

Автор: Кихано, http://antipropaganda.comxa.com/