Истинската цензура са измамните свободи

/КРОСС/ Знанието за свободите в постмодерното ни глобализирано и демократизирано общество е тотално подменено. Непрекъснато ни се натрапва нуждата от сексуална свобода или например свободата да си фрик, като ценност на ценностите. Това обаче е поведенческа свобода, която е организирана в общата клетка на „демократизирания политически затвор". Тоест става дума за едни измамни свободи. Можеш да си купиш каквото искаш, има свобода на консумацията, но е хубаво да мислиш каквото трябва, налице е една несвобода на разбиранията.

Германският журналист Удо Улфкоте, който 17 години работи за Frankfurter Allgemeine Zeitung,разказва интересни неща в своята книга „Купените журналисти" за несвободната германска преса и за журналистиката в „демократичните страни" изобщо. Той твърди, че за да израснеш в кариерата трябва да си русофоб и да пишеш проамерикански. Също така казва, че западните служби използват авторитетните журналисти, за да съобщават тенденциозно едно или друго, в зависимост от интересите на Западния полюс, САЩ и НАТО. „Свободата на словото в Германия е симулация. Под диктовка са всички големи медии. Можете ли да си представите, че агентите на тайните служби директно връчват текстове на журналистите по определени казуси с международно значение?! Аз самият съм се подписвал под такъв текст на тайните служби и сега ме е срам", пише Удо Улфкоте. „Имате ли представа какво е реномирана журналистическа награда и как тя се дава? Много от престижните награди се дават за пропагандна работа в полза на САЩ. Германия е някакъв род колония на САЩ. А журналистите са членове на различни неправителствени организации, финансирани от САЩ", казва още германският журналист.

Това е истината за демократичните медии в Европа и света. Няма как да очакваме у нас да е по друг начин. Затова е толкова силен натискът „Деконструкция" да бъде свалена от ефир. Вътре в комуната на заблудените може ежедневно да се разлагате от забавление, но не бива да имате смелостта да знаете повече за механизма на световните дела! Може да правите секс с когото пожелаете, и това е най-важното - с мъже, с жени, с хибриди, с котки, с кучета, може да носите зелена коса, да вдигате плакати, съблечени по зърна, да свирите със свирки пред политическите кабинети и пр. Всичко това е един фарс на робите на политическото незнание, това е маршът на заблудените, на хората, облъчени от глобалната цензура.

Говорителят на унгарския парламент скоро заяви, че Унгария може да напусне ЕС. Причината е, че някой се опитва да управлява Унгария, вместо Унгария сама да си се управлява. И че ЕС притиска Унгария да предприема решения, които са в неин икономически ущърб. Освен това, казва говорителят на унгарския парламент Ласло Кевер, натискът на Брюксел върху Унгария прилича точно на натиска, който Москва е оказвала преди 1989 година. Същият този някой, който се опитва да управлява Унгария отвън, повдига и дебата за инцеста в публичното пространство на Европа. От 2010 г. насам медиите и парламентите на Швеция, Дания, Швейцария и някои други страни в Европа обсъдиха легализирането на инцеста, т.е. на секса между членовете на едно семейство - баща и дъщеря, брат и сестра, майка и син, а защо не и в други още по-освободени конфигурации. Европейските неолиберали веднага откриха и така необходимите им нови врагове, противници на демократичните свободи - инцестофобите. Понякога си мисля, че разграждането на обществото непрекъснато на фоби и фили от всевъзможен характер е задълбочена тактическа хватка, която е удобна за сегментиране на ударите от инструментариума, наречен неправителствени организации. Първо се слага етикет на врага, а след това гражданска организация с чуждо финансиране нанася удара по врага.

Подчертавам това, за да съобразим заедно в ефира на „Деконструкция" колко нелепо изглежда контрастът между важните проблеми на света, свързани с бруталната хегемония на една държава, и цензурата, която се опитват да маскира истинската реалност. Измамните свободи са всъщност истинската цензура. Те затискат способността на населението да мисли. Светът е пред глобален сблъсък, но шаржовото говорене за „демократични ценности" на фона на усложнената международна обстановка продължава да покрива като с мъгла знанието у гражданите на нашата планета.

Калина Андролова

„Деконструкция”