Димитър Данчев, БСП: Управляващите отказват развитието на електронното управление у нас

/КРОСС/ Димитър Данчев, народен представител от „БСП за България", в интервю за радио „Фокус".

Водещ: В рамките на 14 години - от 2002 до 2016 година българската държава е платила 2 милиарда лева за изграждане на електронно правителство, каквото все още няма. Това сочат данни на Българската стопанска камара. А колко са реално похарчените пари няма официална информация. Да направим сравнение, за да видим къде сме с държавата номер 1 за електронно управление в Европейския съюз Естония. За изграждане на електронното си правителство Естония е похарчила 25 милиона евро, 70 %, от които са отишли за хардуер. Какво имат? В страната там функционира единна информационна система за обмен на данни и информация в реално време както между отделните структури на администрацията, така и между държавата и гражданите. Системата обединява електронни ресурси на над 500 организации и институции, включително банки, застрахователни компании, здравеопазване с болници, аптеки, полиция, комуникационни компании - изобщо всичко, за което се сетите във всекидневието. Естонските граждани имат лична карта с вграден чип, която могат да използват за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис. Те имат достъп до въпросната информационна система, използвайки мобилния си телефон като лична карта. И нещо изключително важно - страната започва изграждането на електронното си управление почти по същото време като България - през 2001 година, а към 2018 там функционира всичко, което ви изброих. Такава е картината в Естония. Тя постоянно се усъвършенства и надгражда. Че такава не е у нас, знаем. От правителственото заседание вчера стана ясно, че преминаването на изцяло електронно управление на документи в държавната администрация е пред провал, ако ведомствата не се ангажират приоритетно с тази задача. Защо електронното управление в България боксува? Събеседник е Димитър Данчев, народен представител от „БСП за България". 

Г-н Данчев, защо нямаме електронно правителство? До 2016 година 2 милиарда лева по данни на Стопанската камара сме похарчили. Нещо няма ефект.

Димитър Данчев: Първо ми позволете да ви благодаря за встъпителните думи, които направихте, защото те бяха изключително точни. Наистина, в България няма точна сметка и никой не иска да направи, за съжаление. И управляващите от ГЕРБ отказаха по време на дебатите, които инициирахме по темата за правителствената политика, свързана с въвеждане на електронното управление у нас, за това колко пари са били изхарчени, за какво точно, кога и кой носи отговорност или кой би понесъл отговорността за изхарчените пари, реално без видими резултати във въвеждането на това електронно управление у нас, както посочихте и Вие. Благодаря ви за това, че припомнихте казаното от вицепремиера, от ресорния вицепремиер г-н Томислав Дончев по време на вчерашното заседание на Министерския съвет, защото държа да припомня, че както казах само преди броени дни в дебатите в Народното събрание по темата за политиката на правителството за въвеждане на електронно управление, г-н Дончев постоянно се опитваше да ни обясни, че работата на правителството в областта на административната реформа и възвеждането на електронно управление на правителството е особено успешна, и ако има известни проблеми, то те са свързани с това, че много хора не разбират, видите ли, какво е това електронно управление. Сега обаче на мен ми се струва, че от признанието на г-н Дончев от вчера е очевидно, че именно той е този, който не е наясно какво е това управление и какви стъпки следва да се извървят, за да има видими резултати от изхарчените най-малкото стотици милиони за въвеждането на електронно управление и за административната реформа като цяло. По време на вчерашното заседание министър Дончев призна, че към момента от министерствата около една трета, ако не ме лъже паметта, по неговите думи, в момента едва една трета участват в електронния документооборот. От териториалните администрации само една, а от областните администрации и от общинските под половината. Аз държа да припомня, че в България има 265 общини, общо над 500 администрации.

И въпреки че по данните на няколко години поред, доклади за състоянието на администрацията - над 80 % от административните услуги, включително електронни такива, се представят от общинските администрации.
Именно общинските администрации изобщо не присъстват като бенефициент на средства за електронно управление в държавния бюджет и за тази година. За мен това е странно, предполагам и за Вас. Как така е възможно за няколко министерства и държавни ведомства да са заделени, доколкото си спомням от бюджета, който гласувахме само преди няколко дни, около 110 милиона лева, а за 265 български общини, които поемат повече от 80% от административната тежест, включително и провеждането на електронно управление - нула. Ясно е, поне за мен, но съм сигурен, че и за Вашите слушатели, че в последните години от управлението на ГЕРБ, трайно са установили практика просто да „усвояват" средства за безсмислени проекти. Забележете, стойността на поръчките, за които често са преоразмерени не в проценти, а в пъти, както и да се електронизират различни услуги за гражданите и бизнеса, без обаче те да се трансформират в най-важното - във вътрешноадминистративни услуги. Тоест, без да има тази връзка, за която говори г-н Дончев, между отделните администрации, без да е възможно една информация да се използва многократно, каквато на практика е основната идея на електронното управление. Ако ми позволите да продължа, големите проблеми в описаната от г-н Дончев ситуация по време на вчерашното заседание на Министерски съвет е резултат от всичко това, за което говорих до момента. От една страна общинските администрации нямат средства за въвеждане на електронно управление, от друга обаче и централната администрация, въпреки че получава 90% от всички средства, които се заделят в държавата за електронно управление, също няма готовност да участва ефективно в електронния документооборот, просто защото голяма част от архивите на тази администрация не е приведена във вид, който да позволява те да бъдат използвани за целите на електронното управление и така, че информацията в тях да бъде разбираема за всички участници в процеса по един и същ начин. А това, трябва да отбележим е дългът и скъп процес, за който трябва да бъдат и обучени хора. А пък на мен не ми е известно да се работи в тази посока. Свързването на администрациите и на техните документооборотни системи безспорно е стъпка в правилната посока, но то не е достатъчно, защото по-важното е да имат какво да си обменят администрациите като информация. Ще обърна внимание, че за да връчат, например, от изпълнителната власт актове на гражданите и бизнеса, те би трябвало - актовете на изпълнителната власт - да са подписани с електронен подпис. Иначе знаете какво се случва. Подаваме някакво заявление по електронен път, но отиваме да си получим документа на някое гише на ръка.

Водещ: Да. За да го подпишем.

Димитър Данчев: За да го подпишем. Затова администрацията трябва да може да подписва с електронен подпис, по който да може да се установи самоличността на подписалия акта административен орган . Това между другото, е включено и в един регламент на европейския съюз от 2014 година, където освен електронен подпис, се казва, че администрациите, разбира се, могат да могат да подпечатват и с електронен печат, по който да се установи, че декларираното от съответната администрация и, подписалият акта има правомощията да направи това. И вместо управляващите да полагат усилия да осигурят тази идентификация по електронен подпис и да осигурят необходимото и законосъобразно прилагане на административната практика на цифровите печати, те саботираха, тук припомням, приемането на едно предложение на нашата парламентарна група „БСП за България" за законови промени, които трябваше да осигурят използването на електронен подпис за идентификация. И реално те саботираха сами себе си - няма идентификация по електронен подпис, няма издадени и подписани актове от изпълнителната власт или от съответния административен орган и една система, която иначе правителството много широко рекламира, дори на сайта на Държавната агенция за електронно управление, за електронно връчване, която струва между другото и няколко милиона лева, няма какво да връчва и бездейства.

Водещ: Г-н Данчев, какво е Вашето обяснение, че това досега не е направено?

Димитър Данчев: Ние поискахме от „БСП за България" да бъде направена една временна комисия в Народното събрание, която да изследва именно тези причини. Да направи анализ на изразходваните средства и на причините, довели до това тези средства да нямат видим ефект. За съжаление, управляващите, както казах, отказаха да направим тази комисия. За мен, обяснението за това може да бъде само едно единствено и това е наистина страх от ужасяващата истина за изхарчените пари и нищожните резултати. По друг начин не мога да си го обясня. Иначе ние искахме вицепремиерът Томислав Дончев да се ангажира в срок до края на този месец да представи пред Народното събрание детайлен план с конкретни стъпки за въвеждането на електронно управление, но не само в органите на централното управление, на централната власт, но и в областните, и в общинските администрации така, че да бъде ясно кога наистина гражданите ще могат да получат онова комплексно административно обслужване по своето местоживеене - там, в общинската администрация, където те живеят.

Водещ: Г-н Данчев, много важен елемент за електронното управление. Защо не се включва в българското електронно управление електронното здравеопазване? Ето, в Естония може да се свържете с болница, с поликлиника, с аптека във всеки един момент, чрез личната си карта или телефона.

Димитър Данчев: Електронното здравеопазване безспорно е черешката на електронното управление, защото то се разделя на няколко части - едната част е тази, която касае здравните досиета, здравните картони на пациентите. Друга част е връзката на отделните болнични заведение с администрацията и, да кажем, с аптеките. Съвсем трета част е информацията, която се получава и се обработва в Националната здравноосигурителна каса и в Министерство на здравеопазването. Едва когато се сглобят тези три отделни части и всяка от тях работи и поддържа електроните регистри, които са необходими за нейното функциониране, тогава бихме могли да говорим наистина за една активна система на електронно здравеопазване. Иначе ще продължаваме да бъдем свидетели за това да не знаем или поне администрацията да се прави, че не знае, че едно лекарство в аптечната мрежа струва по-малко пари, отколкото за него плаща Здравната каса или, че един пациент не се е явил изобщо да бъде обслужен в даденото лечебно заведение, но за сметка на това парите от неговото лечение са отчетени и усвоени от съответната болница. Безспорно в електронното здравеопазване наистина трябва да се приложи един интегриран подход, да има ясен план за въвеждането на отделните детайли и стъпка по стъпка да се даде конкретен срок кога точно ще се случи. Усвояват се средства за безсмислени проекти. Например, ще посоча сега вече може би е приключила тази поръчка, не съм се интересувал последните дни, но Държавната агенция за електронно управление беше пуснала обществена поръчка за близо 2,5 милиона лева само за преброяването на наличния софтуер в отделните администрации. Можете да си представите на фона на ежегодните доклади, които тази агенция публикува за състоянието на администрацията каква информация се съдържа в тези доклади, щом са необходими още 2,5 милиона да преброим какъв софтуер има в съответната администрация.

Водещ: Смятате ли, че срокът до ноември, какъвто си е дало правителството, е постижим за осъществяването на електронно управление поне на първия етап? Тук изобщо не говорим за електронно образование, за електронна полиция. Тези неща очевидно са лукс за нас. Но поне на първи етап за администрацията ще може ли да се случи електронното управление до ноември?

Димитър Данчев: Срокът, който постави г-н Дончев, е свързан с това да се създаде връзка между отделните администрации. Дори да предположим, аз лично се съмнявам, но дори да предположим, че тази връзка ще се случи между всичките тези администрации, за които казах - над 500 в страната - което ми се струва абсолютно нереалистично, но да кажем, че дори органите на централната власт да успеят да направят тази връзка помежду си, остава големият въпрос - „каква информация ще обменят те и с какво тази обменена информация между администрацията ще облекчи и ще намали административната тежест за гражданите и бизнеса".

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте и за възможността да поставим тази важна тема. Изключително важна, защото тя би облекчила в много висок процент всекидневието.

Димитър Данчев: И би намалила корупцията. Само да добавя, че това е също така една от основните положителни функции и резултати, които могат да бъдат постигнати с прилагането на електронно управление.

Водещ: Да. Корупцията, течът, безсмислените разходи, харченето на пари за глупости и така нататък.

Димитър Данчев: Да. Благодаря ви и аз.