Невежество, нехайство, немара и уранов синдром

/КРОСС/ Паниката, възникнала покрай „урановата" вода в Хасковско и Велинградско, подозрително много прилича на бездарно режисирано масово представление. Доколкото има отворени уши за експертните мнения - съдържанието на естествен уран във вододайните зони на тези селища и околностите им не е нараснало в резултат на някакви внезапни изливи, а се е променил нормативът на ЕС. До 2015 година граничното дробно число е било до 0,06 милиграма на литър. Оттогава директивата е фиксирала 0,03 мг/л - сиреч двойно по-малко. И така в наши дни кладенците в проблемните региони изведнъж се явяват с превишени количества от опасния елемент.

Оказва се, че една и съща вода, която местните хора са пили безстрашно допреди две години, изведнъж според документацията на ЕС се явява „фатална заплаха" за населението. И населението, което няма вяра на компетентните специалисти, а на телевизионните репортажи, които му показват спасителни цистерни, плъпнали в „заплашените" селища, изпадат в паника. Властите, внезапно загрижени за здравословното състояние на местните хора, гасят паниката с минерална вода, която се раздава на дажби. В резултат резервите от бутилирани минерални води в съответните области набързо се изчерпват. И хипотетичните жертви на урана се виждат в чудо какво да пият и с какво да готвят. Една уплашена възрастна женица със забрадка обяснява пред камерата как сега щяла да „си превари водица" (от урановата, друга няма) и в нея да „си сложи бобеца"...

Простодушието е колкото умилително, толкова и тревожно. Отличително е колкото за низините, толкова и за висините на обществото. В най-неподходящ момент то облада и държавния глава, щото иначе предпазливият в изказа си президент Румен Радев на среща с областния управител Минко Ангелов да изпусне сравнението: „Информацията за проблема с водата на Хасково, крита от хората, за мен е повторение на синдрома „Чернобил". Спомене ли се „Чернобил", настава масова психоза, каквато предизвика вятърничавото тв шоу „Ку-ку", като пусна зловещата димка за авария в АЕЦ „Козлодуй".

Ама не е чернобилски синдромът! Синдромът се нарича невежество, нехайство и немара. На него се дължат преливането на язовири и речни корита, смъртоносните аварии в тунелите, рухващите върху минувачи сгради и дървета, пожарите в железниците и пр., и пр.

А в Народното събрание още в първия ден за парламентарен контрол се хванаха за гушите покрай извечния въпрос „Кой е виновен?" (за урана в случая). И по неизменно правило вината се стовари върху предишното правителство. Не че то е невинно, но вината се предава щафетно между всички предишни правителства, зарязали безразсъдно и безотговорно урановите находища в страната, разработвани до 1992 г., после закрити и оставени на произвола...

Проф. Павел Пенчев, хидрогеолог от Минно-геоложкия университет обясни по Би Ти Ви, че още в миналото в Хасковска област е било разработвано находището на Уран - Чешмата, което се намира на около 1 км от кладенци, които поят хасковлии. „Така че затвореният уранов рудник дълги години е неглижиран проблем, който сега като че ли се преекспонира. Държавната фирма, която от години отговаряше за изчистване на последиците от този добив, трябваше да проследява тези процеси, но не знам дали това се е случило", коментира професорът и заключава утешително: „Хората обаче не бива да се тревожат прекалено, тъй като нивата на уран във водата са ниски, няма място за притеснение."

Контрол над бившите уранодобивни обекти надали се е състоял. Специален надзор не е бил упражняван. Най-вероятно са постъпили с Чешмата като с друго едно безпризорно находище в района. То се намира край Хасковското село Навъсен. Селските хорица, предимно земеделци, хал-хабер си нямат от геология и наричат помежду си мината „Химията". От остатъците на въпросната „Химия" се подава кран с течаща вода. Под крана се намира импровизирано корито. Тукашните бабички разправяха преди десетина години, че ходели на „Химията" да се перат. Водата много хубаво избелвала дрехите...

От Хасковско паниката се пренесе във Велинград. Колкото от ВиК да уверяват, че водата е със завишени норми според новата действаща уредба, но по старата, действала до 2015 г., нивата на уран не са завишени, местните жители вече се доверяват само на бутилирана вода." И как да е другояче, когато в медиите се мъдрят заглавия от сорта „Прекалено много уран тече и във Велинград".

В народните приказки от чешмите потича мед и масло, според медийния фолклор се точи... уран. Те на това му се вика „От ума си тегли".

Големите очи на страха

От Националния център по радиобиология и радиационна защита заявяват, че старите уранови находища се проверяват на всеки три месеца. Последната проверка е била през март тази година. Показателите били в норма.

Междуведомствената работна група заседава всекидневно и заключава, че няма риск за здравето на населението. Ама на страха очите са големи и хората не вярват.

Автор: Милена Бойчева, в-к "Труд"