КНСБ иска пари за социалните домове, Горанов мисли за сигурността

/КРОСС/КНСБ настоява за 25% увеличение на единните разходни стандарти за издръжка на домовете и дневните центрове, предоставящи социални услуги за 2017 г.

Това стана ясно по време на пресконференция, след провелата се двучасова среща на местните власти и съответните ръководители на институциите, предоставящи социални услуги в страната, с двамата министри Зорница Русинова и Владислав Горанов. Срещата е по инициатива на КНСБ.

Президентът на синдиката Пламен Димитров заяви, че в системата работят 15 500 души, а 1269 са институциите, които предоставят социални услуги в общността и социални услуги в специализираните институции за деца и пълнолетни лица.
Проблем се оказва начинът на финансиране на системата, тъй като близо 75% от средствата, предоставяни по стандарта, се разходват за заплати на социалните работници.

„Проблем са ниските темпове на нарастване на стандартите на държавно делегираните дейности през годините. Нужен е ясен и подробен преглед на стандартите, целева стъпка, която да даде решение за допълнително увеличение на единните стандарти през 2017 г.", заяви Пламен Димитров.
Той изтъкна, че предложението на КНСБ е за средно увеличение на стандартите с 25%.

„От срещата стана ясно, че са необходими допълнителни диференциации на стандартите за услуги от резидентен тип и дневните центрове. Целта е да се подобри грижата в тези домове. Сега към момента никой не е доволен от системата", коментира Пламен Димитров. Според него е необходимо минималните заплати да бъдат гарантирани.

Президентът на КНСБ обясни, че след като 75% от единния стандарт отива за заплати за издръжка на дома остават около 20% - 25%. „Това налага дофинансиране от общините, там където могат. Там, където не могат, има проблеми с бюджетите, сметките", уточни той.

Според данните между 420-620 лв. е заплатата на социални работници, 480-580 лв. получават медицински сестри, 500-600 лв. получават психолозите, а между 600-680 лв. лекарите, за педагози сумите варират от 520 - 600 лв. „Това всъщност налага според нас поне 10% увеличение на заплатите и то приоритетно на специализирания персонал", коментира Димитров.

Финансовият министър Владислав Горанов от своя страна заяви, че оценява проблемите в сектора на социалните услуги като приоритетен, но разбира се етапът, на който се намира на съставяне на бюджетната процедура, не предполага конкретни отговори какъв ще бъде параметъра, с който ще се финансират тези услуги през следващата година.

„Споделих пред представителите на социалните институции и на местните власти, че ще бъде повече отколкото пролетната прогноза за бюджета предвиждаше", каза още той. „Отделните сектори, финансирани от бюджета, имат желание темповете на нарастване на техните разходи значително да изпреварват ръста на икономиката - нещо, което сами разбирате, че няма как да се случи особено в контекста на окръжаващата ни среда за сигурност, която изисква значителни ресурси да бъдат насочени и в тази посока.
Някак си ще намерим баланса между физическата и социалната сигурност, без да изоставяме социалната сигурност", коментира финансист номер 1 в страната.

Министър Зорница Русинова заяви от своя страна, че Министерство на труда и социалната политика работи по цялостна ревизия на стандартите, защото, по думите й, ключът към повишаване на възнаграждението и подобряване на услугата върви през промяна и реформа на част от стандартите.

Според нея е важно отделянето на социалните услуги като законодателство, което да реши основните проблеми на системата - ефективност и ефикасност на публичния ресурс и качество на самата услуга. „Нашата основна задача е да осигурим висока и качествена социална услуга за хората с увреждания, домовете децата. Необходимо е да бъде направен целенасочен анализ по отношение на различните стандарти с по-висок стандарт за резидентните грижи", каза още тя и изтъкна, че предстои в рамките на август да бъде довършена следващата фаза на Плана за деинституционализация на децата и реформата на домовете за деца, лишени от родителски грижи и пилотното стартиране на промяната на институционалната грижа на домовете за възрастни.