България подкрепя създаването на общоевропейска правна рамка на борбата срещу тероризма

/КРОСС/ „Подкрепяме усилията за създаването на обща правна рамка на ниво Европейски съюз, която да хармонизира националните норми в борбата в тероризма". Това заяви днес министърът на правосъдието Екатерина Захариева, която участва в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи" в Брюксел, съобщава пресцентърът на МП.

Тя благодари на колегите си от останалите държави-членки за интензивната работа по отношение на борбата с тероризма. „България подкрепя общия подход като доказателство на едно ползотворно сътрудничество и единна воля за въвеждането в най-скоро време на Директивата в националните законодателства. При борбата с тероризма водещо е доверието между държавите-членки на Европейския съюз", каза още Захариева. Тя допълни, че България е била по-амбициозна по отношение на законодателното предложение, в което не е включено пътуването с цел тероризъм и в границите на ЕС, като заедно с други държави изрази съжаление за това. В Българския Наказателен кодекс вече има такъв текст, който не прави разлика между пътуването в или извън ЕС, допълни още Захариева. Тя акцентира, че самообучението с цел тероризъм, следва да бъде въведено като отделно престъпление.

По отношение на втората точка, която дискутираха министрите в рамките на формат „Правосъдие" - предложението за Регламент на Съвета за създаване на Служба на Европейския прокурор, министър Захариева оцени положително напредъка по разпоредбите, отнасящи се до бюджета и финансите, отношенията с партньорите, и статута и функциите на административния директор към Европейската прокуратура. „България силно подкрепя създаването на Служба на Европейския прокурор", категорична бе Захариева. Правосъдният министър обясни, че въпросът за бюджета на Службата е свързан не само с ефективността, но с независимостта на прокуратурата, което е ключово. Министър Захариева предложи ясно да бъдат определени оперативните разходи и да бъде изяснен въпросът кога те се покриват от бюджета на ЕС и кога от националните бюджети. Според Захариева оперативните разходи, свързани с преводи и административен персонал, следва да бъдат за сметка на бюджета на ЕС. По отношение на разходите за разследване, които са за сметка на държавите-членки, възможен подход е въвеждането на определен лимит. При надхвърлянето на този лимит разходите следва да бъдат поемани от бюджета на европейската прокуратура, тогава, когато то е възложено от нея. Захариева акцентира, че дискусията за бюджета не бива да спира работата по постигане на съгласие по другите по-съществени текстове, а позицията на България е работа да продължи интензивно и бързо.