Зафиров към Кунева: А Вие ще седнете ли на детектора на лъжата?

/КРОСС/„Защо полиграфът, който въвеждате, е само за инспекторите, а не за ръководния състав на бюрото, които явно има намерение да се назначават по политически признак. Не би ли бил този тест още по-важен за хората, заемащи високи обществени позиции, за ангажираните с публична дейност - за министрите и вицепремиерите, например. Ако сте искрена, госпожо Кунева, застанете Вие първа на този полиграф". Това заяви народният представител от ПГ на БСП Атанас Зафиров по време на дебатите за антикорупционния закон в пленарна зала. Според него, когато застане пред полиграфа, трябва да отговори на въпроси като „Обещавали ли сте нещо в предизборната кампания, което сте знаели, че не можете да изпълните?", „Когато сте писали даден закон, влияели ли сте се от това чии интереси обслужва?", „Личните Ви виждания влияят ли върху решението, което взимате?" или „Защитавали ли сте решение, което не е от обществен интерес, но обслужва партийни интереси?". „Ако приемем, че полиграфът е толкова надежден, на него първо трябва да бъдат подложени хората, чиито отговорности и решения засягат цялото общество", категоричен бе депутатът.
Залогът за запазване на коалицията е гласуването „за" един калпав закон.

Атанас Зафиров заяви, че вторият опит на РБ, с методите на политическия шантаж да прокара един изключително спорен закон, е пример за политика на инат. Той обясни, че законопроектът носи всички черти на извънредно и репресивно законодателство, замаскиран зад благовидния порив за борба с корупцията. По думите му целта да се настоява толкова за приемането му е, за да може РБ и лично Кунева да отидат на президентските избори, закичени с брошката на борци с корупцията. Според него не става ясно и как народните представители от ГЕРБ влизат в този доста плитко скроен сценарий. "Явно залогът за запазването на коалицията и облагите от властта е по-важен от това да дадеш гласа си за един откровено калпав закон", коментира социалистът.

Зафиров обясни, че предлаганите промени в антикорупционния закон са чисто козметични и не засягат двата основни обекта на критика - анонимните сигнали и обхвата на проверяваните лица. По думите му е недомислено, че проектът предвижда неподписан сигнал да е основание по решение на бюрото да започне проверка за имущественото състояние. Той обясни, че това е съществено различие с отхвърления проект, който предвиждаше анонимните сигнали да са повод само за производство за конфликт на интереси, но не и за имуществена проверка. „В момента анонимните сигнали не се прилагат или се прилагат изключително ограничено в българското право и процедури. Производството за гражданска конфискация започва само след официално уведомление от държавен орган - прокурор или съд", обясни той. Депутатът коментира, че принципът за независимост на държавния апарат включва нулеви законови възможности за манипулиране на длъжностно лице от корпорации, лобистки групи или политически опоненти чрез шантаж, а анонимният сигнал отваря опции в тази посока.

Атанас Зафиров обясни, че бюрото ще проверява конфликт на интереси само по отношение на около 12-15 хил. лица, заемащи висши публични длъжности. „Компетентност да установяват по отношение на останалите до 120 000, както е действащият режим на закона за конфликт на интереси, ще имат съответните няколкостотин органи по назначаване или избор. Например, министър ще установява конфликт на интереси по отношение на експерти в министерството", поясни народният представител. Той попита и как ще могат да убедят всички, че тези инспекторати ще бъдат защитени от политическо влияние и от политическа намеса, като така написан законът, създава основание за политически натиск.

„С мракобесния антикорупционен закон управляващите си гласуваха нова политическа бухалка", коментира народният представител от БСП Филип Попов. По думите му с този акт управляващите са показали, че се страхуват от опозицията и че са готови на всичко, за да запазят отчаяно властта, която ги е обсебила. Според него съдържанието на закона е противоречиво - предмет на уредба са две материи гражданска конфискация и конфликт на интереси, с твърде малко пресечни точки. „Като субективен обхват, фактически състав и процедура те по-скоро се изключват", заяви депутатът. Попов обясни, че гражданската конфискация и конфликтът на интереси са две различни държавни функции, които се провеждат по различни закони и правни основания и в момента са възложени на различни държавни органи. По думите му едната държавна дейност е насочена към държавния апарат, а другата към организираната престъпност и сивия икономически сектор. „Съвместяването на толкова различни институти в един нормативен акт, с ранг на закон, противоречи на Закона за нормативните актове", поясни депутатът от левицата.

Попов заяви, че гражданската конфискация и конфликтът на интереси са правни институти, които уреждат различни обществени отношения. Общият орган създава възможност някои от тези две и повече държавни дейности да бъдат определени като приоритетни, а останалите да бъдат оставени на заден план.

Според него проектът не е кодифициращ закон в материята на борбата с корупцията. „Тясното разбиране за това понятие включва преди всичко престъплението „подкуп" по НК. Същевременно в отклонение на изискването за специализация той смесва две различни и без почти никакви пресечни точки правни материи", допълни Попов.