Уважавай учителя, възхищавай се на депутата!

/КРОСС/ Писателят Димитър Бежански пред "Факел"

Един колега обича да казва, че светът ще се свърши, но човешката глупост не. За пореден път се убедих, че е прав, когато разбрах, че ученици и родители със закон ще бъдат задължавани да уважават учителите. Всъщност не, няма да бъдат задължавани, законът имал препоръчителен характер.
Преди години актьорът Иван Григоров написа книга със заглавие „Глупост връз глупост". Жалко, че Иван вече не е сред нас, за да допълни с още доста страници книгата си.
Помислете си само - закон с препоръчителен характер! Оксиморон! Дървено желязо отвсякъде! Щом има препоръчителен характер, следователно не е закон, а пожелание. Нещо като пожеланията които си изпращаме за рождени дни, за Коледа и за Нова година.
Но това е по-малката беда. По-голямата е, че нашите законотворци явно толкова са затънали в мисли за своите версачета и ролекси, че пишат и гласуват откровени дивотии.
Да бяха се научили първо те да уважават учителите. Да им осигурят прилични заплати и достоен живот! Да им създадат такива условия, че учители да стават отличниците на университетите, а не тройкаджиите! Да създадат закон, който да приравнява побоя над учител с побоя над полицай, примерно. А защо не и с побоя над министър?
Защото сега всеки ученик може да си псува даскала на воля и в час и в междучасията, а всеки бабаит (напоследък се появиха и бабаитки) може да напердаши класната на синчето си, задето му е писала двойка на контролното.
Преди около осем години в едно благоевградско училище се бе разиграла следната сценка. В час по математика учителката прави забележка на осмокласник да стои мирно и да не се бие в час със съучениците си. В отговор младежът й отправя сочна триетажна псувня. В отговор на псувнята учителката пък го ошамарва пред целия клас. Докато плющят шамарите, другите ученици проявяват репортерски усет и заснемат с мобилни телефони сценката. Получава се клипче за чудо и приказ, което още същия ден е качено в мрежата.
Дотук нищо интересно, нищо необичайно за съвременното българско училище. Вече се приема за нормално хлапетата да говорят на даскалите какво ли не и да снимат с телефоните си още по какво ли не. Интересното следва нататък.
Бащата на бития осмокласник (Кирил Денчев е името на бащата, запомнил съм го!) добавя към учителските плесници още няколко свои - родителски, след което наказва сина си през уикенда да не играе на компютъра и да не излиза навън. Плюс това заявява, че няма никакви претенции към математичката! Няма да я съди, няма да настоява за уволнението й! Представяте ли си?!
Оттогава, както казах, вече минаха осем години. Не знам в каква посока се е развил този момък, но съм сигурен, че повече не е псувал учител. Баща му се е погрижил за това.
Далеч съм от мисълта, че уважението към учителите може да се постигне единствено с шамари. Но пък със смешни и ялови закони - хич!
Впрочем, следващия закон, който очаквам, е да ни задължат да се възхищаваме на депутатите. И той да не бъде само с препоръчителен характер...