А ако живеем в мултивселена?

/КРОСС/ Идеята, че физическите закони и константи са необяснимо точно настроени така, че да се появим ние и то в единствено възможната среда за живот, трябва да се обмисли внимателно, казва Джерант Люис (Geraint Lewis), професор по астрофизика в Университета в Сидни.

Тази идеята се върти в продължение на десетилетия, но остава в периферията на научните дебати, смятана е за празни спекулации и дори за псевдонаучна.

Днес теориите, които се опитват да хвърлят светлина върху тази концепция, са във възход, заедно със свързаните с тях идеи от космологията и физиката на елементарните частици. Това обяснява защо космолози и философи от цял ​​свят се събраха в гръцкия остров Крит в началото на лятото, за да обсъдят и поспорят за фината настройка на Вселената.

Различни светове

Какво имаме предвид под фина настройка? Вселена с други закони на физиката, нямаше да е като нашата, нали?

Едно от нещата е, ако гравитацията бе малко по-силна, Вселената щеше да колапсира преди да се роди и една звезда. А Вселена, в която основните маси на елементарните частици, известни като кварки са различни, щеше да е море от неутрони, които не могат да се свържат заедно в атоми, молекули, и в крайна сметка живи същества. Без всякаква сложност.

Всъщност повечето от тези алтернативни вселени щяха да са мъртви и стерилни. И все пак ние като че ли имаме късмета да сме в единственото място, с точните физични закони, които да позволят нашето съществуване.

"Антропният принцип" отговаря почти тривиално - ние сме в тази Вселена, защото условията са подходящи за нас - но много ключови въпроси остават. Доколко прецизно е настроена нашата Вселена? И може ли да се запази сложността, дори и ако законите на физиката са коренно различни?

Във вселени, където тъмната енергия, която задвижва разширяването на вселената, е значително по-мощна, материята ще бъде незабавно разпръсната и няма да се формират звезди и галактики.

Но в някои вселени, чиито ядрени свойства на материята са различни от нашите, все пак може да се получи нещо като звезди. И въпреки че тези звезди ще имат съвсем различна температура и живот от нашите собствени, те все пак могат да осигурят източник на енергия за възникване на живот.

А ако живеем в мултивселена?

Макар че има много конкуриращи се теории, водещата идея, която подкрепя възгледа за фината настройка, разчита на "вечната" инфлационна космическа експанзия да произвежда огромно море от отделни вселени в рамките на концепцията, известна като мултивселена. Тя е свързана с М-теорията, водещ вариант на струнната теория, която предполага, че всяка една от тези мънички вселени ще има свои собствени закони на физиката.

Както идеята за мултивселената, така и М-теорията се радват на ренесанс. Това е отчасти защото се прогнозира да се открият нови неуловими досега елементарни частици, които биха могли да опровергаят тези теории (или потвърдят), в Големия адронен колайдер - най-големия ускорител за частици в ЦЕРН, близо до Женева, Швейцария.

Ако това състояние на нещата остане, ще трябва да отговори на много повече въпроси, като например как M-теорията ще опише специфичните закони на физиката за всяка парченце в мултивселената?

Има и такива, които мислят, че можем да се отървем напълно от концепцията за мултивселената с нови математически идеи, предполагащи, че обитаваме една единствена вселена, без алтернатива на нейните основни закони, и така отхвърлят всякакви притеснения за фината настройка.

В основата на всички тези потенциални обяснения са сериозни философски въпроси. Дали приемането на мултивселената като решение за фината настройка е научно, според традиционното разбиране, при положение, че никога няма да можем да посетим други вселени и по този начин никога няма да можем да проверим това обяснение експериментално? А това ново определение на науката, с невидими и неподлежащи на проверка неща, не я ли приближава твърде близо до религията?

Очевидната фина настройка на физическите закони, предпоставящи комплексността и живота, остава една от особеностите на нашата Вселена. Ние може да сме просто част от една много по-голяма, много по-странна мултивселена, но да приемем тази гледна точка на космоса може да означава, че трябва да променим представата си за това, какво е науката и това ще бъде трудно.