Захариева: Европейската перспектива на Западните Балкани е приоритет не само на Българското председателство, а и за Еврокомисията

/КРОСС/ Европейският път и перспектива на страните от Западните Балкани не е възможен без подкрепата на националните парламенти и на Европейския парламент, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Тя участва в Интерпарламентарната конференция за Общата външна политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана в София, съобщават от пресслужбата на парламента. Двудневният форум, организиран от Комисията по външна политика и Комисията по отбрана на Народното събрание, е второто събитие от парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Министър Екатерина Захариева подчерта, че европейската перспектива на страните от Западните Балкани е не само основен приоритет на Българското председателство, но и на Европейската комисия.

"Това уверение получихме вчера от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и отбрана Федерика Могерини", добави тя.

"Най-важно е да намерим начин да подпомогнем реформите в страните от Западните Балкани", подчерта Екатерина Захариева.

Тя уточни, че на срещата на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС в София е било постигнато съгласие, че европейската перспектива на страните от Западните Балкани е основен приоритет и той е свързан със стабилността, сигурността и просперитета на целия ЕС.

"В същото време се съгласихме, че ние като съюз трябва да сме готови да ги приемем, когато те изпълнят критериите за членство", добави българският външен министър.

"Стратегията за Западните Балкани на ЕК е всеобхватна, дългосрочна, навременна, честна, без да дава напразни надежди, но и много стимулираща и мотивираща. В нея има шест конкретни инициативи, които са основни и ще подпомогнат европейската перспектива на страните от Западните Балкани", посочи тя.

Българският външен министър оцени като позитивна предвидената в стратегията възможност за участие на страните в различните формати на европейските институции.

"Това ще им позволи не само да се подготвят за членство, но и да имат възможност да изразяват становище и по въпроси, свързани с бъдещето на ЕС и с неговите политики", допълни Захариева.

В изказването си пред участниците в интерпарламентарната конференция Екатерина Захариева посочи, че само изграждането на коридор № 8 би увеличило с 6 процента брутния вътрешен продукт на държавите, през които минава и би създало 200 хиляди нови работни места.

Председателят на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС- Сърбия в Европейския парламент Едуард Кукан отбеляза, че по време на първото си председателство на Съвета на ЕС България има възможност да покаже лидерство и фокусът, който поставя върху Западните Балкани ще бъде последван и от австрийското и румънското председателство. Той посочи, че включването на Западните Балкани е високо в дневния ред на ЕС и изрази надежда това послание да се чуе ясно и силно и партньорите в региона да разберат, че е набрана инерция.

"Условията и критериите за присъединяване са достатъчно ясни", подчерта Едуард Кукан и допълни, че Копенхагенските критерии от 1993 г. са самата тъкан на нашия общ проект и са валидни и днес.

Той припомни, че първият критерий е свързан със стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, човешки права и съблюдаване на правата на малцинствата. По думите му подобряване на регионалното сътрудничество също е от ключово значение за бъдещото разширение на Съюза.

Едуард Кукан посочи, че на датата 2025 г. трябва да се гледа като на ориентир, а не като на някакъв задължителен и краен срок за приемане на нови членове в семейството на ЕС.

"Ако някой смята, че те автоматично ще се присъединят през 2025 г., греши", каза още той.

"Вместо да се концентрираме върху самата дата, трябва да се концентрираме повече върху реформите и върху това, което трябва да се направи, за да се подпомогне разширяването", смята председателят на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС- Сърбия в Европейския парламент.

"Необходимо е да засилим сътрудничеството между страните от ЕС в областта на сигурността и отбраната", отбеляза в изказването си изпълнителният директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за Европа и Централна Азия Томас Майер-Хартинг.

"Днес сме свидетели на икономически растеж и на намаляваща безработица, но те не са достатъчни за европейците, защото същевременно се увеличава несигурността в нашите държави", добави Томас Майер-Хартинг.

Той подчерта, че една от най-важните задачи на парламентаристите е да разберат промяната в обществените нагласи. Гражданите по думите му искат нещо ново, искат сигурност.

"Те разбират, че ситуацията в света е различна, и новите времена носят нови опасности, които могат да разрушат това, което сме постигнали в Европа, допълни още Томас Майер-Хартинг.

"Като политици, ние трябва да разберем и да прегърнем идеята за Европа. Цялата среда по сигурността според него се променя и това изисква да се засили сътрудничеството в тази област, посочи изпълнителният директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за Европа и Централна Азия. Имаме нужда от ясен ангажимент от всички държави-членки за подобряване на нашето партньорство по тези теми", добави той.

Томас Майер-Хартинг подчерта, че регионът на Западните Балкани също вече има своите проблеми с организираната престъпност и също е уязвим от влиянието на външни религиозни идеологии, той е и част от маршрутите на бежанците.

"Ето защо е много важно да намерим необходимите инструменти, за да направим така, че държавите от Западните Балкани да останат стабилни", допълни той.

По думите му в момента е набрана политическа скорост в региона и тази възможност трябва да се използва.

"Особено важно е да гарантираме, че всички, които искат да влязат в ЕС, наистина споделят нашите европейски ценности и че техните политики съответстват на нашите", каза Томас Майер-Хартинг и посочи като един от възможните подходи към тях провеждането на справедливи и отворени дискусии по въпросите на сигурността.