БСК е против административното определяне на минималната заплата и осигурителните прагове

/КРОСС/Въздействието на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове минава през различните сектори по различен начин, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria On Air заместник-председателят на БСК Димитър Бранков. По думите му в предприятия и сектори с високо средно възнаграждение увеличаване на минималната заплата, или ръст на осигурителните доходи по професии няма да окаже особен ефект.

В региони като видинския, обаче, „където в редица общини средната заплата е около 500 лв., при средна за страната около 800 лв., няма как да не очаквате въздействие от увеличване на минималната заплата", отбеляза Бранков. Той посочи, че позицията на БСК е да има един по-внимателен подход при преговорите и отказ за административно определяне на най-ниското възнаграждение в страната, а също и на минималните осигурителни прагове.

Бранков подчерта, че увеличението на минималната заплата ще има ефект върху региони с голяма безработица и ниско заплащане. Той допълни още, че направените анализи сочат, че „в дългосрочен аспект не може да се разчита увеличението на доходите да бъде локомотив на растежа. Фокусът трябва да е върху реформи и сектори, които са функционални -като образование, инфраструктура, регулативна среда и др".

Заместник-председателят на БСК посочи още, че увеличението на средната работна заплата в страната на годишна база от 2013 към 2014 е 10%, при скромен ръст от около 1-2 % на производителността за същия период.

Бранков подчерта, че осигурителните прагове следва да бъдат договаряни на фирмено и след това на браншово ниво, а не административно.