78% от домакинствата в страната живеят с недостатъчно пари

/КРОСС/78,5% от домакинствата в България живеят без необходимите средства за поддържане на нормалните битови разходи, въпреки спада на стойността им, съобщиха днес от КНСБ.

Общата стойност за издръжка на четиричленно семейство възлиза на 2 235 лева, а на едно лице - 558, 82 лева. Този доход покрива разходите за храна, поддръжка на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка.

С такъв доход разполагат едва 21% от домакинствата в страната, а 30,5% живеят под прага на абсолютна бедност, който за последното тримесечие е 297 лв. на месец за едно лице. Останалите 48% от българското население живеят с доход между 297 и 559 лева.

Причини за масовия недостиг на средства са безработицата, с коефициент 12.3%, ниските трудови възнаграждения и т.нар. "капан на бедността", в който работещите не могат да преминат прага на бедност, поради ниско заплащане.

34% процента от българите живеят в тежки материални лишения, което ни слага начело в класацията преди Румъния и Гърция, а почти половината от населението е изложено на риск от бедност.

Средната работна заплата плавно нараства, но темповете на увеличение са недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на жизнения стандарт на населението, показва изследването на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

Въпреки това, за първи път от 2009 г. насам ръстът на възнагражденията е съпроводен и с ръст на наетите лица, а това е белег, че икономиката започва своето "събуждане", генерирайки нови работни места (2.0%)

От КНСБ съобщиха, че ще настояват за за приемането на конкретни мерки за повишаване на доходите. Сред тях са приемане на механизъм за нарастване на минималната работна заплата, като най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60% от средната работна заплата. Така с коефициентът 1,3 минималната работна заплата се гарантира издръжката на един възрастен човек от семейството и едно дете, а горната граница от 60% от средната работна заплата е европейски стандарт.

Сред предложенията са още да бъде въведена диференцирана минимална работна заплата за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1,5 от минималната работна заплата за страната (690 лв.).