Зарков: От двата антикорупционни законопроекта може да се направи работещ закон

/КРОСС/ Ако мнозинството иска и държи да прокара точно своя законопроект, те имат гласовете за това, но би било проява на разум и държавническо поведение след обсъжданията, които текат, да се вземат предвид критиките по различните законопроекти и да направим един работещ закон. Това каза пред „Хоризонт" по повод проектите за нов антикорупционен закон Крум Зарков, заместник-председател на ПГ на БСП. По думите му, отделни детайли от проектите се използват като причини нещо да не се направи.

Дебатът на първо четене е от съществена важност, тъй като все още не сме уточнили какво точно трябва да прави бъдещата антикорупционна агенция, кой да го прави и как да го прави, каза Зарков. Относно анонимните сигнали той посочи:

Ако тя може да се самосезира, да се задейства от медийна публикация, включително неподписана, ако може да внедрява агенти, да използва разузнавателни средства, то анонимният сигнал тук ни е най-малкият проблем и трябва да търсим много по-сериозни защити за евентуални злоупотреби.

Очертавайки като ключова тема обсега на лицата, визирани от законопроектите като обект на разследване, Зарков отбеляза:

Едно е Агенцията да работи върху един контингент от 7-8 хиляди души, друго е потенциално всеки да може да бъде обект на тази работа. И това е една от съществените разлики между законопроектите на ГЕРБ и на БСП. В законопроекта на БСП са разписани категориите лица, срещу които агенцията може да води разследвания. В проекта на ГЕРБ потенциално всеки може да бъде обект на разследване.

В коментар по другия спорен казус - кой да излъчва ръководителя на бъдещата антикорупционна агенция Крум Зарков посочи:

Корупция се генерира там, където има власт - тоест основно в правителствата и мнозинствата, които ги подкрепят. Затова ние преценихме, че е по-удачно тази агенция да се извади над обичайните политически страсти и борби. По конституция надпартийната фигура е президентът на републиката. Направихме това предложение не заради името на президента, а заради функциите на президента по конституция.

Дебатът за отнемане на незаконно придобито имущество и какво да се случва с него след отнемането му не би трябвало да е обект на този закон, смята още Крум Зарков:

Имущество по българския специален закон се отнема по гражданско-правен ред, докато корупцията трябва да се бори с методите на наказателното право. Неслучайно в първите варианти Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не беше включена в състава на този орган. Тя се появява сега, някак "пришита" към него. Неслучайно и в последния мониторингов доклад от януари 2017-а специално е обърнато внимание това решение да се преосмисли.