Ген. Николов: Строежите на къщи в "Аспарухово" нарушават и библейското правило

/КРОСС/ген. Николай Николов, директор на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението"

- Ген. Николов, от калта след потопа изплуваха много тревожни въпроси. Като шеф на основните спасителни операции вие дължите някои отговори. Има ли държава? Кмет ли няма? Или Бог ни наказва?

- Държава определено има. Задълженията на всеки неин служител и граждани са регламентирани в Закона за защита при бедствия. Има създадена стройна организация за планиране и управление на извънредни ситуации. Това скърцане, което се получи в първите часове след пороя на 19 юни, е неприятно. Тези упреци "няма държава" и т.н. не се гледат с добро око от пострадалите. За радост още на 20 юни сутринта съвместните действия на централната и общинската власт продължиха на по-добро ниво.

- Въпросът е доколко тези действия бяха законосъобразни и навременни.

- По закон е изградена Единна спасителна система, чиито основни части са полицията, Бърза помощ и националната служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Те се допълват от армията, неправителствени организации, граждани, частни фирми. Има си законен ред за техните действия. Подава се сигнал на тел. 112, оттам - на дежурния в нашия оперативен център, на полицията, Бърза помощ и общината. Имаме готовност за незабавна реакция.

- Обаче закъсняхте май.

- Не е вярно! Даже по стечение на обстоятелствата нашите автомобили са били в "Аспарухово", преди да бъде подаден сигналът на тел. 112. Три дни по-рано от МОСВ и НИМ се получи предупреждение до нас, до местната власт и областната администрация, че в района се очакват обилни валежи. Щом започна дъждът, мълния подпали пожар на ул. "Розова долина", а отделно разбрахме, че две къщи може да се наводнят. Така че бяхме там, преди да се излее калта.

- Но чухме, че въвеждането на бедствено положение е закъсняло. Кой трябваше да го направи?

- Кой какво трябва да направи - това е указано в Националния план за защита при бедствия. Част втора се отнася за наводненията. Другите са за земетресения, масови пожари, обледявания и т.н.

- Виждам плана на бюрото ви. Част втора - цяла книжка, над 30 страници.

- Вътре пише, че кметът въвежда бедственото положение. Ако то засяга две и повече общини - областният управител, а ако засяга две области - правителството. Нашите експерти правят сега анализ на всички действия в "Аспарухово" по изпълнението на плана. Скоро ще ви кажем кой какво е направил, след като калния поток се изля.

- А причините? Човешка грешка? Или природата надви човека?

- За вината аз не мога да се произнеса. Има досъдебно производство. Но смятам, че човешките грешки се съчетаха с природното бедствие, за да се стигне до 12 жертви. Недобър контрол по сметосъбирането. Незаконно строителство. Там има едно голямо дере - сухо в нормално време, което свършва в долния си край в центъра на "Аспарухово". То е гъсто застроено. И в Библията пише, че строиш ли къща, трябва да избереш висок скалист бряг, а не така - долу, в пясъка, до реката. Тия къщи са построени точно там, където не трябва, в нарушение даже на библейското правило. Много от тях са незаконни. Някои са правени преди 40 години, след като се е наложило изграждането на нов язовир наблизо и селото от "чашата" му се е преселило. Непоправимото се случи в наше време.

- Каква жива сила и техника хвърлихте в спасителните действия?

- В "Аспарухово", "Аксаково", Добрич и Търново бяха ангажирани над 1000 пожарникари, спасители и полицаи. С 40 пожарни и спасителни автомобили, моторни помпи и др. машини. Във Варна и Добрич още сме на терен. В "Аспарухово" сега доставяме фургони, за да дадем подслон на 100 души поне. С Червения кръст уточняваме с какво ние можем да помогнем и с какво те.

- Друг път при бедствия и аварии сме свидетели на спорове и скандали между Гражданска защита и пожарната кой е по-добър в борбата с авариите. Сега не чухме свади, Гражданска защита изчезна сякаш...

- Допреди 3 г. службата "Гражданска защита" беше към Министерството за извънредните ситуации (начело с Емел Етем - б.а.). Със закриването на това министерство тя влезе в МВР. Една година по-късно бе обединена с пожарната в служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Резултатът е добър. Усилията на спасителите и пожарникарите са обединени, спорове няма, има по-бърза реакция. Новата структура е по подобие на други в Евросъюза.

- Някои жалят тия дни за министерството на Емел Етем. По-мощна служба трябва, казват, срещу бедствията.

- Борбата с такива сериозни бедствия не е по силите на една служба, колкото и мощна да е. Затова е създадена Единната спасителна система. Нейна основна задача е превенцията, т.е. да се отстранят предпоставките за бедствията. Друга задача е да се подготвят гражданите за реакция в кризисни ситуации. И трета - отстраняване на последиците от бедствието. Без да подхвърлям упреци назад, ще кажа, че доскоро ние нямахме стратегически документи за Единната спасителна система. Но вече имаме стратегия за намаляване риска от бедствия до 2020 г. Оттук нататък е нужна политическа воля за финансиране, реформи, поправки в нормативната уредба. През 2015 г. трябва да е готова с интерактивна карта на България с нанесени на нея критични инфраструктури (речни корита, язовири, водоеми и др.) и с анализ на риска.

- Стотици доброволци нагазиха калта в "Аспарухово". Телевизиите ги снабдяваха с лопати. Бива ли така?

- Това са т.нар. спонтанни доброволци - виждайки трагедията, те тръгват да помогнат. Това желание е похвално, но когато няма подготовка и човек, който да поставя задачи, то създава сътресения. За пожара в Бистрица се стекоха толкова много доброволци, че нямаше как да ги извозим. Едно момче беше заспало от умора, не вдигаше телефона, и го търсихме цяла нощ... Ето защо ние обучаваме доброволци - екипирани и знаещи какво да правят на мястото, където има нужда от помощ. Имаме в момента одобрени 2240 души в националния регистър. 900 преминаха курс на обучение. До месец ще създадем асоциация на доброволните отряди от спасители, която ще координира тяхното развитие. Ръководството на пожароспасителни отряди е отговорност на кмета. Но ние му помагаме, защото той има много задачи. Кметът е министър-председателят, а общинарите са народното събрание в бедствени ситуации. Ако бедствието не им е по силите, те се обръщат към областния управител, а той - нагоре по веригата в държавата.

- И днес не знаем къде се скъса тая верига при наводненията в Бисер и Цар Калоян. Затова ли не си извадихме поуки от трагедиите там?

- Ежегодно министър-председателят издава заповеди, с които задължава министрите на регионалното развитие, земеделието, околната среда, икономиката и енергетиката, областните управители и кметовете да направят преглед на водоемите и речните корита. Едни комисии правят проверки, констатират, предписват - изчистете си, поправете си и т.н. На следващата година пак. Но не се случва нищо. Това трябва да се промени. С промяната на Закона за вадите ще се създаде централен орган с правомощия да извършва проверки, да предписва мероприятия и да санкционира.

- Каква е драмата със системата за ранно оповестяване - то не е ли черна дупка, в които се наливат пари?

- Драмата е в непознаването на системата. Тя е за оповестяване и ранно предупреждение. Оповестяването е за изпълнителната власт и органите за управление. Ако стане земетресение, с едно копче от съседната стая се оповестяват около 3000 души - от премиер надолу, които имат задачи по Националния план за защита при бедствия. Ранното предупреждание - това са сирените, които преди години, когато се готвехме за война, са създадени да свирят при въздушна атака. Сега те в 10-те най-големи града могат с глас да предупреждават за опасността. Например: "След 2 часа над София ще има буря, моля гражданите да се приберат, да затворят прозорците и да изпълняват допълнителните указания." Тази система няма как да се използва за внезапни събития.

- Затова ли не се задейства в "Аспарухово"?

- Там радиото и телевизията предупредиха за проливни дъждове. Но първата вълна на калния поток мина за минута и половина.

- Синоптиците предупредиха: през лятото ще вали. Какво правим?

- Анализ на риска. Като се знае, че в Трън има 17 дерета, а едно е опасно, да се вземат мерки - почистване, готовност за евакуация на живеещите наблизо. Когато стане интерактивната карта, ще знаем къде какво трябва да се направи по план. Така ще може да се търси отговорност от длъжностните лица. Но и всеки от нас трябва да носи отговорност за самия себе си - да застрахова жилището си, да почисти дерето до него, да не хвърля боклук. А не после да разчита на героизма на спасителите.

Източник: "Труд"