Наводненията показаха нуждата от звено за защита при бедствията

/КРОСС/Наводненията тази година показаха нуждата от звено за защита при бедствията, което да обединява усилията на всички засегнати ведомства, особено по отношение на превантивните дейности. Това коментира в интервю за Дарик бившия директор на Гражданска защита Андрей Иванов.

Той припомни, че преди години съществуваше Постоянна комисия за защита при бедствия и аварии към Министерския съвет - тя беше унаследена от междуведомствената комисия, но нейната основна задача сега е да плаща щети след бедствия.

Според Андрей Иванов няма значение как и къде е структурирано звеното за защита при бедствия, въпросът е да има работещи връзки между всички засегнати институции.

„От мен няма да чуете, че министерството е било незаменимо, но трябва едно нещо да подчертая. Няма значение като административна структура къде и как ще бъде структурирано звеното за защита при бедствия, въпросът е какви са връзките между отделните министерства и ведомства, които имат задачи при защитата от бедствие и как работят тези връзки", обясни той.

„За мен в момента такова звено, което да обединява, липсва. Особено в частта, когато трябва да се извършват превантивните дейности. Преди година имаше постоянна комисия за защита при бедствие и аварии към Министерски съвет, която е унаследена от Междуведомствената комисия. Но основната задача на Междуведомствената комисия е по ликвидирането на щетите", каза Иванов.

„В цяла Европа тази структура се нарича Гражданска защита В България независимо, че масово се използва това наименование, в нормативната база няма такова животно", разкри още той. „Необходимо е да се направи пълен анализ на системата за защита чрез публично-частно партньорство и частният бизнес да се привлече, да се доразвие доброволчеството в нашата страна, да бъде дооборудвано", коментира Иванов.

При сливането на структурите на Гражданска защита с тези на пожарната голяма част от специалистите по защита на населението бяха освободени и се получи един вакуум, коментира още Андрей Иванов. Като един от авторите на действащия закон той подчерта, че децентрализираната система за реакция при бедствия и аварии е по-добра от централизираната, защото местните власти и структури могат да реагират по-бързо вместо да чакат някой отгоре да поеме на ръчно управление операцията. Това според него ще стимулира и кметовете да бъдат по-активни в превенцията - да ремонтират канали и диги, което е скъпа дейност:

„За съжаление, точно такова впечатление се създава у хората, че не се извършват необходимите дейности. И на много места действително не се правят, но трябва да отчетем и друго. Дъждове винаги е имало и ще има и занапред. Последните години като че ли по-големи количества дъжд за кратко време се изсипват над дадена територия. След като не е направена необходимата превенция - корекция на реките в населените места, стени, които да отклонят по-големите количества не към населените места, дигите. Става дума за пари, и то за много пари. На всички е ясно, че това не може да стане за година-две. Но ако беше правено последните 15-20 години, досега голяма част от тези инженерни съоръжения щяха да бъдат построени. Там, където е ставало наводнение, да се допусне аналогично наводнение, е престъпно", заяви Андрей Иванов.