Орисията да си жена в исляма

/КРОСС/ В представите на повечето европейци жената изначално е изключително онеправдана в ислямския свят. Според Корана обаче мюсюлманките имат правото на наследство и развод, статут, който жените на Запад ще получат след столетия борба. Свещената книга на мюсюлманите приравнява мъжа и жената пред Бога с еднакви задължения и отговорности.

Като задължение на всеки съпруг е вменено да издържа жена си, при това трябва да го прави с радост, без упрек, ощетяване или снизхождение. Жената мюсюлманка има право на жилище, облекло, храна, основни грижи и благополучие. Жилището трябва да бъде такова, че да осигури на съпругата разумно уединение, комфорт и независимост. Това важи и за облеклото, храната и основните грижи. Освен това Аллах повелява на мъжа да се отнася към жена си с обективност, да уважава чувствата й и да бъде добър с нея.

Мъжът няма право да ограничава свободата на своята жена. Ако той не изпитва любов и симпатия към нея тя има право да се раздели с него и никой не може да й попречи по пътя към нов живот. Дори известните арабски поети са възпявали жената и виното - двата забранени сега плода. Древният стихоплетец Абу Нуас е писал предимно за виното и е възпявал красотата и нежността на дамите. Сирийският поет от миналият век Низар Каббани е посветил цялото си творчество на жената и любовта, възнасяйки я едва ли не до богиня. Звучи толкова трогателно. Но дали е така всъщност? Спазват ли се тези уважителни заръки на Корана или всеки си тълкува свещената книга както му е изгодно ?

По принцип повечето мъже в ислямския свят не искат и да чуят за равноправие с жените.

Имах един познат от Либия, който преди много години ми каза, че „жената е като килим - трябва да бъде тупана профилактично, за да не хване прах". Друг "мъдрец" от Йемен твърдеше, че „жената е просто един гардероб. Мисията й е само да пази детето в утробата си, след което е непотребна."

Никак не е приятно да се сравнява тази, която дарява живот, кърми и възпитава с килим или гардероб! Въпреки всичките усилия на жените мюсюлманки да вървят в една редица с мъжете, това се получава в изключително редки случаи , и ако се случи, то най-често е далеч извън съответната държава. С малки изключения, разбира се. Светските арабски държави са показали с пример своето уважение и респект към представителките на нежния пол. В Сирия, Мароко, Ливан и Судан, например, жената е стигнала до пиедестала на министър.

Нагледен пример за растящата роля на нежния пол в обществения и политически живот е фактът, че в момента почти всички арабски страни са изпратили у нас жени за посланици. Това са Судан, Египет, Ливан, Сирия, Алжир, а до скоро Мароко и други.

В Саудитска Арабия обаче жената все още се третира по ужасен начин. Тя не само е без необходимите права, но и от малка й се внушава, че е никой. Тя, жената, не съществува, тя е от дявола! Шериатът в тази страна действа по някакви си негови интерпретации с неописуема жестокост. Там момиченцата могат да бъдат пребивани, убивани с камъни, заравяни живи, обрязвани, изнасилвани. Дори наскоро Комитетът на ООН по правата на детето призова властите в Рияд да преустановят суровата дискриминация спрямо непълнолетни момичета и да отменят законите, които предвиждат пребиване с камъни, ампутация на крайници, линчуване и екзекуция за деца. В доклада на комитета се казва, че в Саудитска Арабия децата, навършили 15 г., вече са обект на съдебно преследване наравно с възрастните и могат да бъдат осъдени на смърт.

През януари са били екзекутирани 47 души, четирима от тях са били под 18-годишна възраст при произнасяне на присъдата. Преди време във в. "Индипендънт" беше описана потресаваща история, възмутила цялата световна общественост.

Баща насилвал брутално петгодишната си дъщеричка почти пред очите на майката, която била в другата стая и всичко чувала, но нямала правото да се намеси. След гаврата бащата убил детето си. И какво си мислите - насилникът-изверг е оправдан, като е платил кръвен данък. Жестоките средновековни закони на Кралството продължават да действат, напълно компрометирайки исляма. По същия начин и терористите от „Ислямска държава" изопачават исляма, като в името на Аллах извършват атентати, режат глави и безчинстват.

За Саудитска Арабия смъртното наказание е нещо нормално, като глоба в градския транспорт у нас. Наскоро там екзекутираха дори и принц. Турки бин Сауд Ал-Кабир получи смъртна присъда заради убийството на негов сънародник. Явно е време да си припомним легендарните думи на германския пастор Мартин Нимьолер: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах - не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах - не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзните дейци, аз мълчах - не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах - не бях евреин. Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори."

Автор: Оля Ал-Ахмед, standartnews.com