The Economist: Защо Америка е в състояние да се възстанови и след фиаско като Афганистан

/КРОСС/ Изгодното географско местоположение дава на САЩ много предимства пред техните конкуренти, включително свободата да допускат катастрофални грешки, пише Робърт Д. Каплан в статия за британското издание The Economist.

Съсухрени ветерани от испано-американската война от 1898 г., които маршируват само на няколко метра от мен на парада по повод Деня на паметта през 1958 г. на Източния булевард в Бруклин. Това е един от най-ранните ми и най-ярки детски спомени. Испанско-американската война, която започна в Куба и последвалата след нея кървавата продължителна американска окупация на Филипините, обяви появата на САЩ като световна сила. И тази сила се основаваше на географията. Ханс Моргентау, основателят на „реализма" в международните отношения, нарече географията „най-стабилния компонент на националната власт".

Америка е огромен и богат континент, плътно свързан с плавателни реки, с достъп до всички основни морски пътища, като същевременно е защитен от океаните от евентуалните удари на Стария свят. И тази география все още играе важна роля, въпреки факта, че технологиите значително смалиха нашия свят. Въпреки патологиите на този по-близък, по-взаимосвързан свят - тероризъм, вирусни пандемии, ransomware - Америка, за разлика от Китай, е самодостатъчна с въглеводородите си.

На южната граница, за която се оплакват американските консерватори, се появяват само бедни мигранти, а не войници на две армии, какъвто е случаят на южната граница на Китай с Индия. Тази география улеснява обяснението защо Америка може да прави грешки и да се проваля в една война след друга, но напълно да се възстановява от тях, за разлика от по-неблагоприятно разположените и не толкова големи държави, допуснали и съвсем малка грешка.

Поради това историите за разпадането на Америка са ненужно преувеличени. Географията е дарила Америка с такава сила и такава защита, че - в условията на все по-тесен свят, страната може да запази своето имперско положение с икономически и военни задължения, разпръснати по целия свят. Америка може да се откаже от неуспешните сухопътни интервенции в Близкия изток, но нейният флот и военновъздушните сили все още патрулират огромни части от планетата и са бастион на съюзнически системи в Европа и Азия. Хаосът на летището в Кабул след изтеглянето на Америка от Афганистан е поразителен, но стратегически образът надделява над съдържанието. Не забравяйте, че след падането на Сайгон през 1975 г.

САЩ спечелиха Студената война. Дори манията на американските елити за правата на човека е географски основана, тъй като защитата, предоставена от океаните, е породила подозрението им за безмилостната политика в реалния свят, изисквана от държави с недотам добре осигурени сухоземни граници. САЩ все още имат способността да стоят настрана и да вземат морални решения в съответствие с този императив. Географският рай на Америка все още й дава предимство пред противниците й сред великите сили. И това е така, въпреки вътрешните заплахи. Те включват предизвикателствата пред социалното сближаване, породени от новите технологии и икономическото неравенство, срещу които географията не може да гарантира защита (и които вълнуват други страни, особено Китай и Русия, които се борят за статут на велика сила). Глобализацията възобнови вътрешните разделения, като включи богатите американци в световната космополитна класа и измести масите бедни американци извън нея. А социалните медии, за разлика от великите вестници на своето време, насърчават и привличат крайности, отравяйки обществените настроения и политическите партии. Това са вътрешните предизвикателства, които сега заплашват американската мощ.

Този проблем се усложнява от историята. Ърнест Ренан, френски политически философ от XIX век, пише: „Забравата и... неразбирането на историята са ключови фактори за формирането на нацията; по този начин развитието на историческите изследвания често представлява заплаха за държавата".

Всъщност митичното, триумфално възприемане на миналото беше съществен елемент от победите на Америка в двете световни и в Студената война. Днес обаче историческите изследвания, разкриващи много факти, от които Америка трябва да се срамува, подтикват дълбоки тилове да открият патриотизъм на различна основа, който все още приема факта за завладяване на континента, въпреки че методите на това завладяване предизвикват угризения у мнозина. Почти невъзможно е да си представим този Ден на паметта от 1958 г. с хората, събрани около мен в либерален Ню Йорк, за да поздравим ветераните за явната и ненужна имперска война. Огромната география на страната, която стои в основата на нейната хетерогенност, всъщност би могла да помогне за смекчаване на поляризацията, произтичаща от нова интерпретация на националната история.

Не напразно основателите на Америка от XVIII век са разработили определена система на слабо населен и обширен континент, където са били необходими няколко дни за пътуване от една част от 13 -те първоначални щати до друга. Бащите основатели разбраха това, като измислиха система за контрол и равновесие, така че новата столица, разположена във Вашингтон, да не потиска различни и далечни щати, което позволява известна гъвкавост в управлението. Отличителна черта на тази география е също наличието на достъпна земя, която служи като първоизточник на оптимизъм за американския народ и неговата неприязън към елитите и аристократите.

Самата концепция за „граница", както пише историкът Фредерик Джаксън Търнър през 1893 г., е изградена на обширен континент, където има достатъчно земя за всички. Приблизителното равенство между гражданите е присъщо за изобилния пейзаж на Америка. Тук се крие произходът на днешните американци, изискващи възстановяване на средната класа и активни политически действия. Те искат да смекчат рязкото икономическо разделение на страната. Това от своя страна ще спомогне за изглаждане както на политическите, така и на расовите разделения, предотвратявайки преминаването към плутокрация, заплаха от която има в някои щати на страната. Не забравяйте, че властта е относителна.

Вътрешното напрежение в Америка е видимо на повърхността, докато в Китай и Русия е много по-малко прозрачни. И те нямат такъв късмет с географското си местоположение. Китай изпитва затруднения по границите си и прибягва до крайни мерки за потискане, за да държи под контрол своите етнически и религиозни малцинства. Русия е опасна сухопътна сила с няколко естествени граници и затова е склонна към посегателства върху чужди територии, както показва историята; тук се крие дълбоката причина за руската агресия.

Нещо повече, Китай и Русия са прекалено зависими от един лидер и техните твърди автократи маскират дълбоки социални и икономически разделения в огромните континентални пейзажи. По този начин ние се фокусираме твърде много върху силата на трите велики сили. Но всяка от тях може да засили собствената си слабост, което ще доведе до изостряне на анархията в света. Обикновено влиянието на великите сили и империи задържа хаоса. Може да възникне въпросът коя - или кои - от великите сили ще отслабне по-бързо от останалите? Управлението на тези промени може да определи резултата от борбите между тях. Коя има гъвкавост, вградена в политическите структури?

Американската демокрация, въпреки широко разпространените и възникващи предизвикателства, демонстрира по-голям исторически капацитет за адаптация и прераждане от други големи системи. Огромната и богата земя на Америка със сигурност насърчава интровертен протекционизъм. Въпреки това страната все още се нуждае от съюзници и надеждни възпиращи средства в по-близък, клаустрофобичен свят, където Русия заплашва Украйна, а Китай - Тайван. Географският рай не може да бъде решението на всички проблеми. Както пише Моргентау, то е, между другото, ключов компонент на властта. И все пак земята с най-удачната география в света все още ни учи на надежда.

Робърт Д. Каплан е председател на Катедрата по геополитика „Робърт Щраус-Хуп" към Института за външна политика във Филаделфия, Пенсилвания. Той е автор на 19 книги, последната от които е „Добрият американец: Легендарната житейска история на Боб Герсони, най-големият хуманист в Америка" (Random House, 2021).

Превод и редакция: Тереза Герова, focus-news.net