Преп. Тит Чудотворец. Св. мчци Амфиан и Едесий

/КРОСС/ Житие на св. преподобни Тит Чудотворец

През осмия век животът на Христовата църква на Изток бил разстроен от иконоборческата ерес. Повечето от византийските императори от онова време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби срещу почитателите на светите икони. Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни начини. Поради това мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те отново се връщали в градовете и ставали смели защитници на православното учение.

Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От малък той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал монах. Целия си живот той прекарал в молитва и монашески подвизи, като проявявал кротост и смирение, любов към ближните и милосърдие. За този му свят живот Господ удостоил верния Си служител Тит с дар на чудотворство. Твърдо убеден в истината на православното учение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се проявил като непоколебим защитник на истината.

Свети мъченици Амфиан и Едесий

Амфиан и Едесий били братя по плът, а по произход - от гръцко езическо семейство. Родината им бил град Патара, в Ликия (Ликия - малоазиатска област.), откъдето техните родители ги изпратили в град Бирит (Бирит - финикийски град, славил се в древността като център на просвета и образованост, днес известен с името Бейрут.), за да изучават езическите науки. Тук Амфиан и Едесий прекарвали в целомъдрие дните на младостта си и всичките им връстници се чудели на техния добродетелен живот. Чужди на всякакви лекомислени постъпки, светите Амфиан и Едесий притежавали мъдрост. Заради това били обдарени с Божията благодат и в сърцата им греела светлината, чрез която се познава истината. Като осъзнали суетата на идолопоклонничеството, те възжадували колкото може по-съвършено да опознаят пътя на християнското благочестие и да станат раби на нашия Господ Иисус Христос.

Когато Амфиан и Едесий се завърнали от Бирит в своя роден град, намерили там баща си, повишен в сан градоначалник, който продължавал да води нечестив езически живот, както и всички техни роднини. Свети Амфиан и Едесий не желаели да живеят сред нечестивци и грешници, затова тайно напуснали родния дом и ръководени от Божия Дух, пристигнали в палестинския град Кесария (Кесария Палестинска - град в Палестина на брега на Средиземно море. В Палестина имало и друга Кесария, която се наричала Филипова и се намирала при изворите на река Йордан.). Тук срещнали един благочестив християнски презвитер на име Памфил, който по-късно приел мъченически венец за Христа (Вж. житието на св. Памфил, 16 февруари.). Този свят презвитер обучил Амфиан и Едесий в тайните на християнската вяра, просветил ги в светото кръщение, след което те постоянно се намирали край блажения Памфил, като славословели и възхвалявали Бога и се занимавали с изучаване на свещените книги и Господния закон.

По онова време император бил Максимин (Император Максимин Дака царувал от 305 до 313 г..), който приел управлението на източната половина от Римската империя от чичо си Максимиан Галерий (Император Максимиан Галерий управлявал Римската империя от 305 до 311 г..).

В онези дни, по нареждане на безбожния император езичник, специални пратеници отишли в Кесария и започнали да привикват в езическия храм всеки жител на града, за да принесе жертва на идолите. Мъжественият Амфиан, който бил заедно с християните на едно скришно място, тайно от всички го напуснал и се отправил към идолския храм, където хегемонът Урван тъкмо принасял жертва на идолите. Свети Амфиан безстрашно пристъпил към него, хванал го за дясната ръка, с която хегемонът държал жертвата, и смело пред всички го увещавал да изостави заблудата си, като не се покланя на бесове и идоли, създадени от човешка ръка. Воините на хегемона мигом грабнали свети Амфиан, и той получил безброй удари по устата, по лицето и по цялото си тяло; като го хвърлили на земята, започнали да го тъпчат с крака. Накрая отвели светеца в тъмницата и го оковали във вериги.

На другия ден сутринта извели свети Амфиан на съд пред хегемона. Свети Амфиан обаче непоколебимо изповядвал Христовата вяра. Затова подложили светия Христов мъченик на тежки изтезания. После отново го затворили в тъмницата.

На третия ден, след като свети Амфиан бил хвърлен в затвора, мъчителите отново започнали да проверяват твърдостта му чрез нови мъки, но тъй като светецът и този път останал непреклонен в изповядването на Христовата вяра, хегемонът заповядал да го осъдят на смърт, като го хвърлят в морските дълбини. Воините привързали един камък към тялото на светия мъченик, отплували достатъчно далече от брега и го хвърлили в морето. Тутакси морето се разбушувало, земята се разтресла, градът се разлюлял и всичките езичници се изпълнили с голям страх и ужас. След това вълните изнесли от морските дълбини тялото на светия мъченик и го положили на брега.

Така завършили страданията на свети мъченик Амфиан, през втория ден на месец април. Кончината на светия мъченик била през 306 г...

След това били заловени и измъчвани мнозина други християни, като сред тях бил и братът на Амфиан, Едесий. Някои от християните подхвърляли на разнообразни мъки и страдания, други пък изпращали в Палестина, да работят там в медните рудници. Свети Едесий бил един от тях.

Като изминала година, откарали свети Едесий от Палестина в египетския град Александрия. Александрия - град в Египет, в древността център на търговия и просвета. Веднъж той видял там езическия княз Иероклей, седнал в съдилището, страшно разярен срещу християните. (Той предавал християнските целомъдрени девойки и жени за поругание от езичниците.) Изпълнен с мъжество и дръзновение, свети Едесий се устремил към княза, ударил го пред всички по лицето, после го повалил на земята и като продължавал да го бие, същевременно на всеослушание го обвинил, че несправедливо съди. Воините, които се намирали там, веднага хванали Едесий и го подложили на мъчения, също като неговия брат Амфиан. След дълги изтезания го осъдили на същата смърт като неговия брат и го удавили в морето. Свети мъченик Едесий се преставил около 310 г...

Така и свети Едесий получил свят мъченически венец заедно с Амфиан, от Христа, нашия Спасител, Комуто въздаваме слава, с Отца и Светия Дух на веки. Амин.