Опелото на архиепископ Анастасий в Тирана събра духовници от целия свят

/КРОСС/ Предстоятели на поместните православни църкви, множество епископи, свещеници, монаси и миряни изпълниха днес катедралния храм „Възкресение Христово" в Тирана, за да се сбогуват с предстоятеля на Албанската православна църква архиеп. Анастасий (Янулатос). Той почина на 95-годишна възраст миналата събота (25 януари 2025 г.) в гръцката столица. Оттогава вече една седмица в Атина и в Тирана не спира народното поклонение пред тленните останки на забележителния духовник и богослов.

Заупокойното последование беше оглавено от Вселенския патриарх Вартоломей, а в него участваха патриарсите Александрийски Теодор, Йерусалимски Теофил и Български Даниил, архиепископите Кипърски Георги и Атински Йероним, църковни делегации от Антиохийската, Московската, Сръбската и Румънската патриаршии, Полската православна църква, Православната църква на Северна Македония, светогорските игумени на „Симонопетра" и „Ксенофонт". Патр. Даниил беше придружен от Врачански митрополит Григорий, който е имал покойния архиепископ за професор в Атинския богословски факултет. В храма присъстваха представители на Ватикана и на Световния съвет на църквите, на религиозните общности в Албания и множество политици, сред които албанският президент Байрам Бегаи и министър-председателят Еди Рама, както и министър-председателят на Гърция Кирякос Мицотакис.

В емоционално слово патр. Вартоломей каза: „Тъжно събитие ни събра днес в албанската столица - стълбът на Православието в Албания падна! Архиепископът на Тирана, Драч и цяла Албания Анастасий се престави в Господа! Той беше служител на чудото на възкръсването на местната църква след тъмната и дълбока нощ на войнстващото безбожие, след голямото гонение срещу християните от безбожен режим... Разбира се, неговото пастирство не беше безоблачно! Винаги се движеше между Сцила и Харибда и вървеше по острието на бръснача! Впрочем, той имаше дарбата да избира подходящи личности за свои най-близки сътрудници, да проправя пътища там, където изглеждаше безизходно, и да намира необходимите ресурси за възкръсването на църквата от пепелта. Свещени храмове, манастири, училища, духовна и богословска школа, болници и други благотворителни учреждения са само част от многото му постижения. По природа благ, снизходителен, отстъпчив, където беше нужно, но непреклонен и непримирим там, където интересът на Църквата го изискваше, дипломат с изключителни умения, той знаеше как да изглажда тръни, да избягва конфликти, да лекува рани, да възпитава души и да изгражда Църквата по Божия воля".

Гръцкият премиер Мицотакис каза в своето слово: „Смеем да се надяваме - в тези четири негови думи може да се обобщи животът и дейността на архиерея, с когото днес се прощаваме. Защото смелостта и надеждата бяха двата компаса, които водеха Анастасий по този прекрасен път - път неизменно до човека и неговите права. Виждаме го като скромен мисионер в Африка при гладните деца. Друг път като тих поддръжник на студентите в Гърция по времето на диктатурата. И, разбира се, като велик възстановител на православието в Албания. Повечето хора тук добре знаят какво постигна Анастасий от първия час когато пристигна в Албания през далечната 1991 г., в една пуста страна, след падането на един авторитарен режим. И въпреки това, черпейки сили от дълбоката си вяра, той основа Православната автокефална църква, основа повече от 400 енории, построи и възстанови стотици църкви, ръкоположи сто четиридесет и петима нови духовници, като в същото време основа десетки образователни, здравни и благотворителни институции. „Ние събираме камъните, хвърлени по нас от онези, които се борят с нашия труд", - винаги казваше той с усмивка на уста, - „и с тях строим църкви и училища". Неслучайно днес гърци и албанци го оплакват. Прекланяме се пред неговата личност - едновременно интелектуалец на вярата, но и обикновен слуга на ближния".

Албанският премиер Еди Рама се сбогува с архиеп. Анастасий с двадесетминутно слово: „Той дойде в Албания като верен последовател на апостолите и въздигна Православната църква. Сбогуваме се с него като Анастасий Албански - едва ли може да се намери в историческата памет друга личност, която така да е идентифицирала себе си с Албания".

Архиеп. Анастасий беше погребан в специална крипта в катедралния храм „Възкресение Христово" - както е било неговото желание.

Вечна памет!