Защо нормализацията между Азербайджан и Армения е в застой

/КРОСС/ Краят на войната между Армения и Азербайджан през 2020 г. създаде уникална възможност за установяване на устойчив мир и гарантиране на един по-безопасен, по-сигурен и проспериращ Южен Кавказ. Съществуваше и все още има огромен шанс за прекратяване на враждебните действия и прекрояване на региона в такъв, характеризиращ се с добросъседски отношения и взаимноизгодно сътрудничество.

В противовес на продължаващите преговори по процеса на нормализация между двете нации, разпоредбата, презумираща териториални претенции над Карабахския регион на Азербайджан, заложена в конституцията на Армения, се счита от официален Баку за постоянна заплаха за суверенитета на Азербайджан и остава основната пречка за постигането на окончателен мирен договор.

Баку и Ереван си размениха проекта за мирен договор 10 пъти, като някои от договорените разпоредби сигнализираха за напредък. Неочакваното предложение на Армения да подпише частично уредения документ обаче беше посрещнато с недоумение от Азербайджан. Президентът Алиев разкритикува Армения за саботирането на процеса, отбелязвайки, че са получили последните коментари на Армения с премахнати ключови неразрешени разпоредби. Според него последното е неудовлетворяващо, тъй като изключените разпоредби са от първостепенно значение за постигането на устойчив мир. Освен това той изрази загриженост, че неискреният подход на Армения, съчетан с нейното скоротечно военизиране, очевидно желание за отмъщение и маневри, насочени към отлагане на мирния процес, предполага, че Армения не преследва истински мир, а по-скоро печели време, за да увеличи военния си капацитет и потенциално да поднови конфликта.

Друг основен фактор, забавящ мирните преговори, е наличието на силни реваншистки групи в Армения, целящи да си върнат загубените територии. Тези групи открито изразяват надежди за връщане към военните действия с Азербайджан, когато геополитическата ситуация стане по-благоприятна. Това настроение се подхранва от диаспората, политическата опозиция и религиозни групи и се подсилва от нарастващите доставки на оръжия от страни като Франция, Индия и Иран. Трябва да се отбележи, че през последните години Армения почти удвои военния си бюджет и подписа договори за военни доставки на стойност милиарди евро. Съобщава се, че тези разходи се финансират чрез нарастващата й двустранна търговия с Русия, която скочи от 2,3 милиарда долара през 2020 г. на 7,4 милиарда долара през 2023 г., с прогнози да надхвърли 16 милиарда долара до края на 2024 г. Това рязко покачване на търговията до голяма степен се дължи на ролята на Армения в подпомагането на Русия да заобиколи западните санкции чрез реекспорт на ограничени продукти.

Външните заплахи за процеса на нормализиране на отношенията Армения-Азербайджан и в крайна сметка за постигането на един по-интегриран Южен Кавказ са потенциално още по-опасни. Глобалните и регионалните сили преследват свои собствени стратегически интереси, което пряко засяга текущия мирен процес, наред с други регионални въпроси.

Причините за забавянето изглеждат ясни, като комбинацията от вътрешни и външни фактори значително затруднява процеса. Ключовите вътрешни фактори включват продължаващите териториални претенции на Армения към Азербайджан, належащата необходимост от конституционни реформи, които остават нерешени, и дейностите на реваншистки групи, които се съпротивляват на промяната.