Предизвикателства пред мирния процес между Армения и Азербайджан

/КРОСС/ Мирните преговори между Армения и Азербайджан напреднаха значително, след като Баку си възвърна обратно контрола над Карабах и околните му региони през 2020 г. Двустранните преговори се оказаха много по-продуктивни и успешни от всеки друг формат, съществувал десетилетия преди това, но довел до нулеви резултати.

Азербайджан счита Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за „напълно мъртва" институция, тъй като през последните четири години липсва каквото и да е финансиране или дейност. Минската група на ОССЕ се доказа като неефективен посредник в разрешаването на конфликта между Армения и Азербайджан. Към настоящия момент статусът на Минската група остава доста неопределен. Освен това съпредседателите на Минската група (Русия, Франция и Съединените щати) в момента не са в състояние да си сътрудничат ефективно, което усложнява потенциалната им роля в бъдещи преговори.

Отношенията между Армения и Азербайджан остават парализирани повече от 30 години вследствие на дългогодишния конфликт за Карабах и съседните региони на Азербайджан. Тези територии се превръщат във възлова точка на конфликта по време на Първата Карабахска война в началото на 90-те години, когато Армения завзема контрола над международно признати територии на Азербайджан. Окупацията на азербайджански територии доведе до повече от тридесет хиляди жертви и разселването на стотици хиляди азербайджанци. След три десетилетия на дипломатически усилия, които не успяха да доведат до политическо уреждане, Азербайджан реши да прибегне към използването на сила и през 2020 г., по време на 44-дневната Втора карабахска война, си възвърна контрола над окупираните територии.

Откакто Азербайджан възстанови суверенитета и териториалната си цялост над своите международно признати територии, надеждите за мир се увеличиха. Лидерите на Азербайджан и Армения многократно са подчертавали готовността си да установят мир чрез взаимно признаване на суверенитета и териториалната цялост на другата страна и започването на регионално сътрудничество. Така например беше постигнато положително развитие по отношение на делимитацията и демаркацията на много спорни части от азербайджанско-арменската граница. Съгласувани са 15 от 17 члена от проекта за мирно споразумение между двете страни.

Тъкмо когато мирът привидно се приближава, реваншисткото усещане, дълбоко вкоренено в арменския естаблишмънт, започва да излиза на показ. Във видео, споделено онлайн наскоро, Левон Тер-Петросян, първият президент на Армения, ръководил окупацията на азербайджанските територии от Армения през 1992-93 г., се чува да казва, че Армения е разрешила 600-годишен проблем, като е прочистила напълно територията си от азербайджанци. Според бившия президент на Армения, „ако днес все още имаше представители на азербайджанците в Армения, както през 1988 г., арменците нямаше да имат своя държава и запазването на региони като Зангезур би било невъзможно без подобни мерки". Тази реч се превърна в официално потвърждение на политиката на етническо прочистване срещу азербайджанците от правителството на Армения.

От своя страна правителството на Азербайджан многократно е заявявало, че арменците, които доброволно са напуснали Карабах през 2023 г., могат да се върнат в домовете си, като приемат азербайджанско гражданство и се съгласят да живеят в съответствие с азербайджанските закони. Възниква важен въпрос защо арменското правителство не отвърне с реципрочност, като покани азербайджанците, които бяха насилствено прогонени от домовете си в днешна Армения, да се върнат. Представители на тези азербайджанци нееднократно са се обръщали към арменското правителство, призовавайки за диалог, но без резултат.
Междувременно реваншистките сили в Армения и диаспората активизират усилия за пропагандиране на териториални претенции към съседните страни. Например, на 30 декември 2024 г., говорейки за дейността на арменската диаспора, Ара Пулузян, ръководител на Централния комитет на „Арцах" Дашнакцутюн, ясно посочи целите им: „Армения, заедно с „Арцах" (регион Карабах в Азербайджан) "Джавахк" (регион в Грузия) и "Западна Армения" (източната част на Турция) е родината на арменския народ. Борбата за освобождение на родината трябва да стане колективна отговорност на всички". Изглежда, че мирът ще остане недостижима мечта в Южен Кавказ, докато този експанзионистичен начин на мислене продължава да съществува.

Дейностите на арменските реваншистки групи подчертава дълбоко вкоренените предизвикателства пред постигането на траен мир между Армения и Азербайджан. Те разкриват идеологическите основи на ръководството на Армения през годините на формиране на конфликта и степента, до която тези исторически разкази продължават да оформят съвременната политика. За да успее мирният процес, разрешаването на тези исторически недоволства и насърчаването на истински диалог между двете нации е от решаващо значение. Без това пътят към помирението ще остане изпълнен с недоверие и несигурност.