Нарастващата роля на Азербайджан в европейската енергийна сигурност

/КРОСС/ Днес въпросите на енергийната сигурност се превърнаха в неразделна част от глобалната и национална сигурност.

 Войната в Украйна наруши доставките на природен газ за много европейски страни, предизвиквайки енергийна криза, засягаща енергийната сигурност на Европа. В тази връзка Южният газов коридор, тръбопроводна система от 3500 км, осигуряваща доставките на природен газ от Азербайджан за Европа, играеше и продължава да играе все по-значителна роля в обезпечаването на енергийната стабилност на редица европейски страни, включително и България. Докато газопроводът започва от Азербайджан и завършва в Италия, маршрутът му, поддържан от разширения и междусистемни връзки, обхваща широка географска област в Европа и Евразия със значителен потенциал за растеж. В тази връзка е очевидно защо Европейската комисия признава Азербайджан за надежден партньор в паневропейските доставки на газ. Азербайджан е готов да поддържа продължаването на транзита на газ през Украйна в случай на спиране на руските газови доставки поради края на транзитното споразумение между Русия и Украйна след 1 януари 2025 г. Според президента на Азербайджан, г-н Илхам Алиев, неговата страна се стреми да окаже подкрепа едновременно и на европейските нации, и на Украйна.

Говорейки на сесията на форума Чернобио, озаглавена „Ролята на Азербайджан в новата геополитическа среда" на 6 септември, президентът Илхам Алиев подчерта ролята на Азербайджан като домакин на най-голямата климатична конференция в света, която ще се проведе през ноември тази година в Баку. Президентът Алиев обърна внимание на активните усилия на Азербайджан за преодоляване на разделенията между глобалните участници, особено при справянето с проблемите на климата, които често водят до международни раздори. Въпреки че не е голяма световна сила, Азербайджан има за цел да насърчава сътрудничеството между глобалния Север и Юг.

В днешно време страните търсят достъпни, нисковъглеродни и преди всичко сигурни енергийни доставки. Опустошителното въздействие на глобалната климатична криза подчерта необходимостта от преход към възобновяеми енергийни източници. Плавният преход на Азербайджан от изкопаеми горива към зелена енергия не само разнообрази енергийния микс на страната, но и допринесе за всеобщата борба срещу изменението на климата. На COP28 Азербайджан се ангажира да постигне 30% възобновяема енергия до 2030 г. и си постави амбициозната цел за 40% намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. Страната разполага с изобилие от възобновяеми енергийни ресурси, като само Каспийският регион има потвърден потенциал от 157 000 мегавата. Наскоро освободените от Азербайджан региони Карабах и Източен Зангезур, както и провинция Нахичеван също притежават значителен вятърен и водноенергиен потенциал. Давайки си сметка за тези възможности, Азербайджан дава приоритет на възобновяемата енергия, вкарвайки значителни усилия и инвестиции. Ключовите споразумения с международни компании имат за цел да генерират над 25 гигавата възобновяема енергия.

Богатите възобновяеми енергийни ресурси на Азербайджан не само подкрепят собствените му стремежи към зелена енергия, но също така имат потенциал да допринесат значително за плана на Европа за постигане на дял от възобновяема енергия от 42,5% до 2030 г. Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария се споразумяха да разработят подводен електрически кабел под Черно море като част от „Зеления енергиен коридор". Този амбициозен проект ще създаде най-дългия в света подводен захранващ кабел, свързващ електроенергийните системи на Каспийския регион с континентална Европа.

Срещата на министрите на енергетиката в Букурещ относно създаването на „Коридор за зелена енергия" между Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария, проведена на 3 септември 2024 г., завърши с важни резултати по изпълнението на Четиристранното споразумение и превръщането на Азербайджан в европейски зелен доставчик на енергия. Министрите на енергетиката се споразумяха за създаването на съвместно предприятие, което ще отговаря за изпълнението на предпроектното проучване, включително задачите, свързани с подводната оптична кабелна линия. Министрите изразиха и подкрепа за последващо присъединяване на България към гореуказаната инициатива.