Какво се крие зад стените на „Балкантон“

/КРОСС/ На улица „Хайдушка поляна" №6 през февруари 1952 г. е създадена първата българска музикална компания „Балкантон".

Нашият гид зад стените на музикалния гигант е Орлин Горанов. Разказва, че през Социализма си звезда само ако имаш плоча, издадена от „Балкантон".

„Имах щастието да направя две дългосвирещи плочи тук и още много други съвместни проекти. Това беше меката, мястото, където се раждаше хубавата музика", разказва Орлин Горанов.

През 80-те години, когато Горанов записва в „Балкантон", персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя тираж.

Сред звездите, които остават в историята на „Балкантон" са Емил Димитров, Лили Иванова, Паша Христова. Именно записите на всички тези звезди са поддържали компанията.

За разлика от останалите предприятия по времето на социализма „Балкантон" не е бил на държавна издръжка. Заплатите, новите записи и цялата дейност се финансират от печалбите от продадени плочи.

В началото записите се правят в Националното радио, но фабриката за издаване на плочи е била на втория етаж в „Балкантон". Първият директор е големият композитор Йосиф Цанков.

Най-силният период на компанията е от края на 60-те години на миналия век до 1985 г., когато директор е Александър Йосифов. Именно той построява четвъртия етаж със студиата на „Балкантон".

Формация студио „Балкантон", или ФСБ променя звука на българската музика. Благодарение на Румен Бояджиев, Константин Цеков, Иван Лечев и техните колеги, аранжиментите и записите на българските изпълнители са издържани по всички световни стандарти.

Фондът на „Балкантон" съдържа над 72 хил. часа музика и стотици ленти, които са оценявани като пети в света по качество на записа.

През изминалата седмица обаче „Балкантон" беше озвучен не само от музика, но и от протести. Поводът - новината, че сградата ще бъде съборена.

Опасенията започнаха от публикувани от сдружение „Лагера" нови градоустройствени планове, в които „Балкантон" не присъства.

Кметът на София Васил Захариев успокои, че решението ще бъде преразгледано, а инвеститорът също излезе с позиция, в която отрича събарянето.

Плановете на инвеститорите предвиждат комините и халетата да бъдат съборени и застроени с нови сгради и зелени площи. Централната сграда на „Балкантон", в която днес се помещават фондът, офиси под наем и студиа на частни лица, ще бъдат реновирана.

Няма планове „Балкантон" да заработи като музикален издател, но дейността на студиата се запазва, а фондът от ценните ленти се дигитализира. Каквото и да се случва зад стените на стария звукозаписен гигант, нотите ще продължават да звучат.