Владимир Путин и Александър Лукашенко подписаха в Минск междудържавен договор за гаранции за сигурност

/КРОСС/ Президентите на Русия и Беларус Владимир Путин и Александър Лукашенко подписаха в Минск междудържавен договор за гаранции за сигурност, съобщи Би Би Си.

Споразумението, което Путин нарече "документ с ключово значение", предвижда взаимни съюзнически задължения за защита на суверенитета, независимостта и конституционния ред на двете страни.

Една от ключовите точки на договора е свързана с разположеното на територията на Беларус руско тактическо ядрено оръжие. Лукашенко предложи също така да бъде разположена новата руска ракетна система "Орешник" на територията на страната му. Путин заяви, че това е възможно и може да се осъществи през втората половина на 2025 година.

Според ТАСС Путин е уточнил, че преди разполагането е необходимо да се определи нейният обсег, като по-малък обсег означава по-голяма мощност на бойната глава.

Ракетите "Орешник", разположени в Беларус, ще принадлежат на руските стратегически ракетни сили, но "определянето на целите ще зависи от Минск".

На 21 ноември Русия за първи път използва комплекса "Орешник", за да удари град Днипро в Украйна.

Подписването на договора е поредната стъпка към задълбочаване на сътрудничеството между Москва и Минск, които през последните години укрепиха политическите и военните си връзки.

Беларус играе ключова роля в руската военна стратегия, особено след началото на войната в Украйна през февруари 2022 година. Територията на Беларус беше използвана от руските въоръжени сили като стратегически плацдарм за нахлуване в северните части на Украйна, включително за офанзивата към Киев.

Още преди началото на войната, Москва и Минск проведоха серия от съвместни военни учения, включително мащабните "Съюзна решителност". Под прикритието на тези учения, Русия значително увеличи военното си присъствие в Беларус, разполагайки хиляди войници, танкове, артилерийски системи и самолети.

След началото на войната, беларуската територия се превърна в логистичен център за руските сили, осигурявайки транспортни коридори, бази за съхранение на техника и позиции за изстрелване на ракети.

На 24 февруари 2022 г., руските войски нахлуха в Украйна от няколко направления, включително от беларуската граница. Тази атака позволи на Москва да се приближи до украинската столица Киев, използвайки северния коридор през Чернобилската зона.

Беларуският президент Александър Лукашенко отрече, че страната му е участвала пряко в бойни действия, но предоставянето на територията, инфраструктурата и въздушното пространство на Русия направи Беларус де факто съюзник в конфликта и това доведе до налагането на тежки западни санкции, почти аналагочинни на тези срещу Русия.

След оттеглянето на руските сили от Киев, Москва запази значителен брой войски в Беларус, обяснявайки това с необходимостта от засилена отбрана срещу НАТО. Русия продължи да използва беларуските военни бази за учения и разполагане на нови военни части, включително системи за противовъздушна отбрана С-400 и тактическо ядрено оръжие.

През 2023 г., беларуската армия беше допълнително интегрирана с руските сили чрез съвместни бойни групи, което предизвика опасения сред съседните държави като Полша и Литва.

Военното присъствие на Русия в Беларус засилва напрежението в региона, като НАТО увеличи своето военно присъствие в Източна Европа. Това също така направи Беларус още по-зависима от Москва както политически, така и икономически. Лукашенко, който управлява страната с авторитарен стил, използва подкрепата на Кремъл, за да консолидира властта си след масовите протести през 2020 г.