Какво следва след провала на кабинета „Кожарева“

/КРОСС/ Усещането, което беше създадено през последните дни, е, че Горица Кожарева ще отиде с кабинет, в който Калин Стоянов няма да участва. Този обрат беше изненадващ за всички. Съмнявам се, че го е поканила в понеделник, малко преди да иде при президента. Това каза журналистът Силвия Великова във връзка с провала на кабинета „Кожарева" в предаването „Тази сутрин" по бТВ.

„Целият този цирк, който и в петък беше допълнен от истериите на Делян Пеевски, с размаханите снимки и твърдения за натиск, водеше натам, че може би Кожарева няма да е сложила Стоянов в своя проектокабинет. Оказа се, че е там. Беше интересна реакцията на президента", допълни тя.

Според Силвия Великова около МВР винаги витае напрежение. „Това, което направи Калин Стоянов и което той ще трябва да носи в биографията си оттук нататък, е, че се опита политизира редовите полицаи, изкарвайки ги на тези протести - особено вчерашния. Срещу кого протестират пред президентството полицаите? И какво правят Калин Стоянов и Горица Кожарева на протест на полицаите", запита тя.

Според преподавателя по конституционно право Борислав Цеков президентът Радев е прекрачил правомощията си по назначението, защото той няма право да се произнася кой да бъде служебен министър.

„Ако искаме да разсъждаваме от конституционноправна гледна точка, трябва да излезем от тези конкретни партийно-политически отношения, конфликти и напрежения. И от гледище на тази нова разпоредба, за която предупреждавахме, че ще създаде редица неясноти и блокаж на системата, ето, че вече първите и особено видими неясноти докараха държавата до нова спирала на политическа криза. Смисълът беше да се ограничи свободата на преценка на президента по отношение структурата и състава на служебното правителство. И тя беше ограничена на две нива", заяви Цеков.

Когато се тълкуват недобре разписани конституционни норми, винаги трябва да се търси смисъла, вложен от техните създатели - в случая от Народното събрание, заяви конституционалистът. „Смисълът, мотивите, аргументите, които бяха системно изтъквани, беше смисълът да се ограничи свободата на преценка на президента по отношение структурата и състава на служебното правителство. Тя беше ограничена на две нива - по отношение на селекцията на служебен министър-председател и назначаването от предложения на служебния министър-председател", посочи той.