В Атина завърши международната богословска конференция „Православното богословие през 21 век“

/КРОСС/ От 24 до 28 ноември в централната сграда на Атинския университет „Каподистрия" се проведе международна богословска конференция „Православното богословие през 21 век. Предизвикателства и перспективи", определяна - заради мащаба, участниците и актуалността на темите - като историческа за развитието на съвременното богословие.

Конференцията е организирана от Атинския Богословски факултет под егидата на Св. Синод на Гръцката църква и в нея участваха Вселенският патриарх Вартоломей, архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним, архиепископът на Албания Анастасий, архиереи на Гръцката църква и известни богослови от Гърция и света. Тя е продължение на двете международни богословски конференции от такъв мащаб в Атина, проведени през 1936 и 1976 г. Президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу присъства на церемонията по откриването, както и много представители на държавни и академични институции.

Форумът имаше за цел да изследва и допринесе за решаването на ключови въпроси и проблеми, които засягат православното богословие на всеправославно равнище през 21 в., и по-конкретно мястото и мисията на Православната църква и богословието в новите исторически, геополитически, социални и културни условия, начините да изрази отново своето богато наследство, практическо служение, пророческо свидетелство в съвременния свят. По време на конференцията имаше много паралелни семинари и съпътстващи събития.

Проф. Герасим Сиасос, ректор на Атинския университет, подчерта в своето приветствие, че „двете институции - Църквата и Атинският университет - са сред основните стълбове при конституирането на гръцката държава, като допринасят решително за формирането на нейната гръко-християнска идентичност, оформена през 19 в., както и за развитието на богословската мисъл в православния свят".

В приветствието си архиеп. Йероним заяви: „С радост присъствам на откриването на международната конференция, организирана от Богословския факултет на Атинския университет. А още по-голяма е радостта ми, че съм сред толкова много изтъкнати йерарси и учени от целия свят... За богословските училища е важно да насърчават богословския диалог, както е в случая с тази интересна конференция. Да насърчават богословското слово не само по отношение на неговото съдържание par excellence, т. е. това, което са казали евангелистите, апостолите, отците на нашата Църква, но и да го постави във връзка с днешния ден. Защото по този начин се разбира, че богословското слово е винаги актуално и може да отговаря и на съвременните проблеми. Богословието може да отговори на въпросите, които вълнуват днешния човек. То не трябва да остава безразлично към промените, които засягат нашето ежедневие на индивидуално и колективно равнище. А тези промени настъпват с невероятни темпове - социалните катаклизми, кризата в околната среда, въвеждането на концепции и практики, които разклащат това, което досега сме смятали за стабилно и прието... И на всички тях трябва да се обърне внимание. Ако православното богословие не заеме позиция, същността и мисията му ще бъдат изопачени. В същото време обаче има и други проблеми, които от векове измъчват човечеството - бежанци, войни, бедност и неравенство. Тези неща никога не са спирали. Богословският разговор трябва да обхване и тях. Той е призван да подчертае, че въпреки т. нар. прогрес и развитието ни, по-голямата част от населението на света все още живее в почти средновековни условия. И че човекът от 21 в. все още е изправен пред много от проблемите, с които се е сблъсквал човекът от 16 в. ... Св. Синод на Гръцката църква и наше смирение, които с радост подкрепихме и поставихме под наш патронаж настоящата конференция, поздравяваме организаторите и им пожелаваме успех в работата".

В първия ден на конференцията патр. Вартоломей прочете доклад на тема „Мисията и дейността на Православната църква и богословието през 21 в.". В него той подчерта, че „църковното богословие не може да игнорира опита на членовете на Църквата. Съвременните християни не живеят във времето на Христос, нито в периода на Византийската империя, нито в „епохата на Антихриста", а в конкретен исторически момент, в различни културни пространства, с конкретни проблеми, с противоречията и перспективите на нашето време. Именно към тях са насочени Църквата и нейното богословие, за преобразяването на този свят те трябва да работят". Той припомни думите на блаженопочиналия Халкидонски митрополит Мелитон, че „истината не се предава, когато се въплъщава във всяка историческа епоха. Тя се предава, когато се съхранява, както в музей, от страх да не бъде замърсена от историята".

На 25 ноември Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) представи доклада „Богословие и съборност. Предпоставки и поле за сътрудничество на богословските школи и поместни събори в Православната църква днес". Перистерийски митрополит Григоий (Папатомас) говори на тема „Едно предложение за ядрено богословие: спешна необходимост от промяна на учебната програма в богословските школи", а архиеп. Анастасий (Янулатос) говори за „Възкресното осмисляне на старите и новите проблеми на всяко време". Един от централните доклади на 27 ноември беше на Власиос Фидас - почетен професор на Атинския държавен университет „Институцията на църковната автокефалия между каноничната акривия и църковната практика".

Повече от сто участници от целия свят се включиха в работата на конференцията и различните съпътстващи семинари. Повечето от докладите и най-интересните дискусии бяха излъчвани на живо. В богословския форум се включиха участници и от България - доц. Светослав Риболов и гл. ас. д-р Йоанис Каминис от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".