Красимир Каракачанов: Ако се поучим от нашата история, ще се борим. Ако се борим, ще победим

/КРОСС/ На 20 юли, по църковния календар Илинден - денят на св. Илия, в далечната 1903 година българите от Македония и Одринска Тракия вдигнаха въстание за своята свобода. Въстание против петвековното турско робство. Това въстание остана в историята като Илинденско-Преображенско въстание. На този ден българите от географската област Македония, която днес се намира и на територията на България, и на т.нар. Северна Македония, и на Гърция, взеха оръжието и въстанаха срещу несправедливата тиранична власт на султана. В това въстание те показаха чудеса от храброст. Десетки хиляди българи, ученици, войници, офицери, обикновени селяни от свободна България се притекоха на помощ.

Така българите демонстрираха не само на себе си, но и на целия свят, че българският народ е единен, че има своя кауза и че е готов да се бори да умре за своята кауза. Каузата за обединението на България, за свободата на българите и за осъществяване на Санстефански идеал. Защото те развяваха български знамена и пееха „Жив е той, жив е!", а също така и песента на Стамболов „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари". Днес тези факти се фалшифицират от официално Скопие.

Но нека се запитаме защо въстанаха българите през 1903 г. Защото османската държава беше една прогнила, корумпирана държава в която нейните граждани най-вече християните, българите, нямаха права. Те бяха убивани, ограбвани, унищожавани, а жените им и дъщерите им отвличани и насилвани. Българите нямаха право да защитават своите политически права с легални средства. И затова българите въстанаха.

И ако направим аналогия с днешна уж свободна, европейска България, виждаме много подобни и сходни неща. Една прогнила държавна администрация, липса на справедливост, мутрите и политическата олигархия могат да ограбят и унищожат всеки бизнес, могат да вкарат всеки един непокорен в затвора, могат да го смачкат и могат да принудят децата му да емигрират. Възниква въпроса защо не се учим от своята история.

Какво стана със солидарността?

През 1903 г. хиляди българи от свободна България оставиха своите професии, своите семейства, своите свободни домове и отидоха, за да мрат в Македония, за свободата на потиснатите и поробените българи. Днес и солидарността е няма! Приликите между днешната българска държава и османската прогнила държава са много очевидни. Но я няма солидарността между българите. Много често, когато политическата олигархия мачка някой българин, другите стоят или мълчаливо потриват ръце и ехидничат или се правят, че не виждат.

Онова поколение българи от Илинден 1903 г., онези български водачи като Сарафов, Гарванов, Чекаларов, Пандо Кляшев и много други останаха в историята, защото се бориха. Днес българите изглеждаме повече като една безлична маса, която не иска да се бори за собствените си права.

Днес е Илинден, нека поне малко се замислим, че ако не въстанем да защитаваме своите права, този път не чужди, не турски, а български управници ще ни мачкат, ще ни смачкат, ще ни обезличават, ще ни вкарват с чужди войни, ще унищожават нашата икономика, защото така искат техните началници в Брюксел. И ние ако продължаваме да мълчим, ще бъдем смачкани и ще изчезнем.

Ако обаче се поучим от нашата история, ще се борим. Ако се борим, ще победим. Убеден съм!

Честит празник, българи! Честит Илинден!